Български Хелзински Комитет.
Независима неправителствена организация за защита правата на човека
Представете си, че ви канят на служебен купон по случай Нова година.
Всички са празнично облечени, шампанското е вече приготвено, музикантите свирят популярни новогодишни мелодии.
Идва времето на последната песен и най-уважаваният чуждестранен колега ви казва: а сега музикантите ще изсвирят една наша традиционна песен в прослава на мира.
Какво правите, след като е почти сигурно, че не познавате песента, нито езика, на който я пеят? Точно така, слушате я, оценявате я с усмивка, ръкопляскате за финал и отивате при шампанското. Празник е, все пак.
Така постъпил и Бан Ки Мун, генералният секретар на ООН, който бил поканен на концерт и празненство в Ню Йорк по повод сръбската Нова година. Поканил го самият председател на Общото събрание на ООН, бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич. И точно така казал: ето сега една песен за мира. Бан Ки Мун се усмихвал, ръкопляскал и накрая отишъл при шампанското.
После отворил сайта на Ройтерс и за свой ужас установил, че е ръкопляскал на сръбска песен, в която се пее: Стреляй! Стреляй! Има и по-лошо: това е песен, смятана за химн на сръбските паравоенни части в Босна.
И това е записано с подробности в доклад на самата ООН - Седми доклад за военните престъпления в бивша Югославия, част втора: „Жените са знаели, че изнасилванията започват, когато по високоговорителя на централната джамия се пусне песента „Марш на Дрина“. Под звуците на „Марш на Дрина“ войниците са влизали в къщите и са си избирали онези, които им харесват, като възрастта на жените е варирала от 12 до 60 години“.
Откъсът от доклада се отнася до едно от най-непоносимите за научаване престъпления на сърбите в Босна: масовите изнасилвания и принудителната бременност.
В протестно писмо до Бан Ки Мун от канадския Институт за изследване на геноцида, Конгреса на босненците от Северна Америка, босненския американски Институт за геноцида и много други организации авторите напомниха, че „Марш на Дрина“ е песен, с която сърбите са навлизали в мюсюлмански градове и села по време на войната в Босна (1992-1995). Да добавим: тя се свързва с превземането на Сребреница и Жепа, с изнасилванията на жени от Източна Босна, с етническото прочистване на мюсюлмани от огромната територия на днешната Република Сръбска.
В Босна тя предизвиква същите чувства, каквито в Европа предизвиква цитатът: „Работата те прави свободен“. Даже не е прието да се обяснява с думи какво значат двете неща.
Няколко дни след като получи и проучи протестите, Бан Ки Мун се извини. Той каза, че не е имал представа с какво се свързва песента и че тя е била изпълнена като „бис“, не е присъствала в предварително раздадената програма.За ужас на много запознати със случая хора, Вук Йеремич не се извини, а защити песента и каза, че сръбският народ е обиден от тази реакция: това е „достоен за съжаление опит да се преиначи значението на музикалния дар, който през тази седмица предложихме на света. Това е и дълбока обида за сръбския народ“. Йеремич добави, че това е песен за сръбските герои от времето на Първата световна война.Независима справка показва, че „Марш на Дрина“ е създадена като мелодия по време на Първата световна война, докато думите към песента са написани едва през 1964 г. Тя символизира и двете: сръбския героизъм по време на битка от 1914 г. и сръбските убийства и изнасилвания през 90-те. В тази двойна символика за босненците няма голямо противоречие. Те помнят как нападателите са се вдъхновявали точно от песента, възпяваща сръбския героизъм от началото на века, привиждайки в себе си същия героизъм.
Тази случка в Ню Йорк не е нещо дребно, което „на всеки може да се случи“. Разбира се, че всеки може да се обърка и че Бан Ки Мун не е кой знае колко виновен за пропуските в балканското си музикално образование. Отговорността на ООН не е в това, че генералният й секретар не познава всички кръвожадни песни на света, а в това, че е допуснала да не прецени правилно на кого за какво може да има доверие.От есента на 2012 г. Вук Йеремич е председател на Общото събрание на ООН. Дори се заговори, че може да замени на високия пост самия Бан Ки Мун. Йеремич е само на 38 години, със западно технократско образование и завиден английски, който дори е от демократите на убития Зоран Джинджич, а не от някоя неприемлива ултранационалистическа партия. Бори се за европейска Сърбия. И изведнъж проговори като Воислав Шешел. Как е възможно това?Отговорът не е в Йеремич, а в целия подход към бивша Югославия, демонстриран от основни институции на международната общност. Същата общност, която и преди, и по време, и след войната омаловажи дълбоките корени на балканския национализъм и си обясни конфликта чисто политически. Тази схема беше удобна, но всичко, което се случи в Сърбия оттогава, включително и квазимузикалния случай с марша на Дрина, показа, че това удобство е много временно.
Източник:-
Татяна Ваксберг е журналист. Автор е на книгата „Милошевич и Трибуналът" и на филма „Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио „Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика. От 2009 г. води колонка в сп. „Обектив“.