Topic: От блога на Дилмана!

[Dilmana]

Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния.
Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г.
 След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61 пд, 115 пд, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47 ак и др.
По-късно 4-та и 6-а армия застават срещу българите.
Руска морска ескадра начело с монитора "Память Меркурия" обстрелва Балчик.
Батареята на капитан Георги Радков успешно отблъсква противника.
В Добруджа румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство.
 Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1 пд, 4 пд, 6 пд Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 1 пд, 12 пд, турския 6-и корпус от 1 турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия.
На 6 септември 1916 г. е превзет Тутракан, на 11 септември -
Силистра, на 6 декември 1916 г. българските и германските войски влизат в Букурещ. Първа дивизия и 12 пд достигат до река Прут.
В тези битки победите на българската конница вдъхновяват Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев.
Благодарение на тези победи на 3 март 1918 г. България
подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор
с победената Русия.
Преговорите започват още в края на 1917 г., като български представител на конференцията по примирието е полк. П. Ганчев.
То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор.
Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция.
 В преговорите от България участва министър Христо Попов
подпомаган от Андрей Тошев.
Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. кмтеритория и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура,
част от които получава и България.
Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност.
Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол.
 
Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война.
Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България.
 Този договор не е ратифициран от румънския парламент.
На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са отменени.
Брест-Литовският мирен договор остава в сила само няколко месеца - до 13 ноември 1918 г. Победена от силите на Съглашението, България е принудена
да подпише Нойския договор,наречен от Христо Силянов - Ньойската неправда.
Но датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове  в българската история, с които се гордеем.
Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение
на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънски войски.

[Dilmana]

"Само фактите, без коментар:

На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България  с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България."

Дилмана, откога стана факт, че Турция съществува 1885 год?

Беглик, това е дребнаво и простете- глупаво заяждане. Всеки разбира какво имам предвид. Да, формално Турция съществува от 1924 година, но отлично знаете какво имам предвид, когато напомням че атаката идва не от Турция, или ако предпочитате от Османската империя, а от страна на братята сърби - славяни, православни християни и пр.
Съединението засяга турските интереси, а българите получават нож в гърба откъм Сърбия.

[Беглик]

Дилмана, мисля че е нормално, когато обещавате факти, да очаквам факти, но вашата забележка ми напомни колко съм заядлив и глупав да очаквам това.

[Dilmana]

Дилмана, мисля че е нормално, когато обещавате факти, да очаквам факти, но вашата забележка ми напомни колко съм заядлив и глупав да очаквам това.

Именно, това са фактите. Това в скобите не е факт, а моя иронично вметната бележка, ако правите разлика

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България."

[EvroPOMAK]

Наистина тези посочените по-горни събития, бяха неизвестната и невписаната част години наред в Българската история, поне за онези от нас които учехме тази история по време на "Комунизама" и "Социализама"!  
Военните позиции след сраженията на убити румънски войници, край Тутракан - 1916г.!

[sirrio]

Относно това кой е навредил повече на българския народ - турците (Османската империя) или руснаците - мисля, че е излишно да спорим. А и едва ли някога ще стигнем до консенсус. Относно паметниците, мнението ми е че има неписани правила и морални граници, които не трябва да се прекрачват. Това, че буквата на закона ти позволява да направиш нещо, не значи че то е правилно и от морална гледна точка - законите за съжаление не са съвършени. Освен това, щом по-голяма част от българските граждани са против такива паметници, значи те няма да бъдат издигани - нали уж живеем в демократично общество. В Русия да сте чували да има паметник на германския войн или обратното - в Германия на руския войн? А в Турция има ли издигнат паметник на руския войн? Аз поне не съм чувал за такива. Така че, нека се уважаваме взаимно, всеки да си гледа не само правата, а и задълженията като граждани на тази държава, и да не се провокираме и конфронтираме.

[isa71]

Преговори за Брест-Литовския мир: 1.Граф Отокар Чернин, 2.Рихард фон Кюлман, 3.Христо Попов, 4.Фелдмаршал фон Цицерикс



Подписване на Брест-Литовския мирен договор: 1.Граф Отокар Чернин, 2.Рихард фон Кюлман и 3.Васил Радославов
Брест-Литовск, 3 март 1918г.

[EvroPOMAK]

Здравей, здравей,  
Тези снимки са общодостъпни в интернет намиращи се и на други сайтове, които имат за цел да покажат събитията от различните войни и военни събития на България.  
Действително едната от тях е доста сряскаща, но все пак това е самата действителност от войните и подобни събития, които са се случвали, случват се сега някъде по света или предстоят да се случват по различни краища на света и за в бъдеще!  
Ако, се прецени, че не трябва да е тука, наистина ще трябва да я премахнем!  
Но, моето мнение е, че ужасите на войните трябва да се показват в цялата им светлина, колкото и ужасяваща е да е самата действителност, като за нагледен урок на всички!  
Поне от тези изгледи, можем малко да се надямаме и да очакваме, че войнолюбците, главорезите и привържениците на подобни конфликти, може да се вразумяват постоянно от такива подобни кадри, и преди да размахат сабите и пушкалата, поне ще се замислят, че не само враговете им, а и те самите или техните близки, деца или внуци могат да бъдат на това същото положение, защото при война оръжието винаги има две посоки!  
Същото така, пък и на фона на различните фотографии, паметници, поменници и други показни възстановки на подобни събития като умишлено излагане на купища от кости и черепи, тази снимка тука е почти направена в доста "по-мек" и "по-приемлив" вариант, ако изобщо убийствата и зверствата може да се нарекат така!  
За пример може да посочим такива възстановки - например от България за "Баташкото клане", "Клането в Сребреница" в бивша Югославия , както и по света за "Кланетата в Кампучия (Камбоджа)" на червените кхмери", и десетки други места!  
За сега, май няма такава показна възстановка само за онези "Помашките кланета" в България извършени от българо-християнските башибозуци през 1912г. - 1913г., но като се има предвид мирният и скромен характер на Помаците, те едва ли претендират да се мерят с историята на другите велики и показни народи и нации!  
Но, знае ли се, нашите военни историци, някога може и да изложат на показ и тези снимки и част от тези срамни архиви и стари документи за този период от общата ни Балкански история, където живеят най-великите нации от Междугалактическото пространство!  
Иначе, третата снимка винаги може да бъде премахната!  

[Dilmana]

Здравей, здравей, 
Тези снимки са общодостъпни в интернет намиращи се и на други сайтове, които имат за цел да покажат събитията от различните войни и военни събития на България. 
Действително едната от тях е доста стряскаща, но все пак това е самата действителност от войните и подобни събития, които са се случвали, случват се сега някъде по света или предстоят да се случват по различни краища на света и за в бъдеще! 

Да, така е, Европомак, но винаги е задължително да се предупреждава публиката, че може да види шокиращи образи, кадри или снимки, които не се препоръчват за деца под 16 години. А понеже в един такъв форум няма такава опция и не е възможно човек да бъде предварително предупреден, по-добре е да не се показват директно. Може да бъде даден линк към сайта, където са публикувани снимките като читателите бъдат предупредени, че снимките  може да бъдат шокиращи.. 

[Dilmana]

За сега, май няма такава показна възстановка само за онези "Помашките кланета" в България извършени от българо-християнските башибозуци през 1912г. - 1913г., но като се има предвид мирният и скромен характер на Помаците, те едва ли претендират да се мерят с историята на другите велики и показни народи и нации!  

Скъпи Европомак, не се заблуждавай, че има мирни и  съответно кръвожадни народи или етнически групи. При дадени обстоятелства и най-мирните могат да станат кръвожадни. Нека никой не се заблуждава, че има умни и глупави общества или варварски и културни народи. Примери за изпаднали в умопомрачение цели общества – колкото щеш. Всичко зависи от интелектуалния елит (да не се бърка с пишман интелигенция, отглеждана от властите) на едно общество в даден исторически момент - ще успее ли този интелектуален елит в конкретния исторически момент да издигне ясно разумен глас или последният ще потъне в крясъците на пишман патриоти и политици демагози.
Така че общества, които в даден момент са постъпвали мъдро, смело и демократично, в друг момент постъпват дискриминационно.
Но и вината, както и заслугите, винаги са лични,а не колективни. Така че не може да се каже българите са такива, турците - онакива и пр. Може да се говори за зачестили лоши практики, за силни дискриминационни нагласи в дадено общество в даден момент под влияние на конкретни фактори: манипулация на общественото мнение, политически спекулации и популизъм и т.н.

[abc]

Аз мисля, че практиката да се показват "чисти" снимки за войните е неправилна. Едно момче, което си мечтае да отиде войник и да трепе врага със сигурност би се замислило, ако види снимки на разкъсани деца, мъже с разтекъл се мозък и пръснати части от тела. Може би бих сложил снимките под формата "цъкни тук", но войната би трябвало да се вижда в уродливия се вид, а не пременени американски войници, скипрени фанатици гордо и страшно гледащи в бъдещето. Кадрите на Ал Джазира и Ал Арабия са много по-впечатляващи и разтърсващи от прастмасовите репортажи на СНН

[Nazmi]

           СИГУРНОСТТА НА ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ЗАВИСИ ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ДЕСПОТИЗЪМ В ОСТАНАЛИЯ СВЯТ
Интервю с Андре Глюксман

                                    Даниела Горчева, Марина Иванова.


Андре Глюксман е един от най-известните съвременни философи, един от френските "Нови философи", които извършиха фундаментален анализ на тоталитаризма. Книгите и публицистичните му статии имат сериозно влияние в европейския интелектуален живот. Роден е през 1937 г. в Булон в семейството на евреи, емигранти от нацистка Германия. Един от лидерите на студентските вълнения в Париж през 1968, Андре Глюксман подкрепя съветските дисиденти по време на комунизма, участва в Прага в събранията на "Харта 77". През 1979 събира Реймон Арон и Жан-Пол Сартр въпреки идеологическите им различия, за да пледират в Елисейския дворец за каузата на boat people (политическите бежанци от Виетнам, Камбоджа и Лаос). През последното десетилетие неговият глас непрестанно напомня на света за сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския геноцид срещу народа на Чечения. Андре Глюксман подкрепи свалянето на режима на Саддам Хюсеин.

През 2000 година Андре Глюксман влезе нелегално в Чечения, тъй като руското посолство му отказа виза, и прекара там 5 седмици, срещайки се с мирни чеченски граждани, с участници в чеченската съпротива и с руски военни. Публикува впечатленията си от Чечения в цикъл статии в "Le Monde".

В две свои статии - едната преди убийството на Аслан Масхадов, другата след и по повод убийството на чеченския президент - френският философ Андре Глюксман сравни съдбата на президента на Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов със съдбата на командира Ахмад Шах Масуд в Афганистан - и двамата добри стратези, победили съветската/руската армия, и двамата - направили компромиси с екстремистите заради обединението на съпротивата срещу външния агресор, и двамата - герои на своите народи, и двамата - естествените партньори на Запада, за да бъдат предпазени Афганистан и Чечения от хаоса, и двамата, изоставени от Запада. В споменатите статии Андре Глюксман прави и това сравнение между Чечения и Афганистан: терорът на съветската армия в Афганистан и на руската в Чечения създава в отговор тероризъм.

- Бихте ли направили кратък портрет на тези забележителни личности - командира Масуд и президента Масхадов?

- Бях поразен от съвпаденията в техните съдби. И двамата са борци за независимост. Командирът Масуд се бореше цели десет години срещу съветското нашествие в Афганистан, а след това и срещу талибаните, и срещу различните екстремистки и интегристки тенденции в антисъветския лагер. Положението на Масхадов е идентично: той беше началник на Генералния щаб по времето на първата война, когато Елцин навлезе в Чечения. Благодарение на него руската армия понесе огромни загуби, защото този малък народ от няма и един милион жители застави армията на Русия да се оттегли от столицата Грозни (400 000 жители) и да подпише мирно споразумение. Можем да направим такова сравнение, защото след това Масхадов също се противопоставя на ислямистите. Той беше избран за президент на републиката с 63% от гласовете, на избори, контролирани и наблюдавани от OCСE, тоест от западните държави, и на тези избори той спечели срещу Басаев, който по-късно стана екстремистки лидер с ислямистки уклон и който тогава беше събрал едва 20-22%. Тази борба на два фронта, срещу руския окупатор и срещу мюсюлманските интегристи, е сходна, но това, което за съжаление също е съпоставимо, са изоставянето и липсата на помощ и реакция от страна на Запада. Когато Масуд дойде в Париж, четири месеца преди да бъде убит, тоест четири месеца преди атентатите в Ню Йорк, посрещнахме го само шепа интелектуалци - между другото, и леви, и десни, - но той не беше приет нито от президента Ширак, нито от социалиста премиер Жоспен, нито дори от министъра на външните работи и това изоставяне, за съжаление, позволи убиването и на двамата - на командира Масуд и на Масхадов.
-
Западът се намеси срещу режимите на талибаните в Афганистан след 11 септември и срещу режима на Саддам в Ирак, намеси се срещу етническите чистки на Милошевич в Косово, но Тибет, Чечения са изоставени. Как да си обясним този двоен стандарт, нерешителността да бъде подкрепен Масуд срещу талибаните, отказът да бъде наричан Масхадов президент, борец за свободата на своя народ?

- Аз съм чувствителен спрямо нещо много типично във всички случаи, които ми цитирате, защото вие казвате, че Западът се е намесил в Сърбия. Да, наистина, но чак след десет години и след като 200 000 бяха убити, а повече от един милион изгонени от домовете си и превърнати в бежанци извън границите на страната - имам предвид косоварите. Трябваше да чакаме акцията срещу Милошевич десет години. Това, което имам предвид, не е точно времетраенето, а е по-скоро отказът на Запада да се намеси, отказ, който е общ и който е първата реакция на западните държави. Това се отнася, разбира се, и до Афганистан, защото талибаните бяха оставени да вземат властта, да мъчат и унижават жените, да унищожават произведения на изкуството и т.н. Трябваше да се случат атентатите в Манхатън, за да има намеса в края на краищата. По същия начин със Саддам Хюсеин, изтекоха повече от десет години от първата война в Кувейт през 1991 и намесата през 2003 г. Във всички тези и други случаи Западът не искаше да се намесва не само защото всяка намеса е рискована и струва жертви, но и защото Западът не беше загрижен, защото имаше тенденция да се мисли, че западните държави живеят в сигурност и че това, което става в Афганистан или в Чечения, са атавистични борби.
Вие знаете какво казваше социалистът Митеран, когато беше президент на Франция. Той казваше: "В края на краищата балканските народи обичат смъртта." Та не трябва да се учудваме. И когато стана геноцидът в Руанда, където Франция за съжаление изигра роля на съучастник на извършващите геноцида хуту, същият този Митеран каза: "Това са нормални неща. Геноцидите са нещо обичайно в Африка."

Това, което е общо, е тоталният отказ от намеса и дори отказ от мисълта за намеса и това е голямата опасност, която грози проспериращите западни демокрации, желаещи да си дремят на спокойствие. В това няма нищо ново, то е описано от класиците в Древна Гърция. Просто доводите, с които се обосноваваше намесата в Афганистан след атентатите в Манхатън, струва ми се, трябва да бъдат приложени в тези различни случаи. Защото това, което казаха Буш и тези, които подкрепиха намесата в Афганистан, е всъщност, че сигурността на западните държави е свързана с демокрацията в останалите страни и че диктатурата на талибаните в Афганистан струва страшно много не само на афганистанците, но ни струва също така кулите в Ню Йорк. Идеята, че има връзка между добруването и сигурността на богатите държави и наличието на демокрация и отсъствието на деспотизъм в останалия свят, това е една нова идея, тя се появи с атентатите в Ню Йорк и аз, разбира се, искам тя да бъде приложена в случая с Чечения.

- Каква е природата на тероризма и една ли е?

- Разбира се, терористът има различни униформи и различни лица, но изисква една дефиниция. Всъщност има спор между две дефиниции и този спор е много стар. Първата дефиниция е тази на Наполеон, тази на Хитлер и тази на Путин, тоест: терорист е този, който вдига оръжие срещу редовната войска, тоест терорист е нередовният, нелегалният. Испанският guerillero в Испанската война срещу Наполеон, или руският партизанин по времето на нападението на Русия от същия Наполеон. Същото се отнася и за селяните, които са се борили срещу немската окупация и в Русия, и в Югославия. Всички те са терористи според тази дефиниция, защото са без униформа и не са разпознати от легална държава. "Терорист е този, който ме атакува по нелегален начин", това е деспотичната, автократичната дефиниция на тероризма. Демократичната дефиниция, тази, която е смислена, е съвсем различна: терорист е този, който използва умишлено въоръжена сила срещу цивилни. Две неща са важни в тази дефиниция, думата "умишлено", защото хора, които използват сила срещу цивилни, има навсякъде и всяка полиция може в даден момент да използва своето оръжие погрешно срещу цивилни, но това се нарича гаф. Също така всяка армия, колкото и справедлива да е нейната кауза, причинява цивилни жертви. Проблемът е дали е нарочно (взимане на заложници) или не, но ако има умишлени мъчения и/или убийства на цивилни, ние сме изправени пред армия, която е терористична. Ако тя е в униформа, толкова по-добре за нея, но това не променя нищо: униформени, които упражняват съзнателно терор, използвайки своето оръжие срещу цивилни жени, деца или невъоръжени възрастни, са терористи и техните униформи и техните официални идеали не променят нищо. Те могат да упражняват тероризъм в името на своя национализъм, на своя патриотизъм или на своя расизъм или в името на някаква класова борба, или в името на някаква религия - това не променя нищо. Проблемът е в начина на действие, в самото действие. Да се тероризират умишлено и с оръжие невъоръжени хора, това е истинската дефиниция на тероризма според мен, тази, която трябва да бъде припозната от всички демократи, и в такъв случай заключваме, че руската армия в Чечения, както и в Афганистан е една терористична армия.

Това не значи, че срещу тази армия не могат да са изправени хора, които също да практикуват тероризъм. Взимането на заложници в театъра в Москва или децата на Беслан е едно терористично взимане на заложници, което, разбира се, е престъпление срещу човечеството. Няма нищо по-заразно от тероризма.

- Вие сте имали свои сблъсъци със съветската империя. Как гледате на тържествата за края на Втората световна война в Москва на 9 май тази година, когато лидерите на демократичните страни аплодираха участници в съветската интервенция в Афганистан, участници във войните в Чечения, червените знамена със сърп и чук, с лика на Ленин, който създаде концлагери много преди Хитлер?

- Моят отговор е много прост. Преди десет години, през 1995, когато Русия под ръководството на Елцин водеше своята първа война срещу Чечения, първата от 90-те години, аз заедно с няколко интелектуалци подготвих една петиция, искайки от западните ръководители да не честват победата над фашизма, пиейки шампанско с генералите, които се връщаха от Чечения, тоест връщайки се от една война, където се държат като фашисти. Тази петиция по случайност беше публикувана на първа страница на "Независимая газета" в Москва и после беше препечатана от цялата московска преса, която тогава беше много по-свободна отсега и съответно беше публикувана и от западната преса. Кол и Клинтън декларираха, че няма да участват във военния парад, намеквайки именно това - че тези военни са извършвали в Чечения позорни беззакония. Тогава Франсоа Митеран също не участва във военния парад, той все още беше президент, но неговият наследник вече беше избран и имаше един месец до предаването на властта и Ширак, неговият приемник (това може да се види в "Le Monde" от това време) беше заявил пред вестниците, че ако той беше президент, нямаше да празнува 9 май в Москва. Така че вие разбирате защо смятам, че западното съзнание е направило крачка назад, тъй като днес всички отидоха с леко сърце, с изключение на господин Блеър, чиято задръжка трябва да се отбележи - макар и той да не съобщи точната причина, все пак това не е знак на симпатия към една армия, която избива чеченците. Съвсем просто казано, смятам, че тази армия носи на своя мундир позора, че за пръв път след Варшава 1944 друга столица от неколкостотин хиляди жители (Грозни наброяваше 400 000) е срината със земята. Варшава беше унищожена от Хитлер като наказание за своето въстание. Грозни е разрушен на два етапа и през март 2000 столицата на Чечения беше срината от руската армия като наказание за своето желание за независимост. Намирам, че в тази прилика има нещо, което би трябвало да възпре западните политици да вдигат наздравица с руски си колеги, тъй като в шампанското им има капки кръв.

- Виждаме след краха на идеологиите на насилието на XX век едно използване на религията като идеология на ненавистта. Има ли опасност от сблъсък между религиите и цивилизациите, изградени върху тях?

- Не. Не, не мисля. Мисля, че първите жертви на религиозните интегристи, в случая най-често мюсюлмани, ислямисти, първите жертви това са самите мюсюлмани. Бяхме свидетели на това в продължение на 10 години в Алжир и можем да го наблюдаваме почти навсякъде. Не смятам, че става дума за религиозни войни, нито за сблъсък между цивилизации, мисля, че това е едно нихилистично варварство, което се разпростира през всичко това, което вие наричате цивилизация, което още можем да наречем културен свят, независимо дали това е индуисткият свят, дали е руският свят или мюсюлманският свят. Има едно нихилистко изкушение навсякъде. Наричам нихилизъм идеята, че всичко е позволено и която води до унищожение на граждани, но тази идея не е нова. Вие знаете формулата на Достоевски, която винаги е цитирана малко съкратено: "Ако няма Бог, всичко е позволено", но ако прочетете по-точно какво пише Достоевски, ще видите, че първите групи, които той нарича нихилисти, които големите руски писатели като Тургенев са нарекли нихилисти, при тях изобщо не става реч за "ако Господ е мъртъв", защото има много религиозни хора в групата на нихилистите от "Бесове" на Достоевски. А става дума за "ако дистанцията между мен и Господ не съществува". - Или аз смятам, че Господ не съществува, тоест ако Господ е умрял, всичко е позволено, или съм решил, че замествам Господ. Или мисля (и това наблюдаваме при ислямистите), че Господ ми е дал мисия, която ми позволява да правя всичко: да убивам неверници, да ги мъча и да обявявам за неверник този, който не ми се подчинява. Тоест дали Господ не съществува, или Господ ме е номинирал като негов изпълнител, тоест дали съм изключително вярващ или атеист, няма значение - разстоянието между мен и Господ е заличено или в полза на Господ, или в моя полза и в този случай вие откривате, че нихилисткото ядро, което си позволява всякакви жестокости, това ядро е общото в действията на нацистките SS, в действията на железните сталинисти и в действията на мюсюлманските интегристи, на хората бомби. И се родее с варварството на ултранационалистите навсякъде по света. Имате това нихилистко ядро, което си позволява всичко - или в името на Бог, или защото Бог не съществува, но резултатът е един и същ - това ядро си позволява да върши всякакви жестокости срещу дадена част от населението. Срещу евреите, защото са евреи; срещу тутсите, защото са се родили тутси, срещу украинците, защото са "кулаци" и т.н., и т.н. Така че тези, които наричам нихилисти, това е общото ядро, което е отвъд всякакви религиозни и географски граници. Такъв е случаят и с д-р Кхан, този, който предостави ядрено оръжие на пакистанците - вие ще откриете, че той официално е вярващ в исляма и дори е сунит-фанатик, но търгува с ултрамарксистката Северна Корея, трафикантства дори с фашистките бразилски и аржентински генерали. Поддържа отношения с Иран, където преобладават шиитите, и с Кадафи, който пък в продължение на дълго време е изразител на друг вид екстремизъм. Тоест забелязва се нещо, което излиза и извън географските региони, религиите и извън идеологическите граници, което е свързано с убийството и с терористичното "всичко е позволено". Така че съвсем точно назовавам нихилисти не тези, които казват, че Бог не съществува, а тези, които постъпват така, сякаш Злото не съществува.

- Какви са днес реалностите в Афганистан, в Чечения? Как виждате отговорността на Запада към тях?

- Афганистан беше оставен в руини от съветските войски. Талибаните го доразрушиха и в момента сред тези руини се прави опит да се гради нещо, което се надяваме, че е демокрация. Що се отнася до Чечения, тя се намира в една абсолютно катастрофална ситуация, където не само руските войски упражняват непоносимо насилие, което не е осъдено по някакъв начин и от никого, във всеки случай не и от руския военен съд, защото досега няма нито един случай на наказание. С единствено изключение - полковник, който беше убил едно момиче, след като го беше изнасилил, но в действителност и той все още не е осъден, защото неговото действие се разглежда като психиатричен инцидент. Не, ситуацията в Чечения е ужасяваща, доста по-лоша от тази, която видях, когато бях там нелегално през юни 2000, просто защото руската политика е чеченизацията, тоест организирането на милиция от убийци и гангстери под предводителството на младия Кадиров, които измъчват и взимат заложници по един толкова ужасен начин, че дори част от руските официални представители са ужасени от тези си съюзници. Там ситуацията отива към изчезване на населението. Аз сравнявам това с тридесетгодишната война, която е струвала вероятно живота на 7 от всеки 10 германци. Това не е дори програмиран геноцид, защото руската армия е толкова разпокъсана и недисциплинирана, че тя няма програма, но резултатът е, че когато една армия е разюздана, когато тя е оставена на самата себе си и на произвола и прави, каквото си иска, всичко е възможно, нищо не е забранено и едновременно с това става дума за армия от голтаци, защото войниците са лошо платени и много зле третирани от своите командващи и естествено, тази армия извършва всякакви възможни и невъзможни беззакония, тя се превърна в армия от нихилисти, която няма никаква вяра, никакви принципи и идеали, която продава своето оръжие на съпротивата, която превежда нелегално хора; самият аз бях преведен, независимо че бях нелегален. Никой никога не ми поиска документи, особено пък полковниците от ФСБ, които ме превозваха срещу долари. Така че тази армия, която не вярва в нищо и която си позволява всичко, е истинска рана, тя е чума за населението, което губи живите си сили все повече и повече, и сега целият Запад одобрява негласно руската стратегия, целият Запад е съучастник в това престъпление.

- Г-н Глюксман, вашата публицистика е емоционална и апелира към нравственото чувство. Чувството и поезията имат ли своето място и сила във времена на война?

- Аз не бих правил обобщения - има различни войни, а не една война, има различна поезия и т.н.

Ще кажа само, че никога не съм виждал толкова смел, толкова интелигентен, толкова храбър народ като чеченския. Той се бори вече 300 години срещу своя "голям руски брат". На два пъти този народ е бил докарван почти до изчезване, губейки 8-9 от всеки 10 от своите синове. Чеченците са били депортирани всички без изключение през 1944 г. и днес този народ е изправен пред двойно предизвикателство. От една страна, да устои и да продължи да се съпротивлява, защото няма никакъв друг начин, защото дори ако се смири, дори ако се укрие, той изоставя на произвола своите граждани, които са жестоко малтретирани от руската армия. И второто предизвикателство е да не се отчае дотам, че да се превърне в шепа отчаяни терористи, и това е по-голямото предизвикателство. Трябва да се знае, че стоте хиляди чеченци, разпръснати из Русия, поддържат връзка с близките си в опожаряваните и обезлюдявани чеченски села и всички те страдат, всички са на ръба на отчаянието и всички те в безименния хаос, който се нарича Русия, могат да се превърнат в терористи.

Смятам, че борбата, която чеченците водят и срещу руския, и срещу чеченския тероризъм, е най-красивата, най-благородната борба и тази борба е решаваща за човечеството на XXI век.

                                      © Даниела Горчева, Марина Иванова
=============================



http://liternet.bg/publish23/m_ivanova/glucksmann_fr.htm

[sirrio]

Излезе Докладът за 2009 г. на Държавния Департамент на САЩ за правата на човека. Интересно какво ще каже Dilmana в частта му за България.

[Dilmana]

Аз мисля, че практиката да се показват "чисти" снимки за войните е неправилна. Едно момче, което си мечтае да отиде войник и да трепе врага със сигурност би се замислило, ако види снимки на разкъсани деца, мъже с разтекъл се мозък и пръснати части от тела. Може би бих сложил снимките под формата "цъкни тук", но войната би трябвало да се вижда в уродливия се вид, а не пременени американски войници, скипрени фанатици гордо и страшно гледащи в бъдещето. Кадрите на Ал Джазира и Ал Арабия са много по-впечатляващи и разтърсващи от прастмасовите репортажи на СНН

и къде се практикува тази "практика да се показват "чисти" снимки за войните", че да я обяваваме било за правилна, било за неправилна.
 За да се каже, че една практика е неправилна, първо трябва да има такава "практика".
Говорех за съвсем друго нещо.
 С това, че се показват шокиращи изображения без предварително те да са обявени за такива, за да може аудоторията да е предупредена и всеки сам да прецени иска ли или не иска да види съответното изображение, се нарушава законът.
Незнанието на закона не ни оправдава.
Защо според теб всеки филм е снабден със задължително указание дали не съдържа сцени на насилие и кръв, шокиращи изображения и пр., както и съответно указание дали е подходящ за всяка публика или да кажем само за лица над  16 години?
Същият закон важи и за телевизията и за изображенията в Интернет.

[Dilmana]

Опасявам се и от още нещо. Дали поради наивност и незнание или поради небрежност, но се страхувам, че в този сайт честичко се погазва законът за авторско право. Това че някакви снимки или клипове ги има някъде в интернет не означава, че могат да се препечатват без разрешението на притежателите на авторските им права.
Може да дадете линк, но за да ги публикувате, трябва да имате разрешението на автора.
Иначе глобите са безмилостно високи и ви съветвам да махнете от сайта всички текстове и снимки, за които нямате разрешение от авторите или от притежателите на правата да ги публикувате и за в бъдеще да се придържате към този принцип.
Хубав ден и поздрави на всички!