Прости, за да бъдеш опростен!
Автор Фетхуллах Гюлен
24.07.2007
Въпрос: Какво означава "свиреп в разпрата"? Възможно ли е в сърцата, изпълнени със светлината на вярата, да има ненавист, омраза и враждебност? Къде е мястото на прошката и извинението в морала на вярващия?
Духът на религията е изграден от обич. Защото Вселената е сътворена като поезия за обичта, а светът е нейната рима. Онези, които четат книгата на природата, винаги чуват мелодиите на обичта. Тази обич, която обгръща всичко сътворено, оцветява с багрите си и човешките взаимоотношения. След като човек открие възвишеното в себе си, забележи семената на обичта в душата си и почувства връзката си с Твореца, той започва да възприема останалите хора като творения на изкуството на Всевишния, интересува се от средата, в която се намира, изпитва обич към другите и бива състрадателен към всичко.
Ала душата на нещастника, която не е озарена от светлината на вярата, бива завладяна от ненавист, омраза и враждебност. Както се изразява и Бедиуззаман, човек, който е заслепен от мрака на неверието, възприема Вселената като огромен траурен дом, а творенията - като същества, чужди и враждебни едни към други. И понеже за него всички са врагове помежду си, той също започва да си създава най-различни противници. Живее в напрежение, сякаш се намира на бойно поле и сред неприятели, и във всеки момент стои нащрек. Така че мнозина от онези, които са лишени от вяра, непрекъснато изпадат в параноя. И понеже изпитват съмнения и страх, такива хора не са искрени в действията си, те са лицемери, в сърцата им кипи ненавист и враждебност, но въпреки това се показват като еталон за любвеобилност. Макар да не са убедени в истинността на собствените си думи, така словоохотливо говорят за добротворство, взаимопомощ и благодетелност, че от устата им сякаш текат реки от мед. И призовават Аллах за свидетел, с цел думите им да звучат по-убедително. Ето как са описани подобни лицемери в Свещения Коран: "Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. Но те са най-свирепи в разпрата." (2:204) В Корана те са окачествени като "най-свирепи в разпрата".
Най-безмилостният враг
"Най-свиреп в разпрата" означава човек, в сърцето на когото няма дори и зрънце обич и състрадателност и който е "най-безмилостен враг". Въпреки че това коранично знамение включва всички лицемери с еднакви качества, в книгите по тефсир (тълкувания на Корана - бел. ред.) е написано, че то се отнася за Ахнес ибн Шурайк от рода Сакиф.
Този лицемер дошъл при нашия Пророк, мир Нему, заявил, че приема исляма, демонстрирал приятелски чувства и дал обет за вярност, но след като си тръгнал, отишъл в един чифлик на мюсюлманите, запалил нивите и избил животните им. Ето, в Корана хора като Ахнес, които не понасяли дори животните на мюсюлманите, са окачествени с определението "най-свирепи в разпрата". В Свещения Коран се подчертава, че тяхната враждебност е крайна и че те напълно са лишени от прошка и състрадателност.
Извинение и прошка
Истински вярващият прощава и извинява. Свещеният Коран насърчава мюсюлманите да прощават. В Корана се извеждат на преден план хората, които преглъщат яростта си, не се поддават на омраза и ненавист, за да спечелят благоволението на Всевишния.
Прощаването е част от характера им. Вярващите се насърчават да не се отказват от добротворство, дори ако им се стори зло, и да действат по начин, по който да превърнат враговете си в приятели. Ето какво се казва в Корана: "Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел." (41:34) Както изтъква и Бедиуззаман, най-прекият път към надделяване над врага е да се отговори с добро на стореното зло. Защото, ако се отвърне със зло, враждата ще нарасне още повече. Дори и противникът видимо да е победен, в сърцето си той ще изпитва омраза. Но ако се отвърне с добро, човекът отсреща може да съжалява за постъпката си и да стане приятел.
Прощаването е част от морала на Пратеника на Аллах, мир Нему. През целия си живот той е действал съобразно своя морал. Пророкът простил на всички онези, които по-късно приели исляма, но преди го подлагали на гонения и мъчения в Мека, както и на онези, които нападнали мюсюлманите в сраженията при Бедр, Ухуд, в битката при Рова с цел да ги унищожат. В Корана това качество на Пророка се възхвалява в следното знамение: "По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему." (3:159
