МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА: БОЖИДАР ДИМИТРОВ СРЕЩУ ДЕМОГРАФСКИЯ СРИВ. събота.май 01. Само преди няколко дни българската политика се опита да влезе отново в спалните на хората чрез поредния призив за правене на повече деца. Подобно на колегите си от Южна Корея, в интервю за в.”Труд” министърът без портфейл Божидар Димитров призова сънародниците си да раждат деца с цел подобряване демографския прираст на страната. В коментара си за проваления опит на небезизвестните братя Юзеирови да регистрират политическа партия, министърът прогнозира превръщането на българите в малцинство в собствената им държава. Според него, предотвратяването на тази мрачна прогноза изисквала мерки, които да включват по-бързо раздаване на български паспорти, спонсориране на желаещите да забременеят “ин витро” и “понапъването” на българите “по естествен път да увеличат прираста” на държавата.
Призивът на Божидар Димитров щеше да е смешен, ако не беше тъжен в същото време. Темповете, с които страната ни върви към демографска катастрофа, отдавна не са новина. Дори родените през 2009 г. с 3 000 повече бебета спрямо предишната година не оказват влияние върху темповете на застаряване на нацията ни. През миналата година българите са намалели с 0,6 процента, а тенденциите за преждевременна смъртност са се увеличили. В същото време нацията ни остарява: средната възраст на българските граждани в момента е 42 години, а броят на емигриралите през миналата година е 19 000, като 52 на сто от тях са на възраст между 20 и 39 години.
На фона на статистиката за последните емигрантски вълни идеята на министър Димитров за замяна на емигрантите с “вносни” българи звучи повече от цинично, а в изказването му липсва ясна идея как точно раздаването на родни паспорти би помогнало на топенето на нацията. Всеизвестна истина е, че много от кандидатстващите за български паспорти чужденци са всъщност далеч от патриотични пориви. Вместо от родолюбиви чувства, повечето тях се водят от егоистични интереси да пътуват и работят безпроблемно в Европа. Статистиката показва, че през последните седем години най-много български документи са получили кандидати от страни с визови ограничения: на първо място е Македония с близо 22 000 получени паспорта, следвана от Молдова с 16 000 и Русия и Сърбия с по 2 000. За потенциално спекулативния характер на тази процедура говори и факта, че интересът към българските паспорти се засили рязко след влизането на страната ни в Европейския Съюз. Ако кандидатите за паспорт наистина се чувстваха българи, тази тенденция щеше да започне много по-рано, а не чак когато България получи либерализация на визовия режим.
От вниманието на загрижения за демографския прираст министър убягва и факта, че дори за желаещите да се регистрират като български граждани процедурата е сложна и продължителна. Едва около 9 400 кандидати са получили гражданство през миналата година при постъпили 60 000 молби. В много от случаите кандидатите чакат по 5-6 години за разглеждане на молбите си, а това само по себе си е предпоставка за корупция сред държавните служители, както и за спекула, чрез която фирми-посредници при издаването на наши паспорти успяха безнаказано да натрупат състояния. Засега обявилият за свой приоритет “българското гражданство” министър не е успял да изгради диалог между шестте (!) институции, които се занимават с въпроса за българското гражданство, нито да постигне консенсус между тях за улесняване на бюрократичните процедури.
В дългосрочна перспектива бързият “внос” на нови българи отнема от авторитета на българското гражданство. Вместо паспорта ни да бъде даван на граждани, които действително живеят в държавата ни, плащат данъци и уважават нейните закони, език и традиции, български документи днес може да вземе всеки, който поиска. За разлика от други държави, където критериите за получаване на гражданство са изключително високи, в България такива почти липсват. Според новоприетите поправки в закона за българското гражданство, проверката на кандидатите ще се извършва чрез... събеседване с тях. По този начин, вместо в призвание, българската идентичност се превръща в инструмент за бързо прекосяване на граници от желаещи да пътуват свободно гастербайтери или престъпници с български паспорти.
Предложението на министър Димитров за стимулиране на желаещите двойки да заченат “ин витро” също провокира множество въпроси. По официални данни двойките с репродуктивни проблеми в България са около 250 000. За техните нужди се грижи специален фонд “Ин Витро” към Министерството на Здравеопазването, който разпределя 20 млн. лева от бюджета за финансиране на процедурите по забременяване.
Опитите на държавата да подпомогне желаещите за изкуствено осеменяване обаче съвсем не са безкористни от финансова гледна точка. Функциониращият едва от една година насам фонд поема до три процедури на двойка, които в повечето случаи се оказват недостатъчни за зачеването на дете. Допълнителните разходи се плащат от бъдещите родители, които неименуемо се сблъскват с раздутите цени на “ин витро” медикаментите в България. В сравнение с Румъния, например, необходимите лекарства у нас се продават на тройни цени. В резултат на спекулативните цени, пациентките плащат около 1000 лв повече за всеки терапевтичен курс, а държавата с прилежащите й обръчи от фирми, търгуващи с лекарства, трупа огромни печалби.
В крайна сметка, успеваемостта на “ин витро” метода в България е едва 29 на сто, а изразходваните средства по него ежегодно се измерват в десетки милиони левове. В същото време, социалните домове в страната продължават да се пълнят с изоставени деца, живеещи във варварски условия. Елементарната логика сочи, че преди да се кахъри за незаченатите все още “ин витро” бебета, министърът, както и останалите родни управници, би трябвало да се погрижат за вече родените, но изоставени български деца. Официалната статистика сочи, че към края на първата половина на 2009 г. броят на захвърлените по социални заведения в страната деца е 7 276, като с тази цифра България оглавява тъжната статистика на изоставените деца в Европа. Противно на приетите стереотипи, между 30 и 40 на сто от нежеланите деца в родината ни са българчета, но броят на настанените в приемни семейства деца е едва 87. Изглежда, че поне в този аспект българите догонват демографските тенденции на циганите.
Несериозно звучи и предложението на Божидар Димитров за “понапъването” на българите с цел увеличаване прираста на държавата - думите на министъра показват не само елементарно мислене, но и непознаване на условията, в които днешните българи раждат и отглеждат деца. Във време на криза за много от младите двойки у нас раждането на дете е лукс, който търпи отлагане. Според доклад на КНСБ, издръжката на дете през 2008 г. в различните възрастови групи е варирала между 240 и 423 лв. на месец. Тази статистика покрива обаче единствено продуктите и услугите от първа необходимост и не обхваща “глезотии” като разходи по образование и специализирана медицинска помощ, например. В същото време средната работна заплата у нас от 606 лв. продължава да бъде най-ниската в Европейския Съюз, а месечните детски надбавки от 35 лв. на дете са чиста подигравка с реалните нужди на малчуганите. По иронично стечение на обстоятелствата, само ден преди призива на Божидар Димитров, недоволни от непрекъснатото забавяне на минималните надбавки майки излязоха на протест в няколко български града.
“Понапъналите” се да увеличат демографския прираст българи страдат и от други неуредици - липсата на места в детски градини, например, продължава да бъде задълбочаващ се проблем. Въпреки протестите на майки и различни инициативни комитети, в много общини липсва ангажираност с този проблем. Репортажите, показващи родители, осъмнали на дълги опашки по ясли и детски градини при минусови температури сякаш вече не изненадват никого, а заставането на пост от предишната вечер се оказва единствения шанс за записването на децата.
Не по-малко трагична е и картината при по-големите деца. Учебната 2009/2010 г. започна със закриването на 389 училища, а техните възпитаници бяха пренасочени към други учебни заведения, чиито паралелки са често препълнени, а броят на учениците надвишава в пъти възможностите на училищните бази. Според данни на НСИ, през последните 20 години в страната са закрити близо 40 на сто от училищата, а броят на учениците е намалял с 28 на сто. Сравнението на цифрите показва, че на места закриването на учебни заведения се е случвало с по-бързи темпове, отколкото самия процес на намаляване на учениците. Статистически погледнато, “оптимизацията на училищната мрежа” е процес, който явно се стреми да изпревари, вместо да следва демографските процеси в България. Потърпевши в този случай са най-вече децата, на които Божидар Димитров разчита за излизането от демографска криза.
Няма нищо по-лесно от това да показваш загриженост за бъдещето на нацията си на думи. Патетичният призив на министъра без портфейл граничи с евтин популизъм и е несъвместим с трудната българска реалност. Господин Димитров явно не отчита факта, че процесите, които на първо място доведоха до демографския срив на нацията, са все още активни и възходящи. Докато не бъдат овладени, нито “вносните” българи, нито “ин витро” бебетата ще могат да сложат край на демографската криза. Изглежда, че дотогава на родните политици ще са им нужни медийни псевдо герои като братя Юзеирови, за да поглеждат отвреме-навреме състоянието на нацията в перспектива.
АНЕЛИЯ ПЕТРОВА
Детройт
Специално за вестник “България”
