Добре Хюсеин. Ще пратя една.
Искам да предупредя че песента е доста брутална и не е подходяща за хора със слаби нерви. Записаниа в селата между Елена и Трявна. Диалекта е характерен за тези села и е със силно търновско влияние, демек не е оригинален Еленски:
Разбулял се ми са и млат Стуян,
Чи и пулижал, пубулял
Тъкминку девит гудини:
Девит пустелки изгнуй,
И девит кични губера,
И девит пъсту възглави.
му дума Стуени:
-"Стуени, синку, Стуене,
Я казвъй, майка, грехове,
Майка ти ша и духовник,
Духовник и йспуведник,
Мама ша да та испувяда."
Стуян майчи думаше:
-"Помниш ли, мамо, знаиш ли,
Кугато беши сушъта,
На слът сушъта кишъта,
На слът кишъта зла зима,
Зла зима, гладна гудена?"
Аз имах стаду хиляда,
Хиляда бели будици,
Петстотин вакли югича,
Пък ти ми мамо думаше:
-"Стуени, синку, Стуену,
Ни ша мош да гу иззимиш.
Я прудай пулувината,
На пролът ша са изягнът,
Пак щът толкузи да станат."
Пък ас та, мамо, ни слушах,
Ами зъзимих сичкуту,
Мамки ли, чи им приготвих
Петстотин кула със съно,
Хиляда кила с ючумик.
Чи храних, мамо, че загубих,
Зъхире ми са са дувърши,
Зимъта ни са припулви,
Чи ми стадуту зъмрялу,
Чи мряха, мамо, чи мряха,
Не клахми, мамо, не драхми,
На вит ги купен клъдехми,
Купена ми са извърши,
Стадуту ми са дувърши.
Най-пудир умре югичя
Югичя злъту-рогия
Със девит звънца сребърни:
Негу на кълпат угудих.
Чи седнах, мамо, на купен,
Чи със къвала засвирих.
Къвала свири, говори:
-" Дружино, вярназгуворна,
Збиръйти са, събирайта са!"
Чи са събрахми, удбрахми,
На Мокрънската дъбрава
На Мокрънската дъбрава бял камък
Гувидарита с брадвата,
Пък уфчерите с кукитя,
Мислихми, мамо, мислихми,
На какъф тяра, да идим,
На какъф тяра, пичалба.
Какъф и тяра най-хубаф,
Най-хубаф, мамо, най-лесин?
На негу тяра ша идим
Със хайдутита ша тръгним
На първи Вилик Читвъртък.
Ас им бях млада уйвода.
Ний сми са клетва заклели
Де куго срешнем и стигнем,
С кръфта му ша са конками,
Сабитя(а) ша накървъвим,
Уд месо нахур ша зъмним.
Вървехми гура зилена,
Нъстахми пуле шъроку,
Срът пуле идърво високу,
Пуд дърво и студен кладъниц,
На кладъница ша идим,
Студена уда да пием.
Чи там си кака намерих,
Кака и батя двамъта:
На първи Вилик Читвъртък
На тебя идът на гости,
На гости и на поврътки.
Девит гудишни поврътки,
Стуян на Рада думаше:
-"Радулю, сестру, Раду лю,
Сега ли, Раду, нъмери
У мамини си да идиш
У мамини си на гости
На братови си поврътки,
На първи Вилик Читвъртък?"
Куга хъйдути потеглът,
Вярна си клетва пудавът:
Де куго срешнъти стигнът
Братец или сестричка,
С кръфта му ша на конками,
Уд мисо нахур ша зъмним.
Стуян на Рада думаше:
Раздъни, како, Иванча,
Той ръка да ми цълуни,
Уйчу му кръстиц ша даде,
Кака Иванча раздяна,
Иванча ми ръка цълуна
Ша даде жълта жълтица,
Ни даде жълта жълтица,
Най му глъвата утрязах,
Чи викнъх, мамо, чи викнъх,
Дружина, вярна,згуворна,
Клъдете буйни угниви,
Кака си мамо, каръхми,
С нужови я дупчихме,
Да пече Иванча, да пее,
Кака Иванча пичеше,
Хем пиче ( кака ), хем пее.
Хем пее ( кака ), хем плачи.
И мене люту кълнеши:
-"Стуени, братку, Стуени,
Девит години да лижиш,
Девит пустелки да йзгнуиш,
И девит кичну губири,
И девит пъстру възглави,
Кокъли да та пудрънкът,
Тугас, Стуени, да умреш!"
Станъхми, мамо, и ут там,
Вървехми гура зилена,
Настахми пуле шъроку,
Среща ни свадба идеше,
Най-нъпрет кума вървеши.
Секуму вину дадоха,
На меня, мамо, ни дади.
Момчета ми се присмяха
-"Стуени, наша уйвода,
Кату си млади уйвода,
Слатко ли беше винуту,
Ут кумувъта бъклица ?"
Стуян си люту расърдиу,
Чи си свадбата йспръварих,
Чи им зех, мамо, булката,
Булката и младоженика,
Каръх я, мамо, каръх я,
Дуде е душа излези.
Тръгнахми, мамо, и ут там.
Извървехми пуле шъроку,
Срът пуле и селу гуляму,
При селуту два гроба
Два гроба-щом зъровене.
Разровихми, мамо, идина:
То било момък гудъник,
Пръстина на пръстица му.
Ас си пръстина путеглих,
Пръстина ни са изважда;
Ас му пръстица утрязах.
Чи си пръстина извадих.
Бутуши на кръката му;
Ас си бутуши путеглиху,
Бутуши ни са изувът,
Ас му кръката утрязъх,
Кръката ду кулената,
Чи си бутуши извадих.
Разрових, мамо, и онзи:
То било мума гудена,
Мъ(е)нъта на шията и.
Ас си мъ(е)ната путеглих,
Мъ(е)нъта ни съ уткъсва;
Ас и глъвъта утрязъх,
Чи си мъ(е)нъта извадих.
Пръстина на пръсица и.
Ас и пръстина путеглих,
Пръстина ни са изважда,
Ас и пръстица утрязъх,
Чи си пръстина извадих.
Уд долу идът две жини,
Две жини ду две сватини,
Те си тънинку плачъха.
Къту при гроба додуха,
По на високу викнаха:
-"Тудорчо и ти Тудорке,
Чи кой ви вази ръзрови?
Който ви вази ръзрови,
Девит гудини да лижи,
Девит пустелки да изгнуи!"
Майка му дума Стуени:
-"Стуени, синку, Стуени,
Девит години кък лижиш,
Стуени, да изгнуеш,
Йоще ми девит пустелки."
Тъмам туй дума майка му,
И той са уд душа уддъли.
