May çe si zabravil çe Odrin e bil napadnat dokato Osmanskata Armiya voyuvala s italiancite.
За вас нападнат - за нас освободен ...
Нали Кърджали било окупирано за вас ... За нас пък Одрин е окупиран ...
Крайно време е да се оттърсим от конскапаците-тското плоско балканско мислене, че моята истина е най-истина.
Крайния резултат е, че Тракийските българи от Одрин днес живеят в Кърджалийско, а някои етнически турци от Кърджалийско в Одринско. Голяма работа стана - разменихме хората, за да са щастливи политиците...Но Одрин и Кърджали винаги са били на тракийското население по тези земи и още 100 пъти да им разменяме населението и да се караме окупация или освобождение е това - все тая ....
Впрочем ето какво се е случило днес на 30 Юни....Сега го видях във Фокуса и го копвам (няма общо с последното ми мнение), ама темата за паметниците е историческа до известна степен. Интересно е какво пише днес в турската преса....Може би турската войска настъпва да освободи Източна Тракия от лошите окупатори ?
30 юни 1913 г. – турска армия настъпва в Източна Тракия по време на Втората балканска война
30 юни 2009 | 03:05 | Агенция "Фокус"
На 30 юни 1913 г. турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Портата окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи. Междусъюзническата война (Втора балканска война – 1913 г.) е война между България и бившите й съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г. - Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по-невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. Михаил Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се включва и Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия България е принудена да капитулира. Особено са облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската армия успява, също без никакво противодействие от българска страна, да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола.
© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
http://www.focus-news.net/?id=n1212649