Гелина, преди две- три години бях на почивка. В стаята бяхме с един българо-мохамеданин /той се наричаше така/. Беше със средно-техническо образование. Имаше две внучки. Каза че са отличнички, но няма да ги пуснат да учат.
През времето което изкарахме заедно му говорих доста за съвременното общество и начин на живот, казвах му непременно да учат. От начало не даваше дума да се издума за това. После започна да се замисля. Когато си тръгнах дойде да ме изпрати, прегърнахме се, очите ни се насълзиха. Тогава той ми каза: "Димитре, благодаря на Аллах и Господ, че ме срещнаха с теб".