Днес в цял свят се води голяма пропаганда против Исляма и неговото отношение към жената. Разпространено е мнението, че тази религия подтиска жената и намалява ролята и в обществото. Хората, които говорят това или не познават Исляма, или знаят и умишлено разпространяват тези лъжи, за да дискредитират Ислямската религия.
За съжаление много от живеещите на запад мюсюлмани допринасят да се предава грешна представа за Исляма, тъй като нямат държане, което да отговаря на ислямското. Причината за това е, че много мюсюлмани виждат в Исляма само едно наследство и всъщност не спазват неговите повели.
От друга страна, представителите на другите религии и атеистите правят грешката да сравняват Исляма с определени народи. Така в представите на европееца всички турци, араби, мароканци… са мюсюлмани, въпреки че някои от тях с Исляма ги свързва само името им.
Жената преди Исляма в Арабския полуостров
Преди Исляма в арабския свят жената е понасяла големи несгоди като е била подтискана от суровият живот, в който е била продавана като животно. Също така в периода на невежеството (пред ислямско време) новородените момиченца били погребвани живи. По това време е било позволено брата да се жени за собствената си сестра.
Кой дава истински права на жената?
Ислямът е единствената система дала на жената още преди 1400 години права, които тя дори и сега не притежава в западния свят. Това е правото на развод, правото на парична независимост, правото да бъде призната като наследник, правото да запази моминското си име след женитбата.
Всичко това е във време, в което в останалият свят жената не е била обект на уважение, да не говорим за човешки права.
Жената в Исляма
В Исляма на жената и е дадена действителната роля и стойност в живота. Това е роля и стойност, които запазват достойнството и природата й. Мюсюлманката е жената, която трябва да възпитава и обучава много поколения в човечност, изпълнявайки по този начин своя дълг.
Ислямът отдава голямо значение на делата на мюсюлманката, свързани със съпружеството и в подкрепата, която тя дава на своя съпруг, както и в осигуряването на семейното спокойствие и щастие.
Ислямът изисква от мюсюлманката да бъде милосърдна майка, излъчваща спокойствие жена, която да възпита още от малки, хората на утрешният ден. Тази религия изисква от жената да призовава към добро човешкото общество, да го наставлява и да му посочва пътя, да му бъде учител…
По отношение на чувството за отговорност и мъжът и жената са равни. Наред с това, отговорността им пред шериата е на едно ниво. Това е цитирано в Свещения Коран:
"А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнетени дори с браздица по костилка на фурма."
Най-важната работа за жената е да бъде майка
Ислямът препоръчва на жената да упражнява работа като лекарка, медицинска сестра, учителка…
Никой не може да отрече, че най-добрата работа на жената е майчинството. За тази работа тя е много добре подготвена - психологически, духовно и телесно. Някой ще каже, че въпросът е решен с детските ясли и тя може да бъде и майка, и работ-ничка. Но в тях децата са лишени от майчината любов, нежност, а много често и от грижи. Други пък мислят, че работата спомага за изграждането на личността на жената, но Ислямът не я лишава от това. Той задължава мъжът да работи, да обезпечи прехрана-та, а на семейството да създаде условия за добър живот и да освободи жената за великата й задача - отглеждането на здрави, трудолюбиви и достойни поколения. Всички тези неща се правят от уважение към жената, с цел да се съхранят моралните ценности, да се запази нейното достойнство.
И жените имат същите права...
В сура"Бакара"от Свещения Коран се казва:
"И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е Всемогъщ, Премъдър."
/2:228/
Това генерално правило прогласява: жената в своите права е равностойна на мъжа, с единствената разлика, че "мъжете са едно стъпало над тях", което означава, че Великият Аллах натоварва съпругата с едно, а съпругът с много отговорности. В сура "Ан-Ниса" това стъпало е разяснено така:
"Мъжете стоят над жените, с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си…"
/4:34/
Когато мъжете пожелаят нещо от съпругите си е необходимо да си припомнят, че и те имат дълг като отплата за пожеланото. Ето защо Ибн-и Аббас (р.а.) е казал:
"Както се разкрасява за мен моята съпруга, така и аз ще се разкрася за нея."
Целта в случая е равностойна подялба на правата помежду им.
Както от гледна точка на правото и делата си жената е равнопоставена с мъжа, тя е равнопоставена и по чувство, схватливост и ум. И двамата притежават правилен ум. Те мислят за полезното. Имат сърца, които определят това, което им подхожда. Отвръщат се и отбягват от онова, което не им допада. Господството с цел разпореждане на единият от семейството над другият, заробването му и използването му с цел изгода не съответства на справедливостта. Особено необходимо е съблюдаването на любов, права и задължения след брака, за да бъде възможно щастието и за двамата.
