Когато избухнало Априлското въстание, агите и хаджиите, имамите и ходжите събрали цялото население в джамията и му съобщили, че в Перущица, Брестовица и Батак българите са вдигнали въстание и Ахмед ага Тъмрашки е заповядал да се изпратят хора да му помогнат за потушаването на въстанието.
Предлагам следния материал, който представя едно различно схващане от пропагандираното, за ролята на Ахмед Ага Тъмрашлията в отношенията между помаците и християните.
ЕДНА ЗАГАДКА ОКОЛО АХМЕД АГА
През 1878 г., когато настъпили руските войски, Ахмед ага заедно с другите тъмръшене избягал в Беломорието. Там престояли през зимата, а напролет се върнали отново. Взел участие в подкладения от Сенклер бунт на българите мохамедани, а след потушаването му помогнал за отцепването на 17 села от Въченското корито в самостоятелна Помашка република, която просъществувала до смъртта на Ахмед ага — 1896 г.
Докато имало Помашка република, тъмръшени нанасяли и пакости на съседните християнски села — Лилково, Ситово и други. Някои от тях минавали границата и правели обири на добитък. В такива случаи и ограбените селяни минавали „границата” и отивали в конака на Ахмед ага, комуто се оплаквали. Той винаги се разпореждал за връщане на ограбеното, т. е. постъпвал както и преди. Явровци не преставали да поддържат връзки с тъмръшкия председател вече по навик и традиция и когато някому ставало тясно при развихрените партизански борби, намирал убежище в Тъмръш. Нещо повече, Ахмед ага продължил да идва в Яврово, само че не с предупреждение както преди, а тайно. Тези гостувания били известни на пловдивското жандармерийско управление и Чардафон идвал често в Яврово да устройва засади на агата, за да го хване, но бившият деребей винаги успявал да се измъкне от засадата.
Ахмед ага идвал не само в Яврово; той отишъл да присъствува на откриването и освещаването на белочерковския манастир „Св. Павел” през 1883 г. На това сборище на многоброен народ от всички села на Рупчоса, на което присъствували и големци от Пловдив, като руския консул Сорокин, офицери
53
от жандармерията, Захари Стоянов и други, Ахмед ага се явил в униформа на юзбашия и взел участие в празненството, необезпокояван от никого.
Любопитно е да чуем какво казва Захари Стоянов за посрещането на Ахмед ага през 1883 г. Той очаквал, види се, да стрелят върху агата, но се случило тъкмо обратното: „О, чудо! — възклицава Захари Стоянов. — Вместо оскърбление и нападение българите селяни, мъже и жени, посрещнаха агата, като че той да бе там господар. Като че не бе бунтовник, а пак техен кърсердарин. Додето си подаваше едната ръка да му я цалуват старци и баби, той бе принуден да подлага и другата. „Добре дошел, Ахмед ага”, „Хошгелдин ага”, „Хелбетя се накани да ни подойдеш” — здравóвали го възрадваните рупци.” [1]
Тази популярност на Ахмед ага, която и Захари Стоянов нарича „чудо”, и сега е налице между родопското население. Тя е в противоречие с „палаческата” уж роля на Тъмръшлията при потушаване въстанието в Перущица и затова ще се спрем накратко на този въпрос. Каква е всъщност истината по участието на Ахмед ага в перущенските събития?
Авторът на тритомната „История на Априлското въстание”, когото никой не би могъл да обвини в симпатии към Тъмръшлията, пише: „Тъмръшлията станал предводител на своите българи мохамедани при нападението върху Перущица и взел участие при опожаряването и ограбването на същото село. За избиването на перущенското население обаче имат вина не неговите башибозуци, а турците от село Устина.” [2]
Ясно и кратко: за избиването на перущенци вина имат не башибозуците на Тъмръшлията, а устинските турци, а и „Тъмръшлията”, ще добавим ние, не е Ахмед ага, а брат му — Адил ага. Това доказва един от най-автентичните автори — очевидецът Георги Натев от Перущица, в своята книга „Защитата на Перущица...” [3]. „Справедливостта го изисква да се каже — пише Натев, — Рашид паша със своята редовна войска превзе Перущица, но я превзе педя по педя, стъпка по стъпка. Тук през тези две нощи (б. м., след предаването) никакви претърсвания и изнасилвания от страна на войската не станаха.
1. З. Стоянов, Неиздадени произведения, 1943, стр. 54.
2. Д. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. III.
3. Г. Натев, Защитата на Перущица през 1876 г., стр. 71.
54
Вижда се, че Рашид паша много се придържаше ó военната дисциплина и не позволи да се извършат никакви насилия върху беззащитните жени.” Георги Натев изрично споменава в текста, че тъмръшкият башибозук бил през цялото време на обсадата предводителствуван от Адил ага. По същия въпрос ето какво пише един от най-добрите познавачи на среднородопското минало, автор на двутомната книга „Миналото на Чепеларе”:
„Ние твърдим — казва Дечов — и можем да докажем, че Ахмед ага лично не е участвувал в потушаването на перущенското въстание и никакви преки и косвени заповеди не е давал да се колят бунтовниците или техните жени и деца. Нещо повече, има доказателства, че Ахмед ага тайно съчувствувал на бунтовниците, и то по много свои лични съображения, а главно за това, че не се спогаждал с пловдивските бейове и управници, особено по войводските си работи. Факт е, че през време на обсадата, боевете и окончателното сломяване на перущенските борци той почивал или вършел друга някаква второ- или третостепенна забитска работа в българския манастир „Св. Петка Мулдавска”, югоизточно от Станимака и далеч от Перущица и Тъмръш. При обсадата и защитата на Перущица — продължава В. Дечов — взел участие по заповед на турската военна власт малоброен помашки отряд под командата на Адил ага, но този отряд не е клал деца, а се бил с бунтовниците по заповед и под главната команда на турския военен паша.
Не отричаме истината — завършва В. Дечов, — че мнозина от отряда на Адил ага след потушаването на бунта се впуснали в грабеж на добитък, покъщнини и други вещи, но този порок — плячкаджийството — не е присъщ само на родопските помаци. Всички победители, големи и малки, стават плячкаджии след победата.” [1]
Що се отнася до обирите, друг очевидец на въстанието — Спас Гълъбов, отбелязва за устинските българи:
„Тези българи бяха толкова съобщени с читаците, щото им помагаха през всичкото време на въстанието. Те им носеха вода на Вълковище, а някои от тях се награбиха с плячка от Перущица.” [2]
Къде наистина е бил Ахмед ага по време на битката и какво е вършил той? На този въпрос отговаря в списание „Родопски напредък” Н. Неделев [3]:
1. В. Д. Смолянски, Родопски писма, стр. 15.
2. К. Гълъбов, Въстанието на героична Перущица, 1956, стр. 269.
3. Н. Неделев, сп. „Родопски напредък”, кн. 5 от 1907 г.
55
„По времето, когато родопските помаци през въстанието се въоръжили в манастира „Св. Петка” да го ограбят, монасите извикали от едно станимашко село, където пребивавал, тъмръшкия Ахмед ага, който бил кърсердарин, и той пратил да кажат на башибозуците да си отидат. Същите помаци се отправили за Бачково, което силно пострадало. След това тръгнали за Станимака, но тамошните хора събрали много пари, дали ги на предводителите и градът бил спасен.”
Присъствието на Ахмед ага в околностите на Станимака се установява и от събитията в Яврово, за които по-нататък ще стане дума. Засега ще кажем само, че благодарение на неговия пратеник Кечели Осман башибозукът бил разгонен в най-критическата минута, когато били вече приготвени дръвниците в метоха.
По заповед на Ахмед ага били предотвратени изстъпленията в Широка лъка на някои башибозушки главатари, като Керим паша и Хасан ага Смаиловски. Те тъкмо се готвели да посекат поп Никола Узунски и дошли сувариите на Тъмръшлията, които им казали, че с главите си ще отговарят, ако направят някакво зло на широколъчени. [1]
И на последно място за изясняването на въпроса ще цитираме доклада на Йожен Скайлер. [2]
„Башибозуците, които се явили пред Перущица, се бяха опитали да влязат в гръцкото село Станимака (1500 гръцки, 300 български и 80 турски къщи). След неуспеха им да влязат в Станимака тези башибозуци отишли в българското село Лясково, което напълно оплячкосали, като убили един човек. При пристигането им в Перущица към тях се присъединили жителите на с. Устина, Тъмръш и други мюсюлмански села.”
От този достоверен документ се вижда, че първа пристигнала около Перущица башибозушката дружина, която се опитала да влезе в Станимака, опропастила Лясково и — ще добавим ние — съседното му Яврово. Тая е същата орда на Дели Ахмед Лъкавски, която Ахмед ага прогонил от „Света Петка” и Яврово. Този факт доказва, че при мобилизацията и съсредоточаването на башибозука Ахмед ага не бил в Тъмръш, а в околностите на Станимака.
Знаменателно е, че в продължение на 10 деня, от 25 април,
1. Г. Узунски, сборник „Широка лъка”, стр. 56.
2. К. Гълъбов, Въстанието на героична Перущица, стр. 263.
56
когато пристигнал на Вълковище тъмръшкият башибозук, до 4 май, когато съпротивата била сломена, Ахмед ага никакъв не се мярнал около полесражението. Най-елементарната логика ще ни убеди, че ако той беше наистина такъв кръвник, какъвто го наричат, и лаком за плячка и военна слава, нямаше да пропусне добрата сгода да застане начело на тъмръшени, нито да спасява с нарочни свои пратеници християнските села в Рупчоса... от башибозука.
И най-после да хвърлим око и на въпроса за тъй наречените „непредадени села”, ония 17 родопски селища около Тъмръш — Осиково, Чурен, Петвар, Чуреково, Михалково, Беден, Брезе, Лясково, Мугла, Триград, Селча и други, които се отцепиха от Източна Румелия и образуваха самостоятелна Помашка република под началството на Ахмед ага.
Христо Попконстантинов [1], съвременник на събитията, определя като чисто икономически причините, които са от извънредна важност за населението на Девинската покрайнина: „Помаците скотовъдци виждаха — пише Попконстантинов, — че ще изгубят богатата зимна паша за овцете в „увóна” (Беломорието), че икономически ще пострадат.” Въпросът бил за онези 200 000 глави дребен добитък в Девинска околия, които трябвало да се изхранят зиме при податни възможности на местната фуражна база за не повече от 30 000 глави дребен добитък. [2]
Зимните беломорски пасища, които били икономическа основа на примитивното родопско овцевъдство, са и основа на помашкия сепаратизъм в много по-голяма степен, отколкото личното влияние и въжделенията на Ахмед ага Тъмръшки. При това румелийското правителство отхвърлило молбата на Ахмед ага да го назначи за рупчоски кантонен началник, в замяна на което той обещавал да присъедини към Румелия непредадените села, а вместо него назначило пловдивския ефенди Мехмед бей, когото българите мохамедани ненавиждали като „читак”.
Ето защо повече по вина на румелийските управници, отколкото по лична вина на Ахмед ага Помашката република станала факт и просъществувала чак до смъртта на Тъмръшлията (1896 г.).
1. Xр. Попконстантинов, Непокорните села, кн. II.
2. В. Дечов, Родопски писма, стр. 4.
57
От това се вижда, че мрачната легенда около Ахмедовото име е повече плод на недоглеждане. Фактът, че тоя българин мохамеданин, родопски управник десетилетия подред, се гледал под око и със султана, и с неговите пловдивски паши — Дели Исмет, Айредин и други, ясно говори, че въпросът заслужава специално изследване.
