http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20976Исторически поглед към Родопите
/експозе/
За участие в симпозиум – Измир 4 – 7 ХІІ 2007година.
„Родопа горделива- грамада вековечна
от върхове гранитни верига безконечна
Родопа планина
Могъща, приказно красива, необхватна, величествена, с върхове, устремени към ясносиньо небе извисява своята горда гранитна снага. Вековете отминават, хилядолетията са нанизали своята огърлица без да докоснат нейната дивна, величествена младост на девойка с исполинско телосложение, което омайва с пленителна сила и обаятелен дъх на родопски здравец и силивряка – орфеевото цвете. Лазурна светлина милва млечносините теменужени върхове, падини, чукари, хълмове, речни долини, които нежно се потапят в безкрайната шир.
Докъдето погледът ти стига виждаш настръхнали чуки, заоблени канари, назъбени планински вериги. Всичко в моминската гръд на Родопа е сила, ритъм, великолепие и пулсира жажда за полет към висините. Тук камъкът, дървото, тревичката, птичката, човекът гледат на горе, където земята се слива с небето. Родопа е и гальовна майка, чиято гръд е пълна с тайнствени трепети и любовен шепот, който при нужда прераства в страховита буря. В такива мигове майка Родопа от огнената си гръд бълва сила, която раздира небето, събаря канари, свлича дървета, а тънтежа на ехото разказва за вековни страдания, за ужаси, за легендарно минало. Когато всичко стихне някъде издън душата ще литне в простора и онази, изпята на иден дъх
„Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал …”
Родопа планина
Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения.
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров 2000 – 3000 години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.
Родопите, Римската и Византийската империи.
Първите сблъсъци между бесите и Римската империя датират към 13 – 15 година на новото летоброене. Бесът – военоначалник Вологес организирал силен отпор срещу одрисите на римлянина Реметалк, когото разбили. Новият пълководец Пизан с голяма армия покорил бесите. Роби и робини от Родопа и Тракия били откарани в Рим, между които бил и Спартак – организаторът на първото в света въстание срещу робията. Оценката за него е „велик генерал с благороден характер и исполинска сила”. Под влияние на римската култура бесите издигат в началото на новата ера светилища и храмове. Тогава се ражда и култът към бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Съвременните историци сочат много родопски върхове за негово светилище – връх Гьозтепе, Чилтепе, Енихантепе, Чингинехисар, връх Ком, Перперикон. Друга знаменитос на родопските беси е чародеец Орфей, под звуците на чиято лира „блестят от тревите сълзи”. След разпадането на Римската империя на източна и западна в края на 3 век от новото летоброене бесите попадат под влияние на източната Римска империя с името Византия и седалище Цариград, която налагала нов духовен гнет над бесите – християнството.
Родопите и заселването на славяните
Нашествието на славяните на Балканския полуостров е предприето в началото на 6 век от новото летоброене. Те преминали река Дунав и нападали богатата Византийска империя. Това станало по времето на император Юстиниан І /427 – 565г./. овладели полуострова чак до Солун и Елада. Тези сведения са от историка Ефески. Друг историк Прокопи Кесарийски в съчинението „Готска война” казва за славяните, че са руси, живеят на големи племена и са с хунски нрави. В Родопите през 7 век било заселено племето „Смоляне” по реките Арда и Места. По течението на Въча и Чая се настанило племето”Рупци”. Някои съвременни историци смятат, че в централните Родопи не е имало славяни. Историците Никита Акоминат и Константин Иречек в център на смоляните било голямото село Смилен /Исмилан – турско название/ в горното течение на река Арда. При формиране на българската държава/681г./ Родопите не влизат в границите й. при управлението на Хан Крум /803 – 814/ границата минава по нейните северни склонове Костенец – Кричим – Хасково. При Хан Пресиян границата била линията Каракулас – Карлък – Кекезтепе – Кушлар – река Места. Чак при царуването на Симеон /893 – 927г./ за малко Родопа била в състава на българската държава, чиято граница минава по линията Елидже – Ченгене Хисар – Боздаг – река Места. По сведения на византийския летописец Георги Акрополит Родопа била под византийско владичество, когато управляващия я Деспот Слав се обявил за васал като взел дъщерята на Хенрих. Чак до 15 век Родопа се наричала и Славееви гори. И като владение на Момчил юнак, който загинал през 1345г. след чиято смърт Родопа планина преминала под властта на Кантакузий.
Родопа планина и Османската империя
Първите заселници на Балканския полуостров от т.н. „тюркменска група” народи са родственици на народите от алтайски произход – хуни, мадари, монголци. В българската история е известен турския пълководец Селджук /11в./, който предвожда свойте селджукски турци. Популярен е и владетелят с произход от Коня Сюлейман, чиято държава се нарича Рум. При сюлеймановия наследник Алаедин ІІІ държавата е в упадък. Тогава вождът на едно емирство Осман /1299 – 1326г./ укрепва държавата, разширява я полага основите на добилата нова мощ Османска империя. При султан Орхан /1326 – 1362г./ столицата е Бурса. По време на неговото управление силната конна спахийска войска е тази, която първа настъпва към Балканския полуостров. Тогава спахийската конница и неговата еничарска пехота. Преминавайки през Дарданелите по точно селджутските турци стъпват на балканския полуостров през 1352г. Държавата се разширява до Галиполи. Синът на султан Орхан – Сюлейман като предводител на войските завзема земите между планините Родопа – Сакар – Странджа, след което и столицата от Бурса при султан Мурат І /1362 – 1389/ е преместена в Едирне. Далеч преди 1396г. , когато пада цяла България под Османско владичество в Родопа планина е регистрирано присъствие на Османската империя. Това е станало в годините 1370 - 1373. Главните настъпления към сърцето на Родопа планина са по река Чая - с предводител Дородит Али Паша и по река Арда – с предводител Енихан баба и Саръ баба. Тези настъпления били реализирани в годините 1370 – 1373г., като легендата звучи сражението при местността Шарампол под днешното село Гьоврен, където загинал годеникът на Айше Султанше – дъщеря на султан Мурат І – Ибрахим паша. Жестоки са и сраженията и при подстъпите към Рила планина при крепостта Цепина – не без основание настъпленията към Родопа планина са насочени още в първите години на навлизане към балканския полуостров поради факта, че тук бил разпространен исляма и турските предводители очаквали подпомагане от своите братя по вяра. Доказателство за това са наличните още тогава ислямски гробове, които в годините на тоталитарна България бяха безцеремонно осквернени и поругани.
Родопа и родопската помашка общност
Позволете да започна с извадка на статия във френско списание през 1878г. на валията на Дунавския вилает известния Мидхат паша:
„По българските земи има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия. Това са потомци от преобърнали се в исляма. Една част от тях говорят само български език. Това са родопските помаци.”
Според Ами Буйс френски пътешественик техния брой е над 250 000. само във вилает Едирне около 1911г. броят им е 130 000. те са живели в 207 села. Според историка Стойо Шишков броят им е 398 503, които са живели в 533 села. Голяма част от тях след Балканската война /1912г./ се преселват в Турция /Бабаески, Узукюпрю, Курудаг/. Живеещите на територията на България след Балканските войни били наричани помаци, помагачи, войнугани, даже и като потомци на поляци. Квалификациите че думата „помак” се е родила като наименование от помагач, помъчен, пометнал се. И сега в Родопа планина успоредно с думата помаци се опотребява и думата ахрене, която също се обяснява, че е произлязла от името на Ахрида, Ахридос, агарянин, агриянин. Най – приемливо е произходът на думата да е свързан с арабската дума ахара – ян (последен приел исляма).
Не се отхвърля и връзката с думата ахр, ахирет, ахр заман – вярване в съдния ден. Постоянно на тази общност се е внушавало и прозвището българо – мохамеданин като предпоставка да се приобщава към българската нация. Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец. Каквито и да са квалификациите за родопските помаци, те не са нито „ахмаци”, нито недодялани, нито нечистоплътници, а са чеда на голяма група хора, които живеят в планината, за които поетът е казал:
„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”
Лектор:
Салих Бозов
