Makar i ne razbiram vsichko, mersi che me razsmya Boyane.... Unikalno e...
Селски туризъм
Ейсея/ Тия/ дене с мойсо/ моята/ женище сме са закахорили /претеснихме./ Годинаса беше яце /много/ лоша с пустисе потопи пък и поскопване на живота са е задал, та трева да казандисаме /спечелиме/ некой лев. Я са сетих че Митю Пружинката ага/ когато /беше ходил да провада /праща/ бурканкове със сазмица /сварено месо /по рейсан /автобуса/ на дощерана си в градон, и беше нашол /намерил/ на пейкана до спиркана ненна каков/ някакъв/ друг весник в койно пишело че гражнанине яце/ много/ били зафанали/ почнали/ да бендисват /харесват/ селскиен туризам. И викам я на женана оти /защо /да не зафатиме/ почниме /и ние ейсаков /такъв/ биснес, и те зьо че кандиса/ и тя взе че се примери, хареса./ Фати/ Взе/ та вароса двене одаи /двете стаи/ пък я зьох от соя ное неколко криватя/ пък и взех от тоя оня неколко легла/ на заем (по четри се побраха в одаьо /стаи), изтроскахме сламеницине, женана постели нови халища от камарана, сетне уши перде от басмо, и тури на пенжурине/ прозорците/саксии с босилек, а пък я изтрих дюшемьона и я намазах с овча лой та еней льосна/ така лъсна/, кутуга/ все едно/ ше довадаме невеста. Във всека одаьо турихме за преш людене лехень/ леген /и ибрик с вода и по една кофа за койно го мързи да излазя нах одвон / на вън/ до кенефан /тоалетна/, а лю до лехенен ковнах шейка /а до легена заковах гвоздей/ и закачихме аглок /хавлия/. Женищено зьо/ взе / тоалетна хартия да турим /сложим/ на тель в кенефан/ тоалетна,/ да са находа, оти/ защо/ ние са бришим /бършим / с буково листе /листа/ апък зимос със снег. Яце /много/ хубаво и каматно/ хубаво/ стана да ти е кеф само да си го гльодаш /гледаш./
До еса /сега/ още не е дошол у дома . Селския туризам де. Хальо Минкин и Мутькуно/Малкото/ от Гаразмарете кутуга мочет/ все едно правят опит/ и те да го въвеждат. Оти ги гльодам/ гледам/ чи все си момрет/ мрънкат/ нещо ага са в хоримакан/ магазина/ пък и дваминана от еднож зьоха/ заедно взеха/ да си мажет кощине от нема и оти /от нама и как/. А пък аратликан/ приятела/ от Чемжес оня ден ми вика/ казва/ под сурдинка /под секред/ че са се записали некъде си ама къде и я/ аз/ са не сетих. Аратликан/ приятела/, мижо /чичо/ му и друго будно. Видели са отнекаде и рекли и те да пренасят туристе. Абе да та не излъжем ама в Смилен трудно ше найдиш/ намериш/ некой чилек/ човек /да пренася чужденци. От как даваха по телевизоран един дено пренасаше през баирен / гората/ чуждестранни туристе и даже не е и за пари а за некакви еврота / накакви евра/. Апък даже Хальо и Мутьконо /Малкото/ и да се фанат да развиват селски туризам, нема да са фанат да пренасят сас сигорнос. Те изеть/ мъка/ не галет /не обичат/. Ше найдат/ намерят/ друг да носи вместо тех. Ама я викам/ аз си мисля/ да ги преваре доде са ослушват.
За секи случай женищено отиде при Адрияна в Рудозем и той хи рекъл че щел да ни торне/ тръгне/ както сме го намислили отдихат и торизмат/отдих и туризъм/. За да нема хърмър/ нема разногласия/ и други разни я/аз/ съм решил да дам на Минчо Бояджията да ми напише с каматни/ красиви/ букви на неколко листа ценораспис и да го ковна /закова/ с кабарчета отвотре на вратине на одаине/ стаи/ и на кенефан /тоалетна/, та на клиентан да му е ясно за какво плата енолкова /плаща толкова/ ага сториме/ когато направихме/ сметка накраен/ накрая/. Ама ценорасписан ше го пусна и него отделно по двайсе стотинки. Та ако на тебе ти се прище/ прииска/ да си го прекопирваш и да го даваш на твои люде, пък ага дойдиш на отдих и туризам/отдих и туризъм /у дома я/ аз/ ше ти сторя отстопка /отсъпка/ по десет стотинки на чилек/ човек/.
ЦЕНОРАЗПИС НА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Ей ти го и ценорасписа като в скобисе съм турил пояснения за по да са сеташ.
ЦЕНОРАСПИС
Спане
В одаьона с изглед нах ливадана - два лева на кривать /легло/.
В одаьона с исглед нах дворан - един и педесе пак на кривать.
(и двесе такси са независимо за моско или за женско ама ако бодна ми фати око мога да хи сторя остъпка с некакви процентове)
Едене
За закуска – марудници/ палачинки/ с един тас огурть /купа кисело млеко/. Обет – цала патета /цели картофи/ с пресол/ зелева чорба/, фасуль с кочень, трахна /фасул царевица с месо от агнешка опашка/ с опашка и компот от киселки/ нарезани диви ябълки/(ката поть различно само компота е все.) Вечера – кашник/ картофи с лук и масло във фурна/ или патетник /баница с картофи(ката поть различно) и една мутька/ малка мастичка по желание на клиентан с кардьо зеле за мезица а летоска а лятото/ домат или краставица. Всичките еденета/ ястея/- два и педесе ката/всеки /ден. (ако некой ден ми бендиса /хареса/ джумбюша/ шегата/ могам да пусна по една голема сливова за бес пари)
Хигиенски нужди. Ако на будно/ на някой / му са докопе /да се къпе /случайно може летоска /лятото/ на ливадата в гьолен/ езерото/а зимоска /зимата/в кацана в избана с горьоща /топла/ вода от харкома. И в двана случая е предвидено търкане на горб с миечка/ на гръб с парцал /от нам /нас/. Ако трием я /аз/, таксана е лев и осемдесе ако трие женищено таксана става два и педесе оти то е по яко/ защото е по силна/. Ако будно/ някой/ ище/ иска/ да си мие забене да си носи паста оти етува е скопа пък дечищана я едот/ децата е изяждат/ та не купуваме. Ние сабахлен ага са нажабуриме /направиме гаргара/ с вода от Дупка/ Извор намира се в источен Смилян/ и ни не находат микробе/ не ни намират микроорганизми/. Сапунь нема за кано/ за какво/ да са носи, уйко/вуйчо/ ага ходи нах Одрин 23 г. донесе един синдик, не пени са като грацкия ама яце/ много/умива. Кенеф /тоалетна/ си имаме на дворан зад понникан /обора/ и е с яма – екологически исправен. Ага са размирише та възпари на очите му форняме киреч. За него таксана е двайсе стотинки да са исходиш по голема нужда. Пиканено може и в градинкана бесплатно ама гльодай да е не под капка да не урадисаш /урочасаш./
Туризам и други шлевелоци - Ходене (и вращане) до баирен за гоби или само да са разкарваш за кеф с придружвач (я) - един лев натам и един лев насам става на въпрос за пеше. Ако ше са яха муле таксана е като поть различна оти трева да го пазаре от аратликан, оти мойно мулетище Мирчо е чемуш/ диво,неубоздано/ и не дава да го яхаш, ше та похне отмахще те хвърли веднага. Ама колкото и да го хесабиш/смяташ/ нема да са ворже повече от два лева на ходене и два лева на вращане викам я.
Посещаване на кръчмана с придрожвач (я) - педесе стотинки общо ама ако си рукниш нещо за пиене си плащаш оделно. Ако рукниш/ поръчаш/ нещо и на мене(ама да е не оранжеда) нема да има такса. Апък ако торнат вруть /тръгнат всички/ туристине на купень/ заедно /на един ше му е бедава /един ще плаща/ ама вие си се разбереите кой ше е. Доене на коза (или офца) с инструктор (женищено) - осемдесе стотинки. Доене на крава пак еней/ така/ - лев и двайсе. Шилене на коле с ножек/ подостряне на колове за фасул с брадвичка/ и инструктор (я) - два и педесе на връзка. Копане с мутька мотьчица/ с малка мотика/ в градинкана - един и десет на ляха. Прашене със мотька окопаване с /мотика/ на патета/ картофи/ или фасуль - два и двайсе на рьод . Чопене на кловие на стара патета/ картофи/ - осемдесе стотинки на чувал. Изнасяне на гибрьо от понникан /оборска тор от обора/до градинана с кош - лев и четиресе на курс. Други работи – в зависимост от мераклията. (В други влизат женищено да ви пое доде ядете или я да ви воде в плевняна да таптеме сено или други такви работи)
Забелешка: Ако дойде чужденец или чужденка без да му са ходи в край от кутра /коя/ държева, таксана люй нога /таксата веднага/ са обраща в еврота по същине цени. И трева да си водет превеждач./ преводач/
Добре сте ни дошли!
Опознай селосо та да ти бендиса градон/хареса градът!
Я сметам/ аз мисля/ че ага сториш хесапа/ако направиш сметка/ не излиза яце/много/ скопо.
Само Боян да ми каже кои е този човек да ме наеме за преводач.Специално за тези които не разбират езика