Според мен, няма нужда от реформиране на Ислям, а има нужда от реформиране мисленето на хората (мюсюлмани, християни и т.н.) за религията.
Хората масово правят една и съща грешка, да използват религията като средство за изграждане на общество и често като средство за завладяване на ресурси.
Застъпвам мнението, че преводът на български на латинската дума "религия" е "обратна връзка" с Бога (на арабски Аллах).
Кой прави обратната връзка, не народът, не групата, а човекът в единствено число. В този смисъл религията е дълбоко личен акт на един човек, а не акт на група, племе или народ, не средство за създаване или утвърждаване на група и най - вече - не средство за завладяване на материални блага.
Твърдения "Ислям е универсална религия" или "Християнството е крайната религия, защото Исус е Божи син" и т.н. са валидни само за споделящите ги, не за всички. Не могат да бъдат натрапвани на други хора убеждения.
Ако се възприеме очевидният факт, че религията е лична работа на всеки човек, биха отпаднали всички трагедии, извършени от хора на хора уж заради Бог, а всъщност за материални ресурси. Това е реформа в главите на хората, а не по отношение на религиозната практика (форма), каквато и да е тя Ислям, Християнство и т.н. Според мен един мюсюлманин не може да се обижда, ако някой не приема Мохамед за пророк, а един християнин не бива да смята откровението на Исус за последно. Всички пътища водят към Рим. Тази реформа обаче не се подкрепя нито от поповете, нито от ходжите, според мен, за да не си загубят бизнеса.