Коранът, който е дума по дума Божие откровение, е продиктуван на пророка Мохамед. Той (Коранът) е чудо, което доказва, че Мохамед (с.а.с.) е пратеник на Аллах. Чудотворното му качество е залегнало отчасти в стила му, който е толкова съвършен и превъзходен, че нито един човек или джин не може да напише нито една сура, която да бъде сравнима с него, и отчасти в учението, което съдържа, в изключителната истинност на сведенията му за бъдещето и в информацията, с която Мохамед (с.а.с.) никога не би могъл да се сдобие сам.238 (От книгата “Към разбиране на Исляма” (Towards Understanding Islam) на Хари Гейлорд Дорман)
Едно напълно обективно изучаване на Корана в светлината на съвременното познание ни довежда до признаването на хармонията между двете, както вече множество пъти бе отбелязано. Това ни кара да смятаме, че е доста немислимо човек от времето на Мохамед (м.н.) да бъде автор на такива твърдения, като се има предвид нивото на знанията по онова време. Размишления от този вид са част от това, което отрежда на откровението на Корана неговото уникално място и принуждава непредубедените учени да признаят неспособността си да дадат обяснение, което да се основава единствено на материалистическите разсъждения.
Несъмнено Коранът заема съществено място сред великите религиозни книги в света.
Той е създал един нов стадий в човешката мисъл и един нов тип поведение.