До Папазгьол – 14.06.2009 год.След 9 месечно отсъствие от високите над 2000 метра части на Пирин, най-сетне настъпи момента за нови преходи. Този път групата ни бе сформирана бързо. Причина за това бе сравнително лесния маршрут – от с.Брезница с високопроходим автомобил /джип Мицубиши Паджеро/ през прекия път до х.Гоце Делчев. Това са около 25 километра, които се изминават за около час.
Групата от 6 души /от които две деца съответно на 7 и 10 години/ се събрахме на площада в с.Брезница в 7,30 часа и започнахме покупките на хранителни продукти. Небето бе ясно, прогнозата за добро време. Ето как изглеждаше символа на Брезница – вр. Хамбарташ /Хлевен/ в 8.00 часа:
Потеглихме към м. Харами бунар. Пътуването бе приятно, въпреки не чак толкова добрия черен път, който на места бе поизрован от валежите. В 8,40 вече бяхме на моста на река Ретиже, водеща началото си от Папазгьол – нашата крайна цел в днешния ни преход.
Оставаше около 20 минути път до хижата. Когато пристигнахме на х.Гоце Делчев лифтът все още не работеше. Приготвихме раниците, отпочинахме малко и се отправихме към касата на лифта. Цената на билета бе 5 лева в едната посока, за децата направиха отстъпка – двете пътуваха с един билет.
Полетът с лифта е невероятно изживяване! Навсякъде цари тишина и лъха чист и свеж въздух, неусетно се изминава денивелация от 800 метра, а дължината на лифта е 3500 метра (с прехвърляне на междинна станция). Така в 10.00 часа вече бяхме на х.Безбог – най-модерната хижа в Пирин, разположена на 2236 метра надморска височина. Хижата бе в ремонт.
Следваше закуска на брега на езерото, малко почивка и потегляне към Безбожкия превал – най.голямото препятствие в нашия маршрут. За тези, които не обичат изкачванията има и друг алтернативен път за Поповото езеро, който заобикаля превала, като по този начин се избягва досадното изкачване и слизане. Ние обаче решихме да се насладим на гледката от Превала към езерото с хижата. Изкачването продължи по-малко от 30 минути. Бях учуден от трекинг-способностите на хлапетата с нас. Те изобщо не показаха, че изпитват умора – дори ни засрамиха като изкачиха превала преди нас –възрастните.
На превала извадихме апаратите за да заснемем класическите гледки към езерото и хижата. Дори и тези гледки обаче бледнеят пред вълшебната природа, която ни грабва и унася от другата страна на превала – невероятните циркуси Кременски и Поповоезерен, Кременския рид , върховете Сиврия, Джано, Каменица и разбира се – Джангала!
Следва много приятно спускане към долината на река Ретиже в посока Попово езеро. Докато се спускаме никой от нас не гледа пътеката пред себе си, погледите са насочени изцяло към невероятните гледки наоколо. Все пак Шабан забеляза змията на пътеката, на място, където току-що бях минал, не знам как не съм я настъпил. Отново се убедих, че в планината са абсолютно необходими добри и високи обувки, както и щеки за предпазване от подобни животинки.
На Папазгьол бяхме точно в 12 часа. Разполагахме с два часа за почивка, риболов /единият член на групата е законен рибар/ и снимки на околностите.
Тук аз реших да превзема красавеца Джангала, оставих раницата, взех щеките и потеглих по източния склон на върха. За около 30 минути вече бях изкачил повечето от половината му височина. Но тук срещнах много труден участък, улей с почти отвесен наклон, който нямаше как да преодолея без специални средства. Нямаше време да заобикалям препятствието затова реших да се върна и отложа изкачването за друг път, когато разполагам с повече време. Заснех езерото с циркуса и ридовете наоколо и се спуснах обратно към Папазгьол.
Когато слязох долу групата вече не бе на езерото. Рибарят Шабан не бил хванал нищо и затова се преместили на Рибното езеро под Папазгьол. Като ме забелязаха веднага побързаха да ми се похвалят с големия улов от малко езерце под водопада – 40 сантиметрова пъстърва.
В 14,00 часа потеглихме обратно към Безбог. Бяхме предвидили 2 часа път за да заварим лифта, който спира в 16,00 часа. Отново се учудих на способностите на групата. На хижата бяхме точно за 1 час.
Спуснахме се с лифта до хижа Гоце Делчев. После с джипа към местността Чарка над Брезница до вилата на шефа, където ознаменувахме успешното приключване на прехода с приятна вечеря.
ПС- Обикновено след всеки преход при разглеждане на снимковия материал винаги има някоя снимка, която се отличава от другите. В този поход имаше много сполучливи снимки, но мисля, че тази може би е най-добрата:
Ето и няколко панорами:
А това е линк към снимковия метериал от прехода -
http://bezbog2009.hit.bg