В тази тема имам голямо желание след като се напише дадена песен да се прави един исторически анализ. Тъй като една песен широко се коментира на едно друго място, аз имам желанието да направя крадко прояснение за нея от историчерска гледна точка.
Шукри паша
Шукри паша на Стамболъ,
на Стамболъ, джанам, на стол седи
на стол седи, каве пие,
каве пие, джанам, сълзи рони,
сълзи рони, люто калне:
– Проклят да е, джанъм, кьорав да е,
кьорав да е, Енвер ходжа
що продаде, джанъм, турскай земе
що продаде на йоруменбия.
До тук в песента се разказва за Енвер ходжа, който провъзгласил в Беломорска Тракия Втората помашка република, след таз в Тъмръжко на Ахмед ага Тъмръшлията. В случея малко не достигнало на турската дипломация за да пресъедини тази област към все още съществуващата по това Османска империя. Основната причина за това било, че по това време Османската империя била в най-голямата икономическа криза от съществуването си. И помака Енвер ходжа както и другите турски офицери поискали областа да е независима до тогава докато се нормализира положението в Империята. Последством обаче след дългите спорове между турци, гъци и българи, гръцките дипломати излизат с най-добри доводи пред Великите християнски сили и областта преминала в ръцете на Гърция.
Издойдоха, мори, българето,
българето, душмането,
пристигнали, джанам, душмането.
Та фърлили на жените,
на жените, леле, фереджето,
а па мъжето, горки, фесовето.
Стари йора изгубили,
изгубили, горки, потопили.
Малинки моми излюбили,
мальки моми, млади жени.
Мальки деца покърстили
покърстили, горки, поробили,
поробили, всичко потопили.
До преди няколко години тези събития в България се прекриваха. Но благодарение на родовата памет на помаците, които нарекли периода "маджарлък" и благодарение на автори като С. Бозов, Св. Елдъров, В. Георгиев и С. Трифанов безчинствата на БПЦ, отделни жители от Батак и пр., комитите ВМРО и дори и на офицери от БА излязаха на яве.
Та подунал долян вятър
издойдоха, леле, гърчотия,
престигнали в Ниврокопа,
от Ниврокопа, леле, я в Лажница,
от Лажница, я в Корница,
от Корница, леле, във Брезница.
Избягали душмането,
надянали, жени, фериджето,
а па мъжето, горки, фесовето.
Периода е свързан с началото на Втората Балканска война извесна в България с първата и национална катастрофа. По това време БА трябвала да воюва на няколко фронта, поради неомелата дипломация на тогавашните ни политици. Вследствие от това дошъл и края на един от многото Възродителни процеси към помаците.
Тая случка сай случилъ,
през 12-та, брей, годинъ.
И до днеска, горки, турци си са
турци си са, горки, зордан турци.
Интересното в случея не е че помаците са самоопределят като турци, а опотребената фразата "зордан турци". В тези последни думи на автора могат да се изпише една книга. Аз с няколко реда ще се опитам да я проясня. Тъй като чрез насилие се стремяли да наложат християнската религия българите, те капсолирали още повече помашкото население. И днес партия Атака и ТВ Скат правят опити чрез подобни радикални мерки да наложат това влияние особенно в Западните родопи. И по-горе накратко споменах за небрежната политика на българските дипломати. Тя води до тази етническа нагласа на помашкото население.