Един разказ за съкровището, имането и делата на "Еминджика", намерен от нашият съфорумник "Иса", нейдье изь интернетският мегдань, който разказ поставяме в точната тема за този страшен, помак, хайтьа, хаймана, хайдутин иль разбойникь ! 
Куруджи кале е мястото на нашето съкровище, едно место Ески баалък, Ески юртлук с граници: Улу йол, Узунджова хан дереси, Даалъ йол, Курталан, Чолак келемеси, Атладжа алан, Куру дере, Казлъ Гьозлу баир, Караач мандра, един стар бряст, Рошавата чука, гробището на Куруджу кьой, Баа йолу, Шарап йолу и чешмата с водоскока дето се излива на юг.
Сутринта на 30 по Харизан се върнахме от местността Куруджийското кале. Това е мястото, където укрихме съкровището на кърджалията Емин ага и още e место Ески бальк, Ески Юртлук и едно старо село.
Преди да се зазори, на първи нисан 1812 година тръгнахме да пренасяме нашето съкровище по пътя от село Гидиклий към околностите му. Местонахождението беше при водата на Големия кайнак, там където протича водата накъм селото.
Времето тази нощ беше дъждовно и реките бяха прелели. Дълъг път извървяхме по дясната страна на Големия боаз, покрай Демир Козлу и Демир Балакларъ и продължихме все по този път в посока на изток. От същия Сърт йолу се виждаше могила. Вървяхме бая време и стигнахме мерата на Узунджово.
Узунджовското място е равно с богата черноземна пръст. В Узунджово има лична джамия, строена от великия и прославен Осман паша по прякор Севал паша. Той построил джамията при завръщането си от Виенското сражение в 1684 година и понеже не бил победен от полския крал Ян Субецки, той поставил върху минарето на джамията позлатен полумесец, а на кубето златни украшения.
В Узунджово ходехме всяка година на панаир. Султански войски не идваха тук да охраняват, защото Еминджика беше самовластен господар на завладяната от него земя. Нашата земя граничеше с Едрине и Къркклисия в Странджа балкан и стигаше до Кара Дениз и по Тунджа опираше до Филибето, до Доспатския край и нататък до Гюмюрджина.
Нашият керван беше много голям и се движеше твърде бавно. Всички водачи на коля и мулета бяха с вързани на очите кожени превръзки, водени от един наш заклет войн, а в страни отпред и отзад вървяха байрактарите, юзбашиите и бюлюкбашиите от нашата конница. Те само знаеха мястото на старото ни скривалище понеже те самите с мен ръководеха построяването му. Пренасяхме брашно, овце, говеда, желязо, вар за работниците и други принадлежности.
Всички майстори бяха доведени на мястото под строга охрана с вързани очи. Те бяха събрани от различни далечни села. Водехме ги към двадесет часа път от нашата резиденция - Сарая, така че никой да не узнае и да не разбере къде отиваме. Затова ни помагаше и гората, която беше твърде гъста и висока. И освен, че бяха с вързани очи, отзад ни следваше нашата вярна конница и не даваше пиле да префръкне.
Стигнахме до крайпътната могила на Куруджи кьой. Оттам се отбихме по рекичката Ханъ дереси, през Кемер хан , Дере кюпрюсу и насреща завихме малко наляво и излязохме на пътя Даалъ йол. Тука след малко спряхме и се отбихме вече по пътя, покрай Рошавата чука и поехме към нашата височина К. К., границите на което место са: Дюсю йолу откъм южния алан, Куру дере йолу, Казлъ гьозлу баир, Карши мандра, Караджи коту чешмеси, Шарап йолу и Баа йолу.
Там има местност, от която се вадят камъни. Има и тепе, което се вижда от нашето кале. В него зазидахме цялото наше съкровище и де що пренесохме. Горе на върха на местността Узун коросларъ са две могили като два близнака. На тях има орлово гнездо. Вижда се и орлицата, когато лежи в гнездото и може да се удари с пушка.
Външният изглед на местността и околността, където оставихме съкровището е следният. Погледнато откъм северната страна долу остават местностите: Атмаджа алан, Къзъл козал, Казлъ баир, Караач мандра, Биволак тепе, Узун косаръ. Откъм южната страна на калето със съкровището са местностите: Шарап йолу и Баа йолу. Откъм изток има един стар бряст и синури като басамаци, седем на брой. Има и стар кладенец с водоскок. Той е на ъгъла. При извора има шест дерета, които се вливат в седмото Куру дере. То е голямо и сухо и се влива в реката Марица. Точно там реката тече право на север, после свива на запад и по надолу очертава лакът като повит чувал.
Нашето място е на десния бряг на сухото дере. То е много стръмно и с гъста гора. От кладенчето на север остава път, наречен Деве йолу. А на изток от това място е Курт алан. В нея поляна расте трева бял бозальк с клонести стръкове, а на върха пък расте червено-морав пладник и малки пладници. Има там неорана нива-келеме-чаир алан келемеси, която образува форма като рогат елен. И като се погледне мястото от изток на запад, нивата да изглежда като задницата на камила. Тя е добре очертана.
Други знаци са: откъм север сложихме един голям продълговат плочест камък със знак върху него малка дупка с кръг около нея. От двете страни затъкнати са две други камъчета, а отгоре има стрелки. Те сочат точното място където е калето и нашето съкровище.
Направихме опит и други знаци да поставим. Побихме на западната страна бял четвъртит камък. В долния край беше много твърд. Опитахме се да забием още камъни, но мястото бе каменисто и скоро се отказахме.
Обиколихме от четиртях страни калето. Огледахме го най-внимателно. Отвсякъде то беше едно и също. Имаше камъни и стени от стара римска крепост. След огледа решихме да го замаскираме като го разделим на две равни части. Започнахме да го прекопаваме по средата. А покрай него беше все неестествен камък.
Калето беше от двете страни настлано с калдъръм. В средата е повдигнато оголено място, широко петнадесет крачки. Из отзаде е вратата пет крачки широка. Откъм западната страна на двадесет и пет крачки към извитите части на измазаната с вар стена и ситно счукан хоросан, има една арабаджийска тесла с монети. Те са издялани на естествения камък, който се намира до плочата. А плочата там прилича на стена, а туй е изкусно поставен камък.
Мястото на съкровището се дели на две равни части. Половината е на изток другата половина на запад. В западната половина камъкът е червеникавобял , а в източната страна - червеникавосив. Червеникаво белият камък е разтворим във вода и вар. Източната страна е посипана със ситен ронлив камък. Ще трябва да се изчисти щом започне да се работи.
Отдолу е насипано кости, кереч, червени пръстени парчета от съдове и парчета хоросан полети с вода. Тази смес е налагана в най-горния пласт на калето. Всичко е поливано обилно с вода и отъпкано а над този пласт по повърхността е наслано с естествена пръст. Всичко стъпкахме и накрая обгорихме цялото кале, за да изглежда, че пожар е унищожил гората.
Съкровището поставихме в дълбоко скривалище с правоъгълна форма. Самата дупка отгоре беше широка и се стесняваше в дълбочина като фуния. Канарата беше изкопана на над 21 аршина дълбочина. Работниците бяха раделени на групи. Едните приготвяха камъните за скривалището а другите копаеха канарата.
Планът предвиждаше да се заблуди всеки случаен издирвач, като се постави съкровището на голяма дълбочина, като се запушат всички отвори нагоре към земята, като се повторят пластовете на естествената скала, като в дълбочина се поставят камъни с все по голяма твърдост и като се прикрият всички следи и се придаде естествения вид на местото. Накрая трябваше да се премахнат всички свидетели, които биха могли да издадат нашата тайна.
Всичко стана при добър военен ред и строга последователност. Съкровището бързо беше пренесено в четвъртитото скривалище на което случайно попаднахме и където открихме съкровище на цар Константин. Вътре наредихме и нашето съкровище от златни монети, златни украшения, златни съдове, безценни камъни и много други скъпоценности достигащо над 1600 оки.
Преди да се затвори напълно съкровищницата сам Емин Ага тържествено постави вътре своето завещание, което беше написано и заклето от ходжата Молла Гариб.
Започна се заравянето на скривалището. Камъните които се нареждаха бяха номерирани и толкова големи, че трябваше по 40-50 души да ги преместват с въжета. Страните бяха така издялани та да пасват и намазани с една нарочно приготвена смес от желязо, глина, киреч и жълтъци.
Тъй като работниците бяха много изтощени на 6 хазиран по моя заповед Трендафил бюлюкбаши доведе още 50 души колари. Спрял ги на цариградския път да пренасят стока за Едирне. На сутринта те бяха докарани с вързани очи и веднага бяха включени в работата за довършване на скривалището.
Майстор Доньо намери големи плочи от много твърд камък и ги постави на осмия метър в дълбочина така че да се обезсърчат бъдещите издирвачи, незапознати с тайната ни и срещащи този твърд и труден за копаене камък.
Тъй като естествените пластове се редуваха твърди и меки Доньо нареди да се завърши към повърността с няколко последователни слоя от счукан руден камък, който беше набит с много вода и железни тръмбовки.
Най сетне като събраха сухи дърва и ги натрупаха над калето и ги запалихме стана като естествен пожар и наредих над местото на скривалището да се направи овчарска колиба.
Бях наредил да се поставят и още знаци. Един камък с римски надпис ATELONI ALBAGINI който открихме в самата крепост по време на работата наредих да се зарови между двете стени на крепостта. На северната страна на калето наредих да се направи трон който се гледаше откъм скривалището.
След това отделихме дюлгерите и коларите отстрана. Бяха къмто 270 души. Държахме ги пет дни гладни, след това бяха изклани от 80 души от нашата конница без участието на конете със страшна сеч.
Най напред беше убит майстор Доньо. Него и на няколко други телата сварихме в казани, за да отделим костите. Заровихме костите на Доньо над скривалището близо до овчарската колиба.
В страни от колибата наредих да се изкопаят шест гроба по два аршина дълбочина. Във всеки гроб поставихме по три скелета съставени от различни кости от сварените. До главите на едните поставихме обеци, а на ръцете им стъклени гривни за да се повярва един ден, че това са скелети на жени. Това направихме за да се помисли ако някой нявга копае че местото е старо гробище.
Останалите трупове изгорихме и заровихме в гробища на десет крачки от втория пояс на юг от калето. И кървавата поляна, дето ги изклахме, също я изгорихме. Всички коля и дрехи също изгорихме, така че да не остане никаква следа и нарекохме мястото на съкровището : Кале ИКА - Чемберли – Баш Кале.
На 29 Хазиран 1812 година привечер всичко бе привършено. Натоварихме на три биволски коля всичките наши такъми с казаните и ги отнесохме в нашата резиденция в село Гидиклии. Там вече се бяха събрали всички байрактари и бюлюкбашии.
Отделихме 160 души наши верни конници и ги проводихме заедно с караула 80 души. За началник им назначихме Ахмед Али - наш верен бюлюкбашия. Дадохме му и няколко гювендии за удоволствието му. И се установихме между селата: Каралии, Бейбунар и Сургунлии. Там през нощта избихме караулите на съкровището и след десет часа път натирихме добитъка на запад без надзор.
С това се свърши закриването тайната на съкровището. От Ахмед Али поискахме да докара нашия добитък: четиридесет хиляди овце, кози, говеда, които използвахме за храна. И там, където бяхме спрели да стануваме, чакахме да се завърне Ахмед Али. Всичко си вървеше по добър военен ред.
Бяхме 12 хилядна конница без гювендиите. Направихме събрание и избрахме военен съвет. Обмислихме как ще се отбраняваме от преследващите ни с тройно повече на брой войски на султан Мохамед. Аскерите му бяха вече в Едирне.
Реши се да посрещнем ордите му с атака. Останалите да ни прикриват като унищожат имуществото ни. На четвъртия ден събрахме ордата ни за война.
На нашите бюлюкбашии се донесе вест ,че войската на султана е вече в Харманлии. Всички от нашите дето биваха заловени от султанската армия ги набиваха на колове и ги оставяха да висят по пътищата. Пленник жив не оставяха.
Началник на султанските войски беше Басмаджи баши паша, който ни познаваше от времето, когато ходехме предрешени като просяци из Стамбула да организираме бунта на еничарите. След всичко това ставаше ясно, че нашият ужасен край наближава.
Решихме да останем с ордата ни и се подготвим за бой. Присъединихме се към другите части на нашата орда и източно от село Гидиклии влязохме в бой със султанските войски при Големия боаз. След тази битка се разпореди всеки да бяга и се спасява кой както може.
Така се свърши нашето кърваво време и нашето царство, откъснато от султанското. И нека се прочетат нашите записки за това къде сме оставили съкровището, та който го намери, нека да изпълни волята наша: Да построи седем черкви, седем джамии и седем училища. Да раздаде на бедните хора помощи. А останалото халал от нас да му е. Да се моли за нашите грехове, че много кръв човешка проляхме. Боже! Боже! Прости!
Имената на заклетите са:
Емин Ага – главатар на ордата
Трендафил – бюлюк башъ от близкото село на изток от калето
Вълко – бюлюк башъ от село Добрич
Кара Коле – бюлюк башъ от Ямболско
Ахмед Ага – бюлюк башъ от Хаскьой
Хесеин – бюлюк башъ от Кърджалийско
Хюскю - бюлюк башъ от Кърджалийско
Рашид - бюлюк башъ от Кърджалийско
Гюндюз Али Осман - бюлюк башъ от Кърджалийско
Бекир - бюлюк башъ от Кърджалийско
Узун Милко - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Юмер Идриз - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Димитре Карагатлъ - бюлюк башъ от Родопите към Филибето
Мюмюн Кудукузлу - бюлюк башъ от Кърджалийско
Аджем Мустафа - бюлюк башъ - персиец от Стамбул
Кара Али - бюлюк башъ от Кърджалийско
Кара Веле - бюлюк башъ от Пюнесит
Худулу Георгя - бюлюк башъ от Одринско
Узун Карагьоз Митре - бюлюк башъ от близко село
Татар Халил - бюлюк башъ от неизвестно село
Подвел под смъртна клетва – Молла Али Гариб от Мустафа Паша
Писах аз Вълко бюлюк башъ байрактар на ордата.
(на много от местата ръкописа не се чете)
http://treasures.zonebg.com/tsb3.htm
