През м. юни 2009 г. предстои провеждането на едно от най-значимите събития у нас в областта на фолклора – Националният събор „Рожен`2009”. Организатор на проявата е Община Смолян, в партньорство с Министерството на културата, Областна управа Смолян, редица ведомства и институции.
По решение на Организационния комитет е предвидено на събора да се представят и фолклорни групи, индивидуални изпълнители и състави от цялата страна. Съгласно договореният регламент на всяка една община се предоставя време за изява в рамките на 20 минути. За целта Министерството на културата се е обърнало с препоръка до кметовете на всички общини да се създаде необходимата организация на територията на община и да се проведе подбор, на който да се излъчат участниците, представящи я на събора.
При организирането на събори по места се изказва препоръката организационно да се търси и съдействието на Регионалните експертно-консултански и информационни центрове „Читалища” и Съюза на народните читалища.
Право на участие имат индивидуалните изпълнители, съставите и групите изпълняващи български фолклор. Резултатите от прегледите на любителските групи е необходимо да бъдат представени в Министерството на културата в срок най-късно до 20 декември т.г., като се посочат не само имената на победителите, но и броя на участниците, както и програмата, с която те ще се представят. Информацията е нужна за подготовката на финансовите ресурси, необходими за реализиране на Националният събор „Рожен 2009”.
От страна на Министерството на културата координацията се осъществява от дирекция „Регионални културни дейности”.
Национален фолклорен събор „Рожен` 2009
Роженският събор има над сто годишна традиция. Началото е поставено през 1898г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата, на родови срещи, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните агнета – чевермета на жар. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини. Рожен става символ на свободата и българското единство.
След 1912 г. / Освобождението на Родопите от Османската власт / Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.
На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди", който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура.
С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.
От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, в търсене на чужди цивилизации в Космоса.
Връх в развитието на събора през тези години е „Рожен 1972 г.” Изявяват се 3 500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни, детско – юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 000 души.
По-късно Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.
Съборът се провежда на всеки 4 години през август и продължава два дни. Традиционно се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровода на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала-спектакълът “Звезден Рожен” - вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни.
Всяка година на Роженския събор присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света, които имат възможност да чуят българската песен, танц и музика, да видят багрите на чудно красивите народни носии и да почувстват истинския дух на родопчани.
В своята над стогодишна традиция Роженският събор носи в себе си почитане на традициите, на семейството и родовите корени, поклонение пред светците – покорители, завещани от дедите ни, простор и триумф на българския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи.
Информация:
http://mc.government.bg/reg/ Заповядайте в Красивите Родопи - Орефеевата планина на 11, 12 и 13 юни да се насладите на българския музикален фолклор!!!
Eron
