Много и рознообразни са обичаите в родопския край - годежи, свадби, лазаруване, именни дни, седянки, събори. Свадбата е един от най-значителните родопски обичаи. Преди да се оженят двамата млади имат "скрита любов". Момата и момъкът не се доближават до деня на годежа. Годежът се прави само в събота вечер. Близките на младоженеца вземат подаръци - пендери, кърпи, ракия, бонбони и отиват в къщата на момата. На гостите там подаряват кърпи за глава, престилки, агалъци и др. Тази вечер се определя деня на свадбата. Годежът се прави много тържествено и трудно се разваля. Пеят се песни като "Заспал юнак"; "Барем се майко находи"; "Бре Иване" и др. Играят се хора и весели игри. През годежничеството момакът няма право да ходи без годеницата си нито на седянки, нито на хора. До деня на свадбата годеникът ходи на гости у годеницата си, но при тях винаги има възрастен човек от къщата.
В четвъртък, преди деня на свадбата, най-близките роднини на момакът отиват да вземат "деверските" торби от момината къща, което е символ на съгласие да се състои свадбата. На деверите се дава "аглак" - голям пешкир отличителен белег на родопските девери.
В неделя сутрин в дома на момата и момъка се събират роднини и гости, черпят се и играят хоро за настроение. Най-много се играят хората: "Радо мари Радо, бяла Радо"; "Молих, ке майчу, измолих"; "Рипланицата"; "Ръченица по саме". Към 10часа сватовете от страна на годеника потеглят към къщата на годеницата. Там разменят подяръци със сватовете на годеницата: специални баници, хляб и др. В момината къща момата е затворена всред даровете и чеиза, а около нея са моминските й дружки, които правят кожела - боядисана хурка, на която вместо къделя се завързва букет от пъсри цветя и розноцветни панделки. Кожелят се откупва от деверите и остава у тях до края на свадбата. Чеизът на момата също се откупва и с него шествието отива в къщата на момата. След венчавката всички се връщат, но по друг път, отново в къщата на младоженека, като кумът и кумата водят булката. Там свекървата поднася на снахата хляб и вино, а след това мъжко дете на ръце, за да бъде първата рожба момче. Веселието продължава до късно през ноща. Пеят се песни, играят се хора, като "Зайчата"; "Мечата" и др. игри за настроение.
Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия. Върху ризата се облича "вълненик" - дреха от типа на сукманите от черен или тъмно син шаяк, богато извезан със сърма и гайтани. Върху вълненика обличат "мерсжан" - елече с ръкави. Предницата и ръкавите на елечето са извезани със сърма, а на около са обшити с черни или кафяви кожени ивици. Вълненика се препасва през кръста с цветен пояс, широк 15-20см., в който преобладава червеният цвят и хармонира на кърпата и престилката. Престилката се препасва върху пояса, така че възелът да остане отпред и от ляво. Престилката е по-дълга от вълненика с 4-5см. Десенът на родопските престилки е еднакъв почти навсякъде, в тях преобладават жълтия, оранжевия и керемиденочервения цвят, втакани в квадрати. Към вълненика правят надгърдник от бяло платно, а в по-долния му край от вътрешната страна зашиват бяла ивица със ситна дантела. Ризата е от бяло платно и изцяло се покрива от вълненика. На главата си носят винено-червена кърпа, която забраждат така, че половината от челото и почти цялата кося са покрити. Обуват шарени вълнени чорапи, шаячни терлици, извезани със сърма и кожени кондури.
Мъжката родопска носия спада към чернодрешната. Потурите са бозави на цвят, шаечни и прибрани към тялото. Дъната им са средно дълбоки или плитки с черна гайтанена бродерия около джобовете и по шевовете. Носят бяла риза от домашно платно или тънко сукно без бродерия, с тясна правоъгълна яка, обшита от края със цветен гайтан или ширит. Над ризата се облича елек "джамадан" - който се закопчава отпред и вдясно по цялата си дължина. Джамаданът е обточен с черни гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Гърбът и предницата са обшити с гайтани. Върху потурите и елека се навива широк керемидено-червен вълнен пояс. Върху елека се облича връхна дреха - доланма. Тя е с тесни дълги ръкави и отпред не се закопчава. По краищата е обшита с гайтани, а на гърба с гайтанена бродерия. На краката си навиват навой - от бяло платно на което навиват черни козиняни върви в установени фигури. Такива навои мъжете навиват през студените дни и в делнични дни. В празнични дни обуват подколенници обшити с гайтан. Потколенниците се изработват от бял шаяк и се завиват отзат по цялата дължина с телени копчета. Когато увиват навоя, на краката си обуват цървули от сурова говежда кожа, а когато са с подколенници, носят кожени кондури. На главата си носят кожен калпак - гугла - или плетена шапка с геврен на темето. Като връхна дреха употребяват червен вълнен шал с дълги ресни по долния край.
Българомохамеданската женска носия включва: бяла бродирана риза, бродирана атлазена дреха - салтица, шарена триъгълна кърпа и престилка на квадрати, опасани на кръста. Слага се и шарен колан с пафти. На главата се носи фесче от атлас с нанизани парици (треперушки) върху него се слага дълга бяла кърпа, наречена тестемел. На някои места се носи и друга носия, която включва: риза, дълги гащи, шалвари, пояс, връхно елече, дълга престилка и покривало за лицето, което днес не се носи, а е заменено с кърпа за глава.
Мъжката българомохамеданска носия спада към чернодрешната. Костюмът включва: риза, потури, червен пояс, къса връхна дреха, навои или калчеци от бяло платно, върху крачолите на потурите се обуват шарени чорапи, цървули или обувки. Употребява се и шал намотан на врата и прехвърлен през рамо. На главата си поставят таке и навита кърпа (чалма) или червени фесове.
Същесвуващите в миналото различия са оказали влияние върху цвета и кройката на дрехите. Агите и чорбаджийте носят облеклото в син или зелен цвят кроени широко. Кехаите са носели потури с черен цвят, богато обшити с гайтани. Малоимотните стопани и аргатите са носели дрехи с бозав цвят с бедна украса, дълги и широки длоланми и плитки гугли.
