В България живеят 130 000 помациБългари мюсюлмани, или както се е наложило помаци, е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров - в България, Гърция, Република Македония и Турция - които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на XIX век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци. В момента те са около 130 000 и имат българско самосъзнание, пише електронната енциклопедия “Уикипедия”.
Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.
В България българоговорещите мюсюлмани живеят предимно в Родопите в област Смолян, област Кърджали, област Пазарджик и област Благоевград.
Една малка част от тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат български християнски имена в резултат от последиците на възродителния процес. Много малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Голямата част от българите мюсюлмани в Централните Родопи се самоопределят като „българи“ като етнос и „мюсюлмани“ по вероизповедание, а друга част като помаци.
Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи - Разложко, Гоцеделчевско и Чеча - са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Част от тях изявяват турско съзнание на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския.
Общият брой на мюсюлманите в България, които са се определили като българи при преброяването от 2001 година, е 131 531.
В Гърция българоговорещите мюсюлмани живеят в областта Западна Тракия (номите Ксанти, Родопи и Еврос). Живеещите до началото на XX век в други области на Гърция са преселени през 20-те години в Западна Тракия или в Турция. Българоговорящата мюсюлманска общност в Гърция е до голяма степен турцизирна. От 1990 г. гръцката държава прави опити да създаде отделна помашка идентичност, поради страха от засилващото се турско влияние в Беломорска Тракия. През 1995-1996 година са издадени гръцко-помашки речник и „Граматика на помашкия език“, а властите обявяват тази общност за „смес от турци, българи и гърци“ или за „славяноезични гърци мюсюлмани“. При преброяването от 2001 година в Гърция като помаци са се идентифицирали 36 000 души. От 54 000-те обявили себе си за турци значителна част са помаци.
Голяма група и цели села българоговорящи мюсюлмани живее в Източна Тракия (Турция), като те са най-много в Люлебургаско и Одринско. Някои сведения посочват около 120 000 души. Това са предимно потомци на помаци изселници от загубените балкански владения на Османската империя. Те не са признати от турската държава за етническо малцинство и са силно турцизирани, тъй като нямат възможност за образование и културна дейност на майчин език. Някои от тези изселници имат помашко самосъзнание.
В Анадола помаците живеят най-вече в Истанбул и около град Бурса. Друга голяма част от прогонените помаци от България в периода 1878 г. - 1912 г. живеят в градовете Одрин, Чанаккале, Измир и в околните села на тези градове. През 1950-те години група помаци поради силните си религиозни убеждения е интернирана в Сирия, където се заселва в близост до град Халеб. Това са потомци на доспатски помаци от село Късъка, днес квартал на Доспат.
Българите мюсюлмани не говорят единен диалект, а използват различни локални говори вариращи според района на местоживеене. Тези диалекти в България са в процес на уеднаквяване със стандартния български, под влияние на медиите и образованието.
Българите мюсюлмани в Гърция са двуезични или направо са изгубили българския си говор, тъй като гръцкото правителство позволява образование единствено на турски език. През 1995 година Гърция обявява славянския език, разпространен сред помаците в Гърция, за „помашки език“ и издава речник с около 6500 думи. На следващата година последва издаване и на „помашка граматика“.
В Република Македония говорът на помаците се уеднаквява със стандартния македонски език. В Голо бърдо и в Гора местните български диалекти са сравнително добре запазени, макар и подложени на силно албанско влияние.
http://pozvanete.bg/news.php?id=46831
