Topic: Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !

[Subeyi Kurt]

Rasate, Кто многа говорит, много врёт. Нада болee читать

http://turan.info/forum/archive/index.php/t-8443.html

Сюда ты можна познакомишся с булгары, твоими братушками.

http://vk.com/club5808450

http://bulgar-portal.ru/     -   Bulgari ili Tatari

Golata istina - http://www.bolgar.info/vb_articles.php

[Адель]

Марияна, примерите които давате идват да покажат, че образуването на споменатите езици е политически акт, а не е  някакъв естествен ход на езиковото развитие. Ако се придържаме към идеята за „езика майка“ ригидно, то не остава място за развитието на „дъщерни езици“ или „дъщерни на дъщерните“ така че да се стигне понякога до отдалечаване, в което роднинските връзки да са се размили. Когато в една общност има комплементарност във вътрегруповите отношения. Ескалацията на напрежение може да доведе до образуване на отделни общности.  Доминираната група може да се освободи от доминантната група и да образува отделна общност, но доминиращата  ще нарочва първата за девиантна. Отнесено към нашите примери македонците и помаците биха били девианти, тъй като не ползват „оригинала“ на кирилицата или въобще не я ползват. Образуването на „новото“ поражда съпротивите у „старото“ ,борещо се за  запазване на статуквото, хомеостазата, традициите, обичаите и всякакви други подобни наративи. Та това новосъздаване на езиците все ще да е политически дефинирано и тази дефиниция ще я издават стожерите на горе споменатите наративни конструкти.  „Естественото езиково развитие“ е дефиниция идваща да покаже, че се случва нещо вън от човека, а всъщност  той, езикът, е инструмент на човека.
На практично ниво мога да кажа, че описването на помашка граматика е сложно нещо и би надхвърлило рамките (или не би паснало на рамката на форум говоренето, което практикуваме в момента) на форума ни. Все пак форумът може да е и ресурс,  стига да се договорим по какъв начин.

Поздрави

[Mariana]

Марияна, примерите които давате идват да покажат, че образуването на споменатите езици е политически акт, а не е  някакъв естествен ход на езиковото развитие. Ако се придържаме към идеята за „езика майка“ ригидно, то не остава място за развитието на „дъщерни езици“ или „дъщерни на дъщерните“ така че да се стигне понякога до отдалечаване, в което роднинските връзки да са се размили. Когато в една общност има комплементарност във вътрегруповите отношения. Ескалацията на напрежение може да доведе до образуване на отделни общности.  Доминираната група може да се освободи от доминантната група и да образува отделна общност, но доминиращата  ще нарочва първата за девиантна. Отнесено към нашите примери македонците и помаците биха били девианти, тъй като не ползват „оригинала“ на кирилицата или въобще не я ползват. Образуването на „новото“ поражда съпротивите у „старото“ ,борещо се за  запазване на статуквото, хомеостазата, традициите, обичаите и всякакви други подобни наративи. Та това новосъздаване на езиците все ще да е политически дефинирано и тази дефиниция ще я издават стожерите на горе споменатите наративни конструкти.  „Естественото езиково развитие“ е дефиниция идваща да покаже, че се случва нещо вън от човека, а всъщност  той, езикът, е инструмент на човека.
На практично ниво мога да кажа, че описването на помашка граматика е сложно нещо и би надхвърлило рамките (или не би паснало на рамката на форум говоренето, което практикуваме в момента) на форума ни. Все пак форумът може да е и ресурс,  стига да се договорим по какъв начин.

Поздрави

Това, от което според мен се нуждаят помаците в Гърция, са адаптирани, специално написани за тях учебници и учебни помагала. И тези помагала не може да ги направи всеки, а хора, които познават достатъчно добре и книжовния българския език, и диалекта, говорите на помаците. Не може да няма такива специалисти в България, дали в Института по български език към БАН, дали в СУ "Св. Климент Охридски". Но за да се стигне дотам, трябва първо примерно българският външен министър и гръцкият такъв, или въобще някакви български и гръцки официални представители да са разговаряли по подобен въпрос, да са стигнали до съгласие и решение. Защото помаците в Гърция са гръцки граждани и това, както се преподава за тях в гръцките държавни училища, не може да го решават български, решават го естествено гръцки власти.

(Макар че много се съмнявам, че Р. Гърция е готова за подобно нещо. И то не само заради помаците там, а и заради т.нар. "славяногласни гърци", които, понеже са православни, Р. Гърция ги брои за етнически гърци, каквито те не са, и е много далече от това да се откаже от подобна политика.)

Колкото до "оригинала" на кирилицата, не знам защо смятете, че този вариант на кирилица, който се използва за българския език не от вчера, не е подходящ за помашките говори. Не е там проблемът, въобще не. Той не е в азбуката или във варианта на азбука, той наистина е политически, но не такъв, както вие сте го описал. Той е политически в смисъл, че точно политиката пречи да се признаят помашките говори за част от българския език. Затова се издават речници, неизвестно по какви правила лаически направени, между диалект и език, помашко-турски или помашко-гръцки (може и такива да има, за вторите не съм сигурна). Използва се и фактът за репресиите или натиска над помаците да си сменят имената или вярата, за да намразят те, ако може, и майчиния си език. Емоционални причини или нагласи вземат връх над рационалните. Не се разбира, че езикът, въпреки, че разбира се е живо нещо и в нещо съществуват най-различни диалекти, е сложна система и структура, която се е формирала дълго време. И тази структура в случая е разбира се доста по-стара от формирането на помашки общности на Балканите, иначе нямаше този език да е техен майчин език.

Колкото до македонците, те например превеждат творби на писатели или сборници с народни песни, издадени преди да се образува отделната им книжовна норма. Превели са отдавна примерно на "македонски" "Български народни песни от Македония" на братя Миладинови, като са махнали прилагателното "български", а оригиналният текст на този сборник на Миладинови е станал постфактум..."неоригинален". И много други такива примери има.

При помаците случаят все пак е по-различен. Те не са превеждали оригинални произведения, написани на кирилица, защото са учили тази азбука само ако са се родили в пределите на България, не в някоя от другите балкански страни, в които живеят.

Може разбира се да си направите отделен помашки език.
Ако това е целият патос, да нямате нищо общо с "омразния български език" и с "омразните българи"...

За тази цел трябва обаче все пак да сте упорити и последователни като македонците в измислянето на някои неща, незнаенето на други и фалшифицирането на трети. Историята и още по-малко историята на един език не започва с нас, тя е започнала преди векове. Преди много векове. И диалектите не са никакви девиации (отклонения т.е.), те са част от богатството на един език. Само че не може просто за всеки диалект да се прави отделна книжовна норма, и още по-малко - отделен вариант на азбука. Подобни се правят наистина само с политически цели.

[Rasate]

С този Патагонски списък ми приличаш на удавник гепил сламка. 
Виж колко Булгаротюрки са се заселили по Анадола преди Османлиите.
Булгарския е Тюркски език, научи го за да си поспорим по оригинално.
Махмут Агата, който е спец по тези работи, преди 1000 не е оставил нищо неизяснено за да спорим повече. Така че не се хаби излишно 

Няма булгаро-тюрки , а българи на Ванад- Ванадци в Армения и българите -войнуци от Родопите и Македония преселени от Василии 2 в областта на Южният арменски тавър .Поради това са известни и две Анатолийски български княжества при разпадането на Византия-едно в областта на Анталия,другото между Ангора и Ван.

Историята на Караман "Караман Тарихи"  съществува в няколко персийски и един на османо-турски вариант.В нея се споменава за компактно българско население, живяло около Булгар Да (Българската планина) в Тороските планини между градовете Ерегли,Нигде, Юргюб, Адана, Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.В историята е споменато,че българите от 1227 до 1517 г. имат своят държава-Булгаръ и над 10-хилядна войска.
В османо-турският вариант се споменава за управлението на кралицата на българите Катерина в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня и разгромът на българската войска през 1517 г. от войските на Селим преди похода му към Египет и Арабия.

Първото споменаване на българите в Анатолия дължим на професорът по история на турския език и по история на Турция в Истанбулският университет Неджип Асъм публикувал значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" в две статии в цариградския вестник "Икдам"
    Особено ценни са бележките на Неджип Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи.   Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня, бел. К.В.) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи.
    Професор Асъм подчертава нещо много важно, което не е писано от други изследователи, нито пък става ясно от текста на "История на Караман", като изключим името на кралицата на българите от Бейшехир до Коня, Катерина, в приложението към разширения турски вариант на летописа, което говори за християнски произход:
"... езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска..." Неджип Асъм

В доклада "Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия през XI - XV в.", изнесен на III конгрес на БИД, 3-5 октомври 1981 г., Ибрахим Татарлъ прави няколко извода:

-позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в. бел. К.В.) са били популярни в Централна , Източна и Южна Мала Азия (с.389), че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави  били задължени да плащат данък на българската държава (с.389).

-позовавайки се на  "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI  в. Той отбелязва,че българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток (с.390), че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар (с.391).Т.е. по описаните сражения и действия на българите в трите клона на Тороските планини,Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. ( Татарлъ, 1982, 390).
   Тук можем да споменем заключенията на Осман Туран въз основа на изворът"Данишменднаме" и на първите османски съчинения планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Булгар Да.

-Въз основа на летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар , Булгар и Анкара(Ангора)..." (Татарлъ, изд.1982, стр.387)


Поздрави

[Subeyi Kurt]

Няма булгаро-тюрки , а българи на Ванад- Ванадци в Армения и българите -войнуци от Родопите и Македония преселени от Василии 2 в областта на Южният арменски тавър .

Az ti davam izvori s linkove. Ako ne znaesh Turski, razgleday pone kartata kydeto e pokazan pytya po koyto sa otishli v Anadola ( po more). Syshtite bulgari sa Tyurkofoni i myusulmani. Znaesh che Bulgarite sa edni ot Pyrvite Tyrki prieli Islama.

http://www.egeweb2.ege.edu.tr/tid/dosyalar/XXVI-1_2011/TIDXXVI-2011-04.pdf

[Svetlina]

Субигиев, ти какво очакваш да пишат турските учени?! 

Пускай си турски линкове на "тюрките", но не забравяй, че "тюрки" не означава "турци"...

Видяхме тука един "учен" как биде превъзнасян из турски сайтове за приложеното от него историческо моделиране.

Видяхме и Дж.Маккарти как  биде възхваляван и високо възнаграждаван години наред от Истанбулското историческо дружество...

[Rasate]

Az ti davam izvori s linkove. Ako ne znaesh Turski, razgleday pone kartata kydeto e pokazan pytya po koyto sa otishli v Anadola ( po more). Syshtite bulgari sa Tyurkofoni i myusulmani. Znaesh che Bulgarite sa edni ot Pyrvite Tyrki prieli Islama.

http://www.egeweb2.ege.edu.tr/tid/dosyalar/XXVI-1_2011/TIDXXVI-2011-04.pdf

Четох го,но за мен твърденията са несериозни-особено траншеята на заселване в Мала Азия-затова ти дадох извори,които да търсиш:

1. проф. д-р Неджиб Асъм - "Българи в Мала Азия". -  статията е публикувана в турския в. "Икдам" в броевете му от 27 октомври и 3 ноември 1920/21
 /Prof Nedjib Asım "Аnadoluda bulgarlar" ikdam 8842/1921 /

2."Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия през XI - XV в." доклад от проф. Ибрахим Татарлъ 1981/82

3."Въведение в общата турска история" от  Проф. Зеки Велиди Тоган
 / Prof. dr. Zeki Velidi Togan. "Umumi türk tarihine giriş". /

4.Проф. Халил Иналджик - "Изследвания и документи върху периода на султан Фатих"
 / Halil Inalcik. "Fatih devri uzerinde tetkikler ve vesikalar", Ankara, т. I, с. 144. /

5.Проф. Мустафа Акдаг -"Икономическа и социална история на Турция (1243-1453)"
 / Mufassal Osmanlı tarihi, Istanbul, 1957, Т. I, с. 157. /

6.Проф. Фуат Кьопрюлю - "Основаването на Османската държава" 
/ Prof. dr. Fuad Köprülü. "Osmanlı devletin kuruluşu", Ankara, 1959, с. 108. /


Поздрави

[Subeyi Kurt]

Виж добре е да преведеш текста, защото колкото и да твърдиш, че бълг. език е тюркски, аз нищо не разбирам. Защо ли? А древни българи в Анатолия няма. Тогава това е Византия.

 B превод накраце:
Автора дава пример от Махмут Кашгари, който обяснява особенностите на Булгар дили ( булгарския език)
След това обяснява как преди Идилските Булгари има други, които първо отиват в Маджаристан ( знае се че булгарите са сродни с хуните) и после се преселват в Чукурова ( Анатолия и Планината Торос. Езикът който са говорели тези Булгари е бил сроден с Огузкия и Куманския и те са могли да се разбират. Трябва да отбележим че тези Булгари са първите мюсулмани по днешния Анадол. Следователн можем да кажем че Турцизацията на Анадола започва от Чукурова.
---------------

[Rasate]

"...Бурджан(Дунавска България) са потомци на Йонан син на Яфет,царството е голямо и просторно.Те воюват с ромей,сакалиби,хазарите и тюрките.Ромейте са най-върлите им противници.Между ал-Кустантинийа и страната Бурджан има 15 дни път.
На местата където работят бурджан правят огради,над които поставят дървени отвори като прозорци,оградите са като стени над рововете,селищата нямат огради.
Бурджан се прекланят пред огъня(зурванизъм),те нямат своя свещена книга.Ездатните им бойни коне винаги пасат свободни и се яхат само при война.Убиват човек ако го заварят да язди такъв кон в невоенно време..."

Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди

Тук се намират на руски много от записките на арабските хронисти:

http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/I.phtml?id=2049

[Адель]

Определителен член.
Определителният член в говора на хората от Ксантийско е наставка, която се добавя след корена на дадена дума в изречението, за да се покаже, дали одушевеният или неодушевен предмет, които тя назовава, са вече познати или срещани в текста. За разлика от книжовния български език определителният член в този говор не се дели на пълен и непълен. Той има тройна членна форма. Формите се различават по категориите близост-далечност. Различават се също и по това, дали се използват за думи в мъжки, женски или среден род единствено или множествено число.
Наставките за определителен член са следните:
-ет/ат/от за м.р; - та за ж.р.; -то за ср.р; -та/те за мн.ч. с общо определително значение. Отнасят се за обекти, с които събеседникът на говорещия се намира във взаимодействие.
-ес/ас/ос за м.р; - са за ж.р.; -со за ср.р; -са/се за мн.ч.  с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството в близост до говорещия.
-ен/ан/он за м.р; - на за ж.р.; -но за ср.р; -на/не за мн.ч. с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството далеч от говорещия. Отнасят се и за трети лица, когато говорещият общува с друго лице.
Пример: Клади шупшекас на месален. Това означава, че говорещият е в близост с първия предмет шупшек, докато с предмета месаль нито говорещият нито събеседникът му са в близост. Ако събеседникът е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член
е –ет . Ако говорещият е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член е –ес.

Пример: Постави чашата на масата. При наличие на няколко маси и чаши е необходимо допълнителна информация за слушателя, за да изпълни заръката.
Употребата на тройна членна форма дава възможност за поясняване кое точно, без даване на допълнителна информация при наличието на множество.
В примерът с Постави чашата на масата. е възможно наличието на три маси и три чаши, с които говорещият, както и събеседникът му  да се намират на различни разстояния. При това положение са възможни най –много девет различни комбинации  при изпълнение на повелята.
При употребата на падеж съществителните и прилагателните имена могат да получат окончания. В тези случаи членната форма е в съчетание с падежното окончание. Пример: Прине ли щещ детесому  да йеде. Превод: Ще сервираш ли на детето да яде.
Пример: Кравинем сам клала мисирлочетина. Превод: На кравите съм поставил царевична шума.

[Rasate]

Марияна, примерите които давате идват да покажат, че образуването на споменатите езици е политически акт, а не е  някакъв естествен ход на езиковото развитие. Ако се придържаме към идеята за „езика майка“ ригидно, то не остава място за развитието на „дъщерни езици“ или „дъщерни на дъщерните“ така че да се стигне понякога до отдалечаване, в което роднинските връзки да са се размили. Когато в една общност има комплементарност във вътрегруповите отношения. Ескалацията на напрежение може да доведе до образуване на отделни общности.  Доминираната група може да се освободи от доминантната група и да образува отделна общност, но доминиращата  ще нарочва първата за девиантна. Отнесено към нашите примери македонците и помаците биха били девианти, тъй като не ползват „оригинала“ на кирилицата или въобще не я ползват. Образуването на „новото“ поражда съпротивите у „старото“ ,борещо се за  запазване на статуквото, хомеостазата, традициите, обичаите и всякакви други подобни наративи. Та това новосъздаване на езиците все ще да е политически дефинирано и тази дефиниция ще я издават стожерите на горе споменатите наративни конструкти.  „Естественото езиково развитие“ е дефиниция идваща да покаже, че се случва нещо вън от човека, а всъщност  той, езикът, е инструмент на човека.
На практично ниво мога да кажа, че описването на помашка граматика е сложно нещо и би надхвърлило рамките (или не би паснало на рамката на форум говоренето, което практикуваме в момента) на форума ни. Все пак форумът може да е и ресурс,  стига да се договорим по какъв начин.

Поздрави

Интересна дефиниция на вътре структурното развитие на даден език,но пропускате най важното-един език е съвкупност не само от своята книжовна форма,но и от цялото си диалектическо пространство.Т.е. с две думи-българският език е съвкупност от всичките си форми били те в Банат,Македония или Скеча.
Обособяването на нов език от своят език майка не е само политически процес,а лингвистичен-т.е.  разликите между езикът майка и дъщерният език трябва вече да са непреодолими на граматическо и лексикално ниво,което не важи нито за македонският,нито за мървашкият или скечлийските южно-рупски говори.

Да дадем пример:
Например британският английски,американският английски и австралийският английски са един език,макар да имат определена лексикална и фонетична индивидуалност.Същото важи и за отделните английски диалекти характерни за Великобритания, който до средата на по миналият век бяха лексикално по отдалечени един от друг в сравнения с българските диалекти.
Друг пример е немският австрийски и германският-това са две книжовни форми на един език,макар разликите между двата да са по големи между българската,македонската и банатската книжовна форма на български език.Да не споменавам Северно-немският(Скандинавският език),който е универсум за Норвегия,Швеция и Дания-два основни диалекта-Датски(Норвешки) и Шведски- единствената разлика между датски и норвешки е произношението на отделните думи(норвежците говорят датски с шведски акцент).

Друг пример: Сърбо-хърватски език:
-При създаването на книжовната форма на сръбски език Вук Караджич използва един от херцеговските диалекти(Щоковски),който не се използва от по голямата част на населението на тогавашна Сърбия(особено важи за българите-торлаци).Това е политически избор поради стремежа на Сърбия да обедини Западните Балкани под своя власт-Велика Сърбия.Така сръбският език изкуствено се отдалечава от българският и се приближава към хърватските говори,създавайки в последствие един език -сърбо-хърватски.
В момента от лингвистична гледна точка  няма хърватски,босненски или сръбски език-тъй като между тези книжовни форми не съществуват граматически разлики,а лексикалните са минимални.Това е един език с две писмени форми-латиница и кирилица подобно на български книжовен и банатски български.

Разглеждайки всичко това от политическа гледна точка можем да говорим за сръбски,хърватски,босненски,австрийски или германски език,но от лингвистична гледна точка е недопустимо.

Поздрави

[botev]

Tова са границите на Българските землище преди "великите сили" да го разбият на 5 части!

[Rasate]

Определителен член.
Определителният член в говора на хората от Ксантийско е наставка, която се добавя след корена на дадена дума в изречението, за да се покаже, дали одушевеният или неодушевен предмет, които тя назовава, са вече познати или срещани в текста. За разлика от книжовния български език определителният член в този говор не се дели на пълен и непълен. Той има тройна членна форма. Формите се различават по категориите близост-далечност. Различават се също и по това, дали се използват за думи в мъжки, женски или среден род единствено или множествено число.
Наставките за определителен член са следните:
-ет/ат/от за м.р; - та за ж.р.; -то за ср.р; -та/те за мн.ч. с общо определително значение. Отнасят се за обекти, с които събеседникът на говорещия се намира във взаимодействие.
-ес/ас/ос за м.р; - са за ж.р.; -со за ср.р; -са/се за мн.ч.  с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството в близост до говорещия.
-ен/ан/он за м.р; - на за ж.р.; -но за ср.р; -на/не за мн.ч. с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството далеч от говорещия. Отнасят се и за трети лица, когато говорещият общува с друго лице.
Пример: Клади шупшекас на месален. Това означава, че говорещият е в близост с първия предмет шупшек, докато с предмета месаль нито говорещият нито събеседникът му са в близост. Ако събеседникът е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член
е –ет . Ако говорещият е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член е –ес.

Пример: Постави чашата на масата. При наличие на няколко маси и чаши е необходимо допълнителна информация за слушателя, за да изпълни заръката.
Употребата на тройна членна форма дава възможност за поясняване кое точно, без даване на допълнителна информация при наличието на множество.
В примерът с Постави чашата на масата. е възможно наличието на три маси и три чаши, с които говорещият, както и събеседникът му  да се намират на различни разстояния. При това положение са възможни най –много девет различни комбинации  при изпълнение на повелята.
При употребата на падеж съществителните и прилагателните имена могат да получат окончания. В тези случаи членната форма е в съчетание с падежното окончание. Пример: Прине ли щещ детесому  да йеде. Превод: Ще сервираш ли на детето да яде.
Пример: Кравинем сам клала мисирлочетина. Превод: На кравите съм поставил царевична шума.

Адель,това за което говориш е най-характерно за южните говори на рупският диалект,но се среща и при останалите  диалекти в по слаба форма,като някой от диалектите са доста по сложни от книжовната форма-Торлашки,Шопски,Рупски.

Всеки един диалект има свои лексикални и граматически особености:
Пример северняшки(плевенски говор)-Лете(сега-определено) и Летес(неопределено)-лете ще паса овците на прогъня(това лято ще паса овцете на ливадата до селото),Летес пася овците на прогъня(което и да е(или всяко) лято паса овцете на ливадата до селото).

От друга страна Книжовният български е опростяван чрез няколко езикови и писмени реформи през миналото и по миналото столетие до неговото окончателно оформяне до сегашното му състояние:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дриновски_правопис
http://bg.wikipedia.org/wiki/Иванчевски_правопис
http://bg.wikipedia.org/wiki/Правописна_реформа_на_българския_език_от_1921
http://bg.wikipedia.org/wiki/Правописна_реформа_на_българския_език_от_1945
http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html

Поздрави.

[Адель]

Расате ти сам даваш примери за това, как политически  решения влияят върху езиковото развитие. В примера с трите книжовни форми на българския език мога да кажа следното: Образуването на книжовната форма ползвана в пределите на държавата ни също е политически акт, като се дава преимущество на определен говор пред други. Модерната държава съдържа в инструментариума си т. нар. книжовен език. Това унифициране чрез повсеместната употреба на определен говор, който е получил привилегията да бъде „официален” води до изчезване на езиковото богатство съдържащи се в останалите говори след появата на „официалния”. Тъй като банатският и македонският говор чрез политически действия придобиват привилегировани позиции, успяват да съхранят в по-голяма степен своето езиково богатство. Останалите говори, които от лингвистична гл.точка са производни на книжовния език (са маргинални на говора придобил статут на „официален”) започват лека полека да чезнат. Приложено към помашкия гореописаното може да звучи така: Помашкият език в Гърция, както казваш Расате, от лингвистична гл.т. е най-вероятно е Рупски диалект, подраздел -Смолянски говор. Процесите на модернизация в Родопите (визирам българската част ) през втората половина на миналия век резултираха до това, този говор да загуби някои специфики, които се пазят отвъд южната ни граница. От политическа гл.т. обособяването на въпросният говор като помашки език в Гърция ще рефлектира по такъв начин, че най-вероятно да се съхрани езиковото богатство, което представлява. Този политически акт от гл. на лингвистиката би трябвало да положително действие, тъй като води до съхраняване на езиковото многообразие. Това съхраняване е в дневните редове на европейската политика и се говори все повече за това, поради факта че глобализацията си има и недостатъците един от който е загубата на езиковото богатство.

[onegavon]

От една страна е запазил своята специфика помашкия говор в Гърция, но  от друга според признанието на някои местни хора се е смесил с гърцизми и турцизми след присъединяването  на тези земи към Гърция. Така,че отдавна не е автентичния Рупски говор. С течение на времето поради модернизацията и глобализацията навсякъде в Европа диалектите отмират полека - лека. Такива са времената!