Марияна, Вие оспорихте моето преживяване за Вас, че Ви усещам като да сте сърдита на помаците в Гърция, тъй като не ползват кирилица. Предложението ми да се работи в посока за пригодяване на кирицата за помацкия в Гърция и популяризирането й, бе подминато. Нима имате очакване, че някакъв научен колектив от БАН ще се заеме с такова дело или пък самите помаци в Гърция ще се "осъзнаят" като ги нахокаме. Защо това Форум-пространство да не се използва за творение и работни отношения, на вместо това продължаваме да го ползваме за място, където нашите "тъмни"части да вземат връх.
Поздрави
Вече писах, че не мога да се сърдя на помаците в Гърция и не им се сърдя, че не използват кирилица. Разбира се, че не е тяхна вината. Не ме карайте и заради вас да се повтарям, вие поне изглеждате много по-различен събеседник. Никога не съм „хокала“ помаците в Гърция, също така, не би ми и хрумнало да ги „хокам“.
Що се отнася до пригодяването на кирилицата за помаците в Гърция, пак ви пиша – не знам какво точно разбирате под това пригодяване. Тя си е достатъчно пригодена като азбука и за техните говори, за техния диалект. Само че не е достатъчно разбира се човек да научи значението на буквите от кирилицата, трябват и научаване на езикови правила, на правила за писане, познание за това, което се нарича части на речта, части на изречението, някакви базови познания за структурата на един език. Диалектите нямат собствени, отделни такива правила. Тези съществуват и са определени само в книжовните езици.
Ето например как може да се напише на шопския диалект, да кажем, следното изречение.
„Он ойде у градо.“ („Той отиде в града“.)Или как на друг диалект (който съм чувала при покойните си баба и дяло по майчина линия, които живееха в подножието на Родопите) следното изречение:
„Нимой рука на очинайка си“. („Недей да викаш на вуйчо си.“)Или пък, на трънски диалект, както може са се напише следното:
„Отвоем се – муи, завоем се – блои. Нема угод.“ („Отвия се – мухи, завия се – бълхи. Няма сгода.“)Ако искате създаването на отделни и различни правила, по които да се пише на помашкия диалект/дилаекти, това в известен смисъл значи да искате създаването на нова книжовна форма, на нов книжовен език.
---------------------
Когато, впрочем, през 1945 г. някъде се създава отделна книжовна форма за македонските говори в съюзна, тогава, република Македония (учредена в Титова Югославия) отделен македонски език, отделни правила за правопис, отделен вариант на кирилица даже, от този вариант са изхвърлена буквите „ъ“, както впрочем и „я“. (Затова македонците не могат да напишат думите „сърце“, „кръв“ или„смърт“ така, както се чуват, с всички гласни и съгласни в тях. Те пишат „срце“, „смрт“ и пр. Нищо, че по знамената на македонските комити или по книгите на македонските просветители отпреди създаването на тази отделна книжовна норма нищо подобно не е имало.)
Ето как звучи примерно една известна народна песен, написана на български и на създадения по-късно „напълно отделен“ македонски.
„Йовано, Йованке, яз те тебе чекам мори дома да ми дойдеш, а ти не довагяш душо, сърце мое, Йовано.“
„Јовано, Јованке, јас те тебе чекам мори дома да ми дојдеш, а ти не доаѓаш, душо срце мое Јовано.“Така според книжовната норма, създадена набързо след Втората световна война в съюзна, тогава, република Македония, думата „сърце“ не може да се напише с всички гласни и съгласни, които се чуват в нея, а думата „яз“ (диалектно произношение на местоимението „аз“) не може да се напише с две букви, пише се с три.
-------------------
Какво мислите може да се случи за помаците в Гърция?
Някакъв подобен вариант ли?
Във всеки случай проблемът не е в това, никак даже, че не може да се пише на помашки диалект с кирилицата, използвана в българския език. Така, както може да се пише на шопски диалект или на трънски, или на родопски или на тракийски.
Проблемът е, че за да се научи човек да пише и на своя диалект, трябва да може да използва книжовна норма на съответния език, да има някакви поне елементарни познания за граматиката на този език. А това не може да стане, докато не се признае, най-малкото, ако не се знае даже кой е този език.
Другият вариант е да се измислят нови езици и правила за тяхното писане, подобно на македонския.
И да се отрича "срцато" и до "смрт", че тези, новите, имат нещо общо с езика - майка.
