Не е важно какви глупости пишеш ,а кой като чете ти вярва Я ми кажи име на черква която да е НИСКА само колкото турчин на кон.
Доста са били високи турците по онова време
„Спомените за началото се преплитат с легендите, но едно е безспорно - в 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто, по човешки, отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При.
Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглишките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква църква да съгради.
Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, „да не възбужда омразата на турците". Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. ( Иван Лалев "Априлци- Деветдневната република по Марагидик")“
Из
http://www.apriltsi.net/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8/item/355-%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%A1%D0%B2-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B0.html„Храм “Успение на Пресвета Богородица”
Буддни, добри християни са били жителите на с. Долна баня.След 1860 г. те започват да събират средства и да търсят възможност да изградят православен храм. Баба Милка Стайкова дарява своята къща с дворното си място за църква и училище.
Църквата е градена през нощта.Част от иконите са рисувани от Димитър Зогравски.Макар, че нямала камбанария, тя не била вградена в земята, както повелявали турските закони, знак на непреклонността на долнобанци.На 30.10.1870г. храмът бил осветен от Негово Високопреосвещенство Доситей Самоковски.“
Из
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:pjr72tq8wjcJ:dolna-banya.net/index.php%3Fpg%3Dhistory%26pid%3D32+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a„Новите и възобновените култови постройки през XV - XVII в. са съобразени с повелите на османската власт.
Те са малки и скромни сгради, с невзрачна външност, полувкопани в земята, за да не дразнят религиозното чувство на турците – без куполи, без звънарници и без пъстро украсени фасади. Така постепенно са загубени архитектурните традиции и строително умение от времето на Втората българска държава. Дюлгерите са самоуки майстори, с ограничени строителни познания. Те не създават нови архитектурни видове, а повтарят от старите църковни типове само онези, с най-проста конструкция и най-скромна външност. Вместо базилики и кръстокуполни храмове те строят еднокорабни засводени църкви в няколко варианта, скрити на трудно достъпни и потайни места.“
Из
http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/church_arch_XV-XVII.html"Църква „Св. Троица”, кв. Кумарица, гр. Нови Искър
По време на Възраждането населението на Кумарица не изостанало от общия реформаторски дух на нацията. С цената на много злато кумаричани измолили решение за построяването на църква. За възникването на селището Кумарица няма писмени документи. За заселването и произхода на имената на с. Кумарица и с. Славовци се разказва в стара легенда. […] Така се е образувало по-малкото селище Славовци, което получило името си от родоначалника – Слава. Съществува и друго предположение, че първите жители на селището са били преселници – кумати, откъдето идва и името – Кумарица. Това обаче се оспорва, защото куманите са минали по тези земи през 15 век,
когато тук вече е била построена християнска църква от местното население. Старият храм „Св. Николай” бил строен през Второто българско царство, но разрушаван три пъти.“Из
http://www.novi-iskar.bg/sights.htmlИма още много подобни примери, но няма да отделям повече време да доказвам неща, които само който не се е интересувал достатъчно, той не знае.