Author Topic: Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !  (Read 265332 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130

  Виж сърбите ги разбирам какво говорят.Значи това е български език сръбски диалект ;) ;D

А руснаците, поляците и чехите разбираш ли ги?

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078

  Виж сърбите ги разбирам какво говорят.Значи това е български език сръбски диалект ;) ;D



Български диалекти - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8

Българските диалекти (също български говори или български наречия) са регионалните говорими вариативности на българския език като южнославянски език. Българската диалектология, като наука изучаваща българските диалекти, датира от 30-те на 19 век и с пионерската работа на Неофит Рилски Болгарска граматика (публикувана 1835 в Крагуевац). Други известни изследователи в това поле включват Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков.

Българските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад със сръбските диалекти, а на юг граничат с албанските, гръцки, турски, а на север - с румънските.

Ятова граница

Македонските диалекти се класифицират като разновидност (конкретен тип) на българските в старата езиковедска литература [1][2][3][4][5][6], като българските езиковеди и българското езикознание продължават да ги възприемат като такива [7][8]. От втората половина на 20-ти век чуждите автори възприемат конвенцията за третирането на македонските диалекти в рамките на РМ като част от отделен македонски език, следвайки кодификацията на македонския като литературен стандартен език в рамките на Югославска Македония.[9] И все пак някои съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като специфично български [10][11][12]. Македонските автори в отговор имат тенденцията да третират всички диалекти, говорени в географския регион на македонската област като македонски (език), включително тези говорени в границите на Р България и българска македония.[13] В тази статия македонските говори са отразени като част от/заедно с българските диалекти, , заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради фактът, че много от важните граници - като ятова граница, изоглоса на Голяма носовка и т.н. пресичат и двете територии, както на Р България, но и на Р Македония.

Основна изоглоса, разделяща българските диалекти на Източни и Западни е Ятовата граница, която маркира различни изменения на старобългарската форма ят (ѣ), произнасяна или /я, ʲa/ или /е, ɛ/ на изток (бял /бјал/, но множествено число бели) и стриктно като /е, ɛ/ на изток от нея (бел, мн.ч. бели).
Карта на Голяма носовка (ѫ) изоглоса на българския език в началото на 20-ти век [14].

Диалектни групи

Българските диалекти могат да се разделят на следните диалектни групи и индивидуални диалекти (става дума за териториална и географски класификация на българския абщанд-език), в скоби е посочвано географското разпространение на говорите. Това обаче не може да бъде направено точно, тъй като почти във всички непланински райони местното население е размесено с пришълци от други райони (това размесване е започнало още преди няколко века). Единствено в планинските райони границите между отделните диалекти са по-ясни. Почти навсякъде, където са посочвани имена на градове, трябва да се имат предвид само околностите на съответния град.

    Източни български говори (на изток от ятовата граница)
        Мизийски говори (в миналото цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места)
            Шуменски говор (Шумен, Провадия)
            Разградски говор (на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе, Тутракан, Силистра)
        Балкански говори
            Централен балкански говор (Ловеч, Троян, Габрово, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, православните села по средното течение на Стряма, като Ръжево)
            Котелско-еленско-дряновски говор (Котел, Елена, Дряново, но е размесен с други говори)
            Пирдопски говор (Пирдоп, Копривщица, Клисура), макар и на изток от ятовата граница този говор има предимно западни особености
            Панагюрски говор (Панагюрище)
            Тетевенски говор (Тетевен, Ябланица)
            Източнобалкански (еркечки) говор (някога само селата Козичино, Поморийско и Голица, Варненско, сега на редица места по долното течение на река Камчия и край Варна, Нови Пазар, Балчик, Силистра)
            Подбалкански говор (Сливен, Бургас, Нова Загора, Стара Загора, Чирпан)
            Преходни балкански говори (села край Луковит и на север от Елена)
        Рупски (югоизточни) говори
            Източни рупски говори
                Странджански говор (Странджа, Малко Търново)
                Тракийски говор (Тополовград, Елхово, Свиленград, Хасково, Харманли, Първомай)
                цариградски говор (преселници от Цариградско)
            Родопски (среднорупски) говори
                смолянски говор (Смолян, Рудозем, Ксанти, Гюмюрджина)
                широколъшки говор (селата Широка Лъка, Стойките, Върбово)
                хвойненски говор (селата Хвойна, Павелско, Бачково, Нареченски Бани, Дедово, Оряхово, Малево)
                баташки говор (Батак и старото население на Брацигово, днес в Брацигово живеят главно преселници от Западна Македония)
                чепински говор (Велинград и селата Драгиново, Дорково, Костандово, Ракитово)
                павликянски говор (българските католици край Пловдив, Раковски, Свищов, Никопол)
                златоградски говор (Златоград)
                западнородопски говор (предимно ислямизирано население в Гоцеделчевски Чеч)
            Западни рупски говори (на запад от Родопите до ятовата граница
                бабяшки говор (мюсюлмански селища в Юндола)
                разложки говор (Разлог, Банско, Белица, Якоруда)
                гоцеделчевски говор (старото население на Гоце Делчев, днес там има много бежанци от Беломорието с драмско-серски говори)
                драмско-серски говор (Драмско и Серско)
                говорите в Богданска планина (Висока, Сухо, Зарово)
                солунски говор (източната част на Солунско)
   
Западни български говори (на запад от ятовата граница)
        Северозападни говори
            Стари западни мизийски говори
                белослатинско-плевенски говор (Бяла Слатина, Плевен), въпреки, че е на запад от ятовата граница, този говор има редица източни особености
                видинско-ломски говор (Видин, Лом)
            Преходни говори (тези говори са предмет и на сръбската диалектология)
                трънски говор (Трън)
                брезнишки говор (областта Граово)
                западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
                годечки говор (Годеч)
                царибродски говор (Цариброд, Пирот)
                говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
                тетовски говор (Тетово, Гостивар)
                тимошко-моравски говор (Тимошко)
        Югозападни говори
            Северна група югозападни говори
                ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
                Врачански говор (Враца)
                Софийски говор (в Софийско поле на запад от Искър)
                Елинпелински говор (в Софийско поле на изток от Искър)
                Ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
                Самоковски говор (Самоков)
            Централна група югозападни говори
                Дупнишки говор (Дупница)
                Кюстендилски говор (Кюстендилско поле)
                Благоевградски говор (Благоевград)
                петрички говор (Петрич, Сандански)
                малашевски говор (Малешево, Пиянец, Струмица, Щип)
                средномакедонски говори
                    битолски говор (Битоля)
                    велешки говор (Велес)
                    прилепско-мариовски говор (Неготино, Кавадарци, Мариово, Прилеп)
            Крайни югозападни говори
                долновардарски говори
                    дойрански говор (Дойран)
                    кукушко-воденски говор (Кукуш, Воден)
                    гевгелийски говор (Гевгели)
                    ениджевардарски говор (Енидже Вардар)
                костурски говор (Костур в Гърция; село Връбник и град Билища в Албания)
                лерински говор (Лерин, Гърция)
                охридско-преспански говор (Охрид, Струга, Ресен, Република Македония, Преспа, Гърция)
                дебърски говор (Дебър)
                бобощенски говор (Бобощица и Дреново, край град Корча, Южна Албания)
   
Български говори на преселници извън пределите на българското езиково землище
        Български говори в бившия Съветски съюз
        Български говори в Румъния
            говорът на банатските българи
            българските говори във Влашко
            говорът на седмоградските българи
        Българските говори в Мала Азия (малоазийски българи)




Сръбски диалекти
  - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8

Диалектите на сръбският език са спорно понятие понеже са изследвани и изучавани в рамките на общия сърбохърватски език. Оттук и въпросът за сръбските диалекти обхваща целия диалектен континуум на т.нар. сърбохърватски език. Този континуум включва четири езика или наречия - сръбски, хърватски, босненски и черногорски.

Сръбският език според езиковата систематика е западно-южнославянски. По фонетичните си особенности на говора е в рамките на т.нар. щокавица, а тя се поделя от своя страна на екавски, йекавски и икавски изговор.

Новощокавски диалекти

От друга страна, щокавицата се дели на старощокавски и новощокавски диалекти, в зависимост от времето на формирането им. Новощокавските сръбски говори, респективно диалекти, и в частност херцеговинския преминаващ посредством ужички в шумадийски, са взети за книжовна основа от Вук Караджич:

    източнохерцеговински говор и
    шумадийско-войводинския говор.

Стари говори

Останалите щокавски диалекти са стари. При отделните наречия на територията на щокавицата се наблюдават големи вариации - разпадане на падежната система, броя на глаголните времена, акцента. Сърбо-хърватската говорна група обхваща общо три главни групи наречия, основно на база фонетични особености - щокавско, кайкавско и чакавско. Сръбският език и съответно диалектите му спадат изцяло към т.нар. щокавица, а кайкавското и чакавското са хърватски.

Териториален обхват

Щокавското наречие обхваща в сърбохърватския диалектен континуум всички наречия в днешната Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, т.е. ще рече и в рамките на средновековните сръбски земи. Щокавицата обхваща и по-голямата част от Хърватия, в частност Славония и Бараня изцяло. От друга страна, хърватските кайкавско и чакавско наречие се доближават до словенския език.

Политическа полемика

В последно време и особенно след разпадането на съюза Сърбия и Черна гора, в Сърбия се наблюдава обществено-политически стремеж за придаване на т.нар. източносръбски говори, означавани като торлашки, на статут на втора книжовна норма. Тези говори се предмет на изследване и изучаване и от българската диалектология, като преди деветосептемврийския преврат са считани за български с известно влияние от страна на официалния книжовен сръбски език върху тях. Всички тези говори са класифицирани от югославските, респективно сръбски филолози като старощокавски, т.е. те не са се получили скоро в резултат от смесването на различни наречия. Това източносръбско наречие включва:

    Призренско-тимошкия говор с две отделни говорни подгрупи към българската граница според сръбските лингвисти и нашински;
    Косовско-моравския говор;
    Смедеревско-вършецкия говор към който Павле Ивич причислява и старинния за него говор на т.нар. галиполски сърби.

Граница между нови и стари говори

Границата между старото и новото щокавско наречие според сръбската диалектология се простира от Которския залив през Колашин, Кралево и Белград до югозападен Банат.

Изключения

Източно от тази линия остава най-южния сръбски диалект - зетско-южносанджакския говор на който черногорците са базирали своя черногорски език, който е йекавски, а не екавски като останалите сръбски говори. На северозапад от тази линия остава славонския екавски говор, който се отнася към старощокавските, а в средата на източнохерцеговинското наречие в Босна се е запазил източнобосненския говор, също като старощокавски.

През средновековието в Босна е използвана за писменост босанчицата, а по на запад в Хърватия - глаголицата, което явно е дало отражение върху тези сърбохърватски говори.

Щокавското икавско наречие в Хърватия.

Икавските щокавски говори са разпространени между бошняците и хърватите на запад. Те се поделят на млади икавски, т.е. новощокавски и стари - към посавските (кайкавски) и към истърските (чакавски), т.е. в Посавието и към полуостров Истрия се разпространени. Прието е, че младите наречия са се формирали в резултат от външните и вътрешни миграции на населението в Османската империя към и от т.нар. военна граница.


Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Марианче, този ферман където си го цитирала има ли одобрение от сърби и македонци ???Или е под влиянието на "македонския синдром" ;D

Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
Марианче, този ферман където си го цитирала има ли одобрение от сърби и македонци ???Или е под влиянието на "македонския синдром" ;D

Има одобрение от хората, които се занимават с тази наука, и е добре да прочетеш написаното. Полезно е и да прочиташ по нещо вместо само да правиш забележки. А македонския синдром не се различава много от помашкия.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Марианче, този ферман където си го цитирала има ли одобрение от сърби и македонци ???Или е под влиянието на "македонския синдром" ;D


Този "ферман" е за заядливци или пък незнаещи,
които нямат представа от езикознание.


Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Има одобрение от хората, които се занимават с тази наука, и е добре да прочетеш написаното. Полезно е и да прочиташ по нещо вместо само да правиш забележки. А македонския синдром не се различава много от помашкия.
  Да не те е хапал някой созополски вампир ;D ;D

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676

Този "ферман" е за заядливци или пък незнаещи,
които нямат представа от езикознание.


  Вече пропаганда не чета!!!!

Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
Хавайка, ти освен да се заяждаш друго не знаеш, извади и ти някой ферман. Мариана е права и с твоето заяждане просто го потвърждаваш.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
  Вече пропаганда не чета!!!!


Не ме разсмивай :)

Ти си агитпроп за чудо и приказ.
Не прехвърляй това на други, щото си завършен пример точно за това.



Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Хавайка, ти освен да се заяждаш друго не знаеш, извади и ти някой ферман. Мариана е права и с твоето заяждане просто го потвърждаваш.
   Преди ако искаш да пишеш ферман ги(различна от кръстоносната линия) пращаха в Белене. Може и ако някой от нашите се е опитвалда се прави на историк да е горял за свещи по черквите ;)
   Ако ми цитирате един помак да е участвал в този цирк-история тогава ще повярвам че е истина.Ама да са само християни историци ;D ;Dзбъркал си рейса пич- не вярвам вече ;)
   А и доста документи отпатуваха с влакчето     пуф..паф.... пуф..паф.... за СССР

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078

   Преди ако искаш да пишеш ферман ги(различна от кръстоносната линия) пращаха в Белене. Може и ако някой от нашите се е опитвалда се прави на историк да е горял за свещи по черквите ;)
   Ако ми цитирате един помак да е участвал в този цирк-история тогава ще повярвам че е истина.Ама да са само християни историци ;D ;Dзбъркал си рейса пич- не вярвам вече ;)
   А и доста документи отпатуваха с влакчето     пуф..паф.... пуф..паф.... за СССР


Езикознанието не е наука за това кой къде какви черкви е построил или какви джамии, кой в коя битка или война победил и кой не, кой "Голям брат" какви поразии направил и пр.

За помаците българският е майчин език, но по-скоро могат да се намерят турци, български граждани или родени в България, които да познават добре българския език, да го преподават дори на студенти, да са учили езикознание и да са вещи в тази наука, отколкото помаци. Не е късно и никак даже, да има и помаци, които да постигнат подобни неща, но това зависи най-вече от тяхното собствено желание. (Ако вече има такива и аз просто не съм чувала за тях, моля да ме извинят.)


Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
   Преди ако искаш да пишеш ферман ги(различна от кръстоносната линия) пращаха в Белене. Може и ако някой от нашите се е опитвалда се прави на историк да е горял за свещи по черквите ;)
   Ако ми цитирате един помак да е участвал в този цирк-история тогава ще повярвам че е истина.Ама да са само християни историци ;D ;Dзбъркал си рейса пич- не вярвам вече ;)
   А и доста документи отпатуваха с влакчето     пуф..паф.... пуф..паф.... за СССР

Все още не ти е ясно, че българин и християнин са две различни неща. _Дори и да е българин не значи, че непременно е християнин. За теб ако няма замесени помаци в едно нещо значи то не заслужава доверие. Ако няма помак-историк, то значи никой не е искал да става такъв. Само не казвай, че не са им давали. Ти сама каза, че който е бил с ДС е успявал.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078

...Ти сама каза, че който е бил с ДС е успявал.

Участникът с ник havaika е мъж, zinia.


Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
Благодаря за уточнението!

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Участникът с ник havaika е мъж, zinia.


  Такова расистко племе сте,че за вас е по-важно дали мъж-жена, или християнин-мюсюлманин е срещу вас и говори или пише.Толкова много сте го задръстили ,че какво да се очаква помак да е съдия, прокурор , съдия или историк.(който задължително трябва да открива черкви).Абе как тези "непоръчкови историци " за 500г турско присъствие не откриха при разкопки поне една джамия ,БЕ ??? ::) ;D ;D