По логиката, която описвате, де що има диалекти в който и да било книжовен език, от тях трябва да се създадат отделни книжовни езици. Не знам дали можете да си представите до какво би довело това... Ще има няколко отделни книжовни английски, френски, италиански, гръцки и пр. - няколко отделни варианта на книжовни форми, които да се използват от всеки райн, регион и пр. във всяка една страна, за да се запазели по-добре диалектите на всички тези отделни райони...
Що се отнася до т.нар. помашки език, цялата битка е за това помашките диалекти да не бъдат признати за български диалекти. Нито в Р. Гърция, нито в Р. Турция те се признават за такива. В ХХІ век, в един уж, вече достатъчно цивилизован свят, или поне тази част от него, в която сме. И не само от политици и управляващи примерно, не съм чула и гръцки или турски учени да признават това. Освен това помашките диалекти или поне на онези, които са в България, не са само помашки. Те обикновено са обусловени от райна, в който живее съответното население, не от вярата, която изповядва.
Трябва изглежда обаче да се измисли отделен помашки език, както се измисли отделен македонски език. За това от доста време май има усилия. Македонският, впрочем, са го измислили за отрицателно време веднага след края на Втората световна война и е трябвало тепърва да обучават учители на него, за да преподават те езика на децата.. И това е било необходимо не за друго, а за пълното отделяне на македонците от българите. Една стратегическа цел, доведена до почти пълно изпълнение, която обаче доведе до това, че македонците продължават да си търсят етнически, исторически и пр. корени в античността и къде ли не - само не и там, където те действително са били.
Човек няма как да съхрани идентичността си, ако бяга или не признава, или не познава добре която и да и било част от нея. Македонците бяха напълно отродени от българите, нищо, че вярата е една и съща. В тях официална историография, врочем, до ден днешен е пълно с данаждания, подменяния, митология и пр. - по отношение на общото минало, общия език и пр., което някои много биха искали да не е такова, каквото е било.
И за помаците, гледам, има доста подобни усилия. Те имат различна вяра, но езикът им, майчиният им език, не е нито гръцки, нито турски, нито на който и да било друг от балканските народи, освен българския. (И македонските помаци, т.нар. торбеши, дето говорят на измисления през втората половина на 40-те години на ХХ век отделен македонски език, езиковите и етническите им корени са същите, т.е. български, но както и да е.)
Не знам защо е тази постоянна битка истината за езика да не се признае.
Ако това е необходимо, за да не се признават по никакъв начин действителните етнически корени на помаците - както бе направено с македонците - само в това има някаква, макар и доста некрасива и спекулативна логика.