neznam zashto ne poglednete neshtata ot drugata strana ,pomashkite sela v gartsia sa bili s granichen punkt i otdeleni ot sveta no vapreki vsichko sa zapazili ezika .kolko ot segashite balgari nezavisimo ot veroispovedanieto sa zapazili ezika?detsata im ne govoriat balgarsi vaob6te i to pri svobodata dnes.xiritizmus ia pomaki stin elada
Да, запазили са говоримия език.
И е хубаво, че е така.
При това съм сигурна, че въобще не им е било и не им е лесно.
Но нима смятате наистина за нормално те да учат друг език за майчин, вместо истинския си майчин език?
Както и това да не знаят, да няма кой да им каже, че за този език традиционна азбука е кирилицата. Или пък да знаят, но да се срамуват едва ли не от нея?
(Отделен въпрос е, че никой не ги учи в училище да пишат на тази азбука, те не я познават вероятно. Но как и да ги учи, като за майчин език се учи друг?)
Колкото до българите в България, независимо от вероизповеданието, за които споменавате - едни българи са християни, други са атеисти, трети са мюсюлмани; и част от онези, които са мюсюлмани, не смятат, че са българи, че имат такъв етнически произход. Може би има някои от тях, които смятат и, че като се учили да пишат на български в училище, са се учили да пишат само на официалния език на страната, не и на майчиния си език...
Има разбира се и българи (нямам предвид тук мюсюлманите), които имат някакъв комплекс за малоценност, смятат примерно, че е добре да знаят да пишат на английски, а на родния си език - не толкова. Или пък, че въобще не си струва да се замислят как точно пишат, грамотни ли са или пък са неграмотни, щото това нали какво значение има... Това са част от децата на прехода, както се наричат последните 20 и повече години тук - прехода от една политическа, икономическа и пр. система към друга. Която, заедно с демократичните промени и свободата, доведе и до дълбоки социално-икономически трусове; до много млади хора, които отидоха в плен на наркотиците или на "лекия живот"; до объркани, обезверени родители, които не могат да се справят с възпитанието на децата си; до деца, отглеждани от баби и дядовци, докато родителите им са далече - някъде по Испания или Гърция, или Италия, или където и да било другаде, на гурбет. До объркване на обществени ценности, свързани с една прекомерна комерсиализация. До фалшиви ценности. И това се случва, впрочем, най-вече при родители и деца, изгубили или нямали никога духовни опора във вярата (била тя християнска или мюсюлманска). Така или иначе нещата, свързани с този въпрос, са по-сложни.
