Из
http://e-vestnik.bg/3743"Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.
Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция, която продължава и до днес. Не такава е обаче целта на Каракасиду. „Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си“, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина “българи” и “българско”, като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години.
Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове“ е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Водещ атински журналист обвинява авторката в канибализъм и опит за разчленяване на гръцката нация.
[...]
„Има хора в този регион, които и преди т.нар. „македонска борба“ са се изявили като българи, казва доц. Николов. Но не е истина и да се каже, че абсолютно всички са се били осъзнали като българи. Имаме и славяноезично, българоезично население, което още се преживява в общия контекст на православното, на т.нар. „руммилет“. Някои добиват и гръцка идентичност, нищо че майчиният им език е българския – това са „патриаршистите“, обяснява историкът. Нещата са сложни и трябва да има индивидуален подход – към район, селище, дори индивид. Затова книгата на г-жа Каракасиду е толкова ценна – тя дава снимка на един много сложен регион, където се преплитат преднационалното и формиращото се гръцко и българско национално съзнание, които влизат в конфликт. В крайна сметка, по силата на определени исторически обстоятелства, гръцката идентичност надделява, но Каракасиду е проследила този процес без да спестява нелицеприятни неща за гръцката политика“, смята Николов.
Наистина, Каракасиду говори за жестокостите на гръцката армия по време на войните, за забраната да се говори български и за строгите наказание за провинилите се, както и за кървавите методи на гръцките „борци за свобода“ в Егейска Македония. Но има и известни премълчавания. „Житни поля, кървави хълмове“ говори доста за „македонската борба“, но пропуска да спомене основния лозунг на гръцките четници – андартите, който е „вулгарос нами мини“ - българин да не остане! Този показателен лозунг е подет от гръцкия митрополит на Костур Германос Каравангелис и от офицера Павлос Мелас. По време на „македонската борба“ Каравангелис собственоръчно изготвя списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да „бъдат премахнати”. Заплащал е от една до седем турски лири за отрязана глава на убит българин от списъка. Мелас е прилагал на практика тези директиви, водейки си подробен дневник. Днес и двамата са гръцки национални герои.
[...]
Изяснявайки тези неща, „Житни поля, кървави хълмове“ дава възможност за едно ново изследване на балканската история, което е далеч от пещерния национализъм на миналото. „Това е книгата на многото истини и на диалога, казва доц. Николов. В Р. Македония искат да докажат, че в Егейска Македония има македонци от три хиляди години, както гърците искат да докажат, че има от шест хиляди. Няма такова нещо. Нещата са по-сложни. В България на моменти сме индиферентни и инертни, но от друга страна у нас тази книга няма да подбуди нелепи страсти, а ще даде добър тон за диалог“, смята историкът. "
