Български > Eзик

Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !

<< < (13/102) > >>

Rasate:

--- Quote from: Hadj on March 29, 2011, 16:38 ---   Лично аз разбирам повече от 30 % когато ми говорят сърбите.В такъв случай според теб няма сръбски език да не би всички славянски говори да са диелекти на българския.Ха кажи де...

--- End quote ---

Има разлика между Източно сръбски и Западносръбски-Западносръбският си е сръбски,докато източносръбският е Турлашки-т.е. български.

Лексикално подобието между двата езика е над 60 %.
За разлика от лексикалният състав в думите,граматически двата езика се различават.
Сръбският е синтетичен език,а българският е аналитичен.

Днешна Сърбия лежи почти изцяло на българска територия-доказателство за това е строго българската топонимия в Шумадия,Браничево,Белград,Войводина и Турлашко.
Само в Санджак от цяла Сърбия топонимията е сръбска.

Hashashin:

--- Quote from: Rasate on March 29, 2011, 17:09 ---Има разлика между Източно сръбски и Западносръбски-Западносръбският си е сръбски,докато източносръбският е Турлашки-т.е. български.

Лексикално подобието между двата езика е над 60 %.
За разлика от лексикалният състав в думите,граматически двата езика се различават.
Сръбският е синтетичен език,а българският е аналитичен.

Днешна Сърбия лежи почти изцяло на българска територия-доказателство за това е строго българската топонимия в Шумадия,Браничево,Белград,Войводина и Турлашко.
Само в Санджак от цяла Сърбия топонимията е сръбска.

--- End quote ---
Санджак през цялото средновековие си е бил Босненски и съответно там топонимията е бошняшка. Шумадия винаги си е била част от сръбските княжества. По отношение на другите днешни сръбски области то там сърби са се заселили по време на Османкато владичество на региона, когато тези същите области са били напуснати от българите живеещи там, най вече поради това че са били постоянно бойно поле. Едва по късно се забелязва българска реколонизация на регионана запад от Ниш, но българските села на запад от Ниш си остават малко и разпокъсани. Единствено териториите на изток от Ниш си остават български през цялото време, като вече в края на 19-ти век започва тяхната сърбизация. Заселени са много сърби, както и местните българи лесно са били претопявани поради езиковата близост между двата народа.
ПС Българския и Сръбския не са на 60% а на 90% идентични лексикално, като разликите в граматиката са поради езиковата реформа на Караджич от 19 век. И до днес абсолютно всички етнически сърби в разговорната си реч употребяват малко падежи и инфинитива е отпаднал, както и в българския език.

Rasate:

--- Quote from: Hashashin on March 29, 2011, 17:39 --- Санджак през цялото средновековие си е бил Босненски и съответно там топонимията е бошняшка. Шумадия винаги си е била част от сръбските княжества. По отношение на другите днешни сръбски области то там сърби са се заселили по време на Османкато владичество на региона, когато тези същите области са били напуснати от българите живеещи там, най вече поради това че са били постоянно бойно поле. Едва по късно се забелязва българска реколонизация на регионана запад от Ниш, но българските села на запад от Ниш си остават малко и разпокъсани. Единствено териториите на изток от Ниш си остават български през цялото време, като вече в края на 19-ти век започва тяхната сърбизация. Заселени са много сърби, както и местните българи лесно са били претопявани поради езиковата близост между двата народа.
ПС Българския и Сръбския не са на 60% а на 90% идентични лексикално, като разликите в граматиката са поради езиковата реформа на Караджич от 19 век. И до днес абсолютно всички етнически сърби в разговорната си реч употребяват малко падежи и инфинитива е отпаднал, както и в българския език.

--- End quote ---

В миналото има две сръбски княжества-Зета и Рашка.
Санджак се намира върху територията на Рашка и по начало си е сръбска-не е била Босненска.

Топонимията на Шумадия е изцяло българска-сърбите започват да се заселват там в края на 12 век с проширването на сръбското кралство след Стефан Неманя,макар че Стефан Неманя е с български произход-от рода на комитупулите и сръбската държава използва изцяло старобългарският като служебен и църковен език,сърбите се различават по бит и култура от българите.Те са типични скотовъдци и то свиневъди. ;D

Hashashin:

--- Quote from: Rasate on March 30, 2011, 12:08 ---В миналото има две сръбски княжества-Зета и Рашка.
Санджак се намира върху територията на Рашка и по начало си е сръбска-не е била Босненска.

Топонимията на Шумадия е изцяло българска-сърбите започват да се заселват там в края на 12 век с проширването на сръбското кралство след Стефан Неманя,макар че Стефан Неманя е с български произход-от рода на комитупулите и сръбската държава използва изцяло старобългарският като служебен и църковен език,сърбите се различават по бит и култура от българите.Те са типични скотовъдци и то свиневъди. ;D

--- End quote ---
А българите не са ли скотовъдци? Нима не са имали стотици хиляди глави добитък? Или пък не са имали свини в изобилие. Погледни си добре картите. От както е оснавана средновековната босненска държава от тогава Санджак е в нея.

Тоска:
ЯЗЫКИ И ДИАЛЕКТЫ МАЛЫХ СЛАВЯНСКИХ ЭТНИЧЕСКИХ ГРУПП НА БАЛКАНАХ

(Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах: Международная научная конференция Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г. Тезисы докладов. - СПб, 2004. - С. 9-10)

 
Ареально-типологическое изучение славянской составляющей балканского языкового союза (БЯС) показало исключительную ценность для решения задач балканистики не только основного балканославянского массива, локализованного в центральной зоне БЯС, но и периферийных по отношению к нему славянских говоров и диалектов, нередко сохраняющих факты, ключевые для понимания путем формирования этой этноязыковой общности.
Кроме чисто эвристического аспекта изучения на передний план выступает эколингвистическая задача поиска путей их сохранения и выживания в условиях современной глобализации и европейской интеграции. В решении этой задачи существенное значение, наряду с морально-этическим аспектом, имеет оценка проектов, направленных на формирование на базе изучения этих диалектов литературных форм и литературных микроязыков, поскольку они могут противодействовать ускоренной ассимиляции малых этнических групп и тем самым способствовать сохранению уникального балканского этноязыкового ландшафта.
В отношении этих проектов нередко наблюдаются противоположные подходы. Учет известных локальных проектов в рамках балканославянской части БЯС демонстрирует недавно изданный "Лексикон языков Европейского Востока" под редакцией М. Окуки (Wieser Enzyklopaedie des europaeischen Ostens. Bd. 10. Klagenfurt [u.a.], 2002), где кроме описания стандартных славянских языков представлены очерки эгейско-македонского, банатского и помакского. Ср. также описание региолекта в районе Корчи (южная Албания), названного "кайнас" (название абстрагировано из местного выражения zborvi kaj-nas 'говорит у нас'), и исследованного ранее А. Мазоном на основе письменных источников (M. Courthiade. Un parler slave singulier: le kainas d'Albanie orientale// Balcanica Posnaniensia VI. Poznan, 1993. P. 237-326). Вместе с тем попытки создания стандартизованных описаний и словарей т. наз. помакского языка в Греции встречают протест со стороны болгарских лингвистов, которые считают, что "съчиняването на нов 'книжовен език', различен от българския литературен език, има за цел да откъсне това етническо българско население от родственото му в Р България, а след това и да го асимилира" (Кочев И. За така наречения "помашки език" в Гърция // Македонски преглед. 1996. Бр. 4. C. 43). Между тем известно, что ряд словенских ученых, а также официальные круги Словении содействовали формированию резьянской письменной нормы в Италии и изданию литературы на этом микроязыке, поскольку словенский литературный язык по многим лингвистическим и экстралингвистическим причинам не мог полноценно функционировать в Резии. Таким образом, в каждом конкретном случае следует учитывать максимальное количество факторов, влияющих на использование "матичного" языка или формирование "письменно-региональной нормы" в среде малых славянских этнических групп на Балканах, независимо от интенций создателей такой нормы. На первом плане в подобных случаях следует, по-видимому, иметь интересы сохранения и развития языкового разнообразия, что всегда характеризовало Балканы.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page