Author Topic: Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !  (Read 265181 times)

0 Members and 9 Guests are viewing this topic.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Такива са времената!

Такива са вече времената. Има вече широк достъп до всякаква информация и хората вече по-добре знаят кой им е враг и кой им е приятел. ;)

Offline onegavon

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 636
Знаят, как да не знаят ето с турците сме  " братя по оръжие " в НАТО. Само където лошите чичковци от Брюксел не ги пускат в ЕС да ни станат пак ортаци на кесията. Бива ли така ?

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Знаят, как да не знаят ето с турците сме  " братя по оръжие " в НАТО. Само където лошите чичковци от Брюксел не ги пускат в ЕС да ни станат пак ортаци на кесията. Бива ли така ?

На тези от Брюксел зам.началникът им е Турчин и няма проблем.
Кесия имахте едно време когато бяхте Османлийски поданници. Сега ходите със скъсани джобове. Ние сега се занимаваме с арабите, кесията е там. ;)

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Расате ти сам даваш примери за това, как политически  решения влияят върху езиковото развитие. В примера с трите книжовни форми на българския език мога да кажа следното: Образуването на книжовната форма ползвана в пределите на държавата ни също е политически акт, като се дава преимущество на определен говор пред други. Модерната държава съдържа в инструментариума си т. нар. книжовен език. Това унифициране чрез повсеместната употреба на определен говор, който е получил привилегията да бъде „официален” води до изчезване на езиковото богатство съдържащи се в останалите говори след появата на „официалния”. Тъй като банатският и македонският говор чрез политически действия придобиват привилегировани позиции, успяват да съхранят в по-голяма степен своето езиково богатство. Останалите говори, които от лингвистична гл.точка са производни на книжовния език (са маргинални на говора придобил статут на „официален”) започват лека полека да чезнат. Приложено към помашкия гореописаното може да звучи така: Помашкият език в Гърция, както казваш Расате, от лингвистична гл.т. е най-вероятно е Рупски диалект, подраздел -Смолянски говор. Процесите на модернизация в Родопите (визирам българската част ) през втората половина на миналия век резултираха до това, този говор да загуби някои специфики, които се пазят отвъд южната ни граница. От политическа гл.т. обособяването на въпросният говор като помашки език в Гърция ще рефлектира по такъв начин, че най-вероятно да се съхрани езиковото богатство, което представлява. Този политически акт от гл. на лингвистиката би трябвало да положително действие, тъй като води до съхраняване на езиковото многообразие. Това съхраняване е в дневните редове на европейската политика и се говори все повече за това, поради факта че глобализацията си има и недостатъците един от който е загубата на езиковото богатство.


Помаците в Гърция са запазили своя говор, въпреки че никой не ги е учил, нито ги учи и днес в училище на майчин език /учат като майчин език друг/, въпреки, че са в гръцка езикова среда и въпреки че много от тях сигурно знаят и турски; и въпреки, че понякога пишат на него на кой както му дойде на латиница, без никакви езикови правила.  Запазили са като нещо свидно и свое. Но, както вече писах веднъж в този форум, за да се повиши тяхната собствена езикова грамотност и знание спрямо собствения им говор, трябва да престанат манипулативните представи и твърдения в Гърция, че помашкият език бил смесица между славянски???, гръцки и турски. Трябва да се признае и в Р. Гърция, и в Р. Турция, ако щете, че помашкият диалект/диалекти са свързани и са част от българския език. Трябва да започнат да изучават в училище в Р. Гърция като майчин език действителния си майчин език /който иска - може разбира се да учи и турски, и всякакви други езици, но да не се учи като майчин език език, който не е майчин, нито да се обявява за такъв/. Преподаването на този майчин език  - ако въобще се стигне дотам, което въобще не вярвам да е лесно и да се случи в близко бъдеще, колкото и тъжно е да се каже това - би трябвало да се извършва по специално създадени за помаците в Гърция учебници, които да отчитат спецификата и развитието на помашкия говор там. Но няма как, просто няма как да мине и без образование по българска граматика, синтаксис и пр. Защото всеки книжовен език изисква това. Диалектите нямат обикновено свои специални книжовни форми, те използват книжовната форма, разработена за съответния език. Ако пък някой иска да прави отделна книжовна форма за помашкия език - кой би могъл да е оторизиран, както се казва, да го направи? Може ли примерно един да каже: А, аз направих книжовна норма за помашкия диалект, такава ще е и такава; друг и той да се реши да се пробва, или трети. Или в Турция примерно или в Гърция хора, които твърдят в единия случай, че помаците са турци /и помаците там повечето вероятно вече и не говорят на предишни си майчин език/; или в другия, че помашкият бил смесица между славянски, турски и гръцки /което е едно ужасно неграмотно от чисто езиковедска гледна точка твърдение/, ще правят тези книжовни норми? Освен всичко друго, книжовните норми се правят от държавите, чрез съответни техни институти. Просто книжовната норма на който и да било език не е и не може да е плод на самодейност. Защото ако е самодейност, само едни ще я признават, други не - и тогава, както се казва, ще има пълна книжовна, правописна и пр. какафония.

Колкото до примера с македонския език - от македонските диалекти направиха отделен език след създаването, в рамките на Титова Югославия, и на съюзна тогава Р. Македония. Целта на тази отделна книжовна норма бе отявлен опит да се отдалечат колкото се може повече македонските българи от българския езиков корен. И да се вкара колкото се може повече сръбско лексикално, правописно и пр. влияние. В резултат на тази политика езикът, на който говорят македонците днес, се различава от този, на който са говорили техните дядовци с това, че в него е вкарвана усилено сръбска лексика, и по това, че не могат да напишат думи като кръв, сърце, смърт и пр. с всички гласни и съгласни, които се чуват в тях. Буквата "ъ" просто я няма в македонската азбука от 1945 г. насам, след като от вариантът на кирилица, който се налага с политически акт и започва да се използва в Македония оттогава, тази буква е била просто изхвърлена. Те  пишат крв, срце, смрт. Това е. Политическите решения понякога си правят едни "лоши шеги" с езика и писмеността.

Казусът с помаците е по-различен от този с македонците. Но макар и по-различен, и в него има сходни моменти. А те са, че и в този случай не се признава, че помашките диалекти са, както и македонските преди това, част от българския език, не от който и да било друг балкански език. А вторият сходен момент е, че езиковите въпроси са силно свързани с разни политически въпроси. И тези политически въпроси или интереси или спекулации даже понякога не се интересуват толкова от това, дали помаците ще запазят езиковата си автентичност. Те се интересуват всеки да придърпа, така да се каже, помаците към себе си, включително и към своя езиков ареал. Но проблемът е и там, че помаци живеят в различни Балкански страни и спекулациите, от чиято и да било страна, няма да им помогнат да съхраняват и поддържат заедно своята езикова идентичност. А ако искат да създадат отделна книжовна норма на помашкия език, с която всички помашки общности да са съгласни, ще им трябва сигурно и държава, която да си направи отделни институти за това.  /И да твърдят разбира се, подобно на македонците - не, че и сега това не се твърди - че помашките диалекти нямат нищо общо с българския./ Само си представете, ако можете,  какво би означавало в тази връзка - в пъстрата балканска етническа, верска и пр. мозайка - едни нови граници, които няма как да се случат без кървави сблъсъци, смърт и нови потоци от бежанци.





Offline Адель

  • Member
  • **
  • Posts: 49
продължение от 07.10
Звателен падеж
В женски род окончанията за звателен падеж обикновено са -е и -о.
•   наньо, анайко, майо, лелько, Фатмо; чирешко чорна вишничко; китко, китчицо, някои лични имена могат да имат окончание както  -о, така и –е. Например: Лейле и Лейльо. В този случай се измества ударението от второто е върху първото е. При името Сафийе ударението е върху първата гласна, в звателен падеж окончанието не се променя, но ударението отива на последната гласна. Много от арабските женски имена завършващи на –а при помаците се променят и завършват на –е. Например името Азиза може да се срещне и като Азизе. В този случай са възможни два варианта в звателен падеж. При първият вариант нямаме промяна на окончанието и остава Азизе. При вторият вариант може да се добави  –ино и се получава Азизино, този начин на образуване на звателен падеж би могъл да се образува с почти всички лични имена в женски род. С помощта на това удължаване са възможни и двата варианта за звателен падеж на едно и също име  напр. Рафийе и Рафино.
При умалителните женски имена окончанието за звателен падеж е –е.  Може да има добавяне на –че, което дава умалителност. Например: Фатме – Фатминче. Друг вариант е използване на окончанието -ин. Например Васвийе става Васвин; Емине – Еминин; Зейре – Зейрин; Фатмин и т.н. Друг тип умалителни обръщения са някои съкращения като: нань от ноньо; лель от лельо, ма от майо или при имената като: Нюр от Нюрийе; Фет от Фетийе.
Съществителните от мъжки род придобиват окончанията: -е ;  -у (-ю), което в някои случаи е преминало в -о, например:
•    сине, чильече, юначе, Шабане, Ресиме, Шукрийе и т.н.
•    чильеко, можо, Метьо,
•    авчерю
При някои имена които имат нулево окончание в звателен падеж може да се използва промяна на името, например: Името Мехметь има нулево окончание. В този случай характерно е използването на част от името Мехметь – Меть, към която част може да се прибавят и двете окончания –е и –о и се получава Метьо и Мете. Вторият  вариант в повечето случаи се ползва за деца, а първият за възрастни.
В множествено число няма определени окончания за звателен падеж.
Таблица на окончанията в звателен падеж
Род   Окончание   Звателна форма
М.р.   –к, –г, -х, -ш, -ж, -ч, -ц, -ин   –o юнако, можо, смоленченино
   –н, -л, -т, -р    –ю коню, овчерю
   други съгласни   –е  брате
   –а, -я, -о, -и
   -ø
Ж.р.   –а, -я, е,о   –o , жено, главо, майо, лелько, наньо, Зикирийко, земьо, горо
   –а (лични и др. имена)   –отпадане на последната гласна или -ин окончание. Амир, Лейлин
   -съгласна (пролеть, вечер)   -ø
Ср.р.   –o, -e   -ø



Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Расате ти сам даваш примери за това, как политически  решения влияят върху езиковото развитие. В примера с трите книжовни форми на българския език мога да кажа следното: Образуването на книжовната форма ползвана в пределите на държавата ни също е политически акт, като се дава преимущество на определен говор пред други. Модерната държава съдържа в инструментариума си т. нар. книжовен език. Това унифициране чрез повсеместната употреба на определен говор, който е получил привилегията да бъде „официален” води до изчезване на езиковото богатство съдържащи се в останалите говори след появата на „официалния”. Тъй като банатският и македонският говор чрез политически действия придобиват привилегировани позиции, успяват да съхранят в по-голяма степен своето езиково богатство. Останалите говори, които от лингвистична гл.точка са производни на книжовния език (са маргинални на говора придобил статут на „официален”) започват лека полека да чезнат. Приложено към помашкия гореописаното може да звучи така: Помашкият език в Гърция, както казваш Расате, от лингвистична гл.т. е най-вероятно е Рупски диалект, подраздел -Смолянски говор. Процесите на модернизация в Родопите (визирам българската част ) през втората половина на миналия век резултираха до това, този говор да загуби някои специфики, които се пазят отвъд южната ни граница. От политическа гл.т. обособяването на въпросният говор като помашки език в Гърция ще рефлектира по такъв начин, че най-вероятно да се съхрани езиковото богатство, което представлява. Този политически акт от гл. на лингвистиката би трябвало да положително действие, тъй като води до съхраняване на езиковото многообразие. Това съхраняване е в дневните редове на европейската политика и се говори все повече за това, поради факта че глобализацията си има и недостатъците един от който е загубата на езиковото богатство.


Никога не крия,че книжовният език е политически акт.Но той е необходимата норма,която предпазва от разпадане на даден език на нови езици.Т.е. ако се бе запазила българската държава-днес едва ли щеше да съществува руски или сърбо-хърватски език.Всичките тези езици щяха да са част от тялото на българският език.

Одобрявам да има определени правила за езикът,но не одобрявам заличаването на думи с дагма диалектни.Т.е. аз съм за разширяване на книжовният език с цялото лексикално богатство на българският език.Т.е. да не се забравят думи като найда,ойда,сакам,лъка,геран и пр.

В това число не включвам лексикалните вариации на една дума-например думата прося -в македонският преминава в прашам ,в руският е спроси ,а в полският е прошам .Значението на тази дума от питам първо преминава в моля(30 години на 20 век-просим господине-моля господине),а в съвремието вече е с друго значение-(прося милостиня).

Дори един език да е жив(да се променя) са необходими правила,които да го запазят като един език и да го предпазят от инвазията на чуждици,както се случва с българският по времето на Османското иго.

Съвременният книжовен македонският език е политически език,който не е изграден напълно на базата на македонският диалект и говори.Този език е изкуствено съставен на базата на македонско-шопските северни говори и на сръбският книжовен (щокавски херцеговски ) език.

Павликянският език в Румъния е остатък на рупският диалект говорен в част Родопите през 18-19 век.Ето един пример на роднини на тамошните помаци запазили павликянската си вяра.

За помашкият език в Гърция-аз съм против дагмата помашки език,защото такъв език няма.Първо говорите в Гърция принадлежат или към рупският или към мървашкият диалект,второ по този начин родопските помаци(рупчусите) сегрегират балканските, загарските и мървашките помаци,като не принадлежащи към тях.Т.е. тук виждам ръката на някое външно разузнаване,което има интереси към Родопите ухажвайки мнозинството мюсюлмани там-а именно рупските помаци.
(мърваците -християни и мюсюлмани са почти избити от гръцката армия-имали са силно българско самосъзнание)

Ти защитаваш тезата,че с признаването на помашкият език ще запазим рупският диалект,затова аз ще Ти задам няколко въпроса:
какво правим с езикът на балканските помаци?
А помаците-мърваци в Гърция,рупчоси ли ще правим?

Ако ще се признава писмена форма на език-нека тя да си носи своето име-рупски или мървашки език,а не да е дагма за всички помаци,защото помаците-мърваци,помаците-загарци и балканските помаци говорят по различен начин от рупските помаци.

И до конкретизираме накрая какво се разбира под българският език-Под български език се разбира целият сбор от всички наречия,диалекти,говори и форми на този език,а не само на неговата книжовна форма-т.е. формите като македонски книжовен,павликянски книжовен и български книжовен плюс източното и западното наречие в едно с всичките принадлежащи към тях диалекти и говори са част от българският(народностен) език.

С две думи българският език е едно неразривно цяло от целият лексикален и граматически багаж на своите наречия,диалекти,говори и форми.

Поздрави

Offline Адель

  • Member
  • **
  • Posts: 49
Расате, тъй като си съгласен с тезата ми, че официалният книжовен език е в по-голямата си степен политически акт и той е необходимата норма,която предпазва от разпадане на даден език, както казваш ти, то това би се отнасяло също и за македонския език. Да, той не обединява всички говори, говорени от хора, назоваващи себе си македонци. Например мои близки от района на Лерин, Гърция говорят различно от това, което върви по телевизията като официален македонки език. На кутията с вафли, която си купувам от магазина, има информация на няколко езика за съдържанието. Там също пише /Мк/ и на македонски и къде в Скопje човек да си поръча с кашони. Понеже това е версията, която се налага за това кой е македонският език, ние работим с нея. Така и за помашкия език. Има помаци в Ловешко и Тетевенско, Велинградско и Гоцеделчевско, говорещи различно от помаците в Ксантийско, които пък от своя страна говорят като тези в Смолянско. Расате, изхождайки от най-горното, може да кажем, че помаците в Смолянско говорят на рупски говор, останалите помаци на други говори, а тези в Гърция на помашки език, тъй като това е политическата действителност. Картата на политическата действителност наложена на лингвистичната, не води до припокриване. Втората остава за лично ползване на пишещите научни трудове, а първата влиза в масова употреба и я срещаме по опаковките на вафли, които си купуваме в магазина.
Поздрави.

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676

Одобрявам да има определени правила за езикът,но не одобрявам заличаването на думи с дагма диалектни.Т.е. аз съм за разширяване на книжовният език с цялото лексикално богатство на българският език.Т.е. да не се забравят думи като найда,ойда,сакам,лъка,геран и пр.


Поздрави
  Сопре се бре Расате.Кои си ти да ми гълчиш кена шъ гълчим ние  ???Меса са си заборил и са имаш за баш бобаит ;) ;D

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Излишно е да си губите времето с езика, защото както се предвижда много по-популярни от българския език са пред прага на изчезване.
И на мен ми е интересно след около 100-150г. на какъв език ще говорят хората по тези земи. Едно е сигурно че на тези земи най-калабалък ще са Ромите.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Расате, тъй като си съгласен с тезата ми, че официалният книжовен език е в по-голямата си степен политически акт и той е необходимата норма,която предпазва от разпадане на даден език, както казваш ти, то това би се отнасяло също и за македонския език. Да, той не обединява всички говори, говорени от хора, назоваващи себе си македонци. Например мои близки от района на Лерин, Гърция говорят различно от това, което върви по телевизията като официален македонки език. На кутията с вафли, която си купувам от магазина, има информация на няколко езика за съдържанието. Там също пише /Мк/ и на македонски и къде в Скопje човек да си поръча с кашони. Понеже това е версията, която се налага за това кой е македонският език, ние работим с нея. Така и за помашкия език. Има помаци в Ловешко и Тетевенско, Велинградско и Гоцеделчевско, говорещи различно от помаците в Ксантийско, които пък от своя страна говорят като тези в Смолянско. Расате, изхождайки от най-горното, може да кажем, че помаците в Смолянско говорят на рупски говор, останалите помаци на други говори, а тези в Гърция на помашки език, тъй като това е политическата действителност. Картата на политическата действителност наложена на лингвистичната, не води до припокриване. Втората остава за лично ползване на пишещите научни трудове, а първата влиза в масова употреба и я срещаме по опаковките на вафли, които си купуваме в магазина.
Поздрави.


Съвременният македонски книжовен език не е израз на македонските говори-това е наложен език от сръбската администрация на Македония.Т.е има няколко варианта на македонска писменост и език,като одобреният първоначален вариант на македонска писменост и език е отхвърлен от политбюро на Югославската Ком-партия като про-български.Т.е. съвременният македонски език се нарежда до белоруският,румънският, турският и пр. езици създадени не върху даден диалект принадлежащ на територията на страната,а изкуствено продиктуван от политиката на ръководството.Т.е. с две думи-това е изкуствено създадена книжовна форма на даден език налагана с пропагандаторският и репресивен апарат на дадена държава.

Докато българската книжовна форма ,макар и политически следваща дадени тенденции през различните периоди на държавността е създадена върху средищен диалект,което е и идеологически обосновано.Т.е. книжовният език е създаден върху търновският диалект,който е средищен-намира се на я-товата граница, и носи идеологически товар-т.е. прави се една взаимовръзка между държавността през различните периоди- Второто българско царство и Третото българско царство.
Ако се занимаваш с история ще забележиш една носталгична взаимовръзка с всички актове на Третото българско царство-от Първото велико народно събрание,до провъзгласяването на независимостта.
 
Т.е. ако Смолян бе столица на Втората българска държава щеше книжовната ни форма да е на базата на смолянският,ако Охрид бе- охридският щеше да е и пр.

Създаването на помашки език,като политически акт ще облагодетелства Гърция и Турция,но не и България.А причините са много прости.

1.Гърция ще настоява пред Световната общност ,че помаците не са българи,а наследници на траките,т.е. гръцка общност,което ще оправдае завоевателната им политика в началото на миналият век,като освободителна.Ние знаем,че това не е така.
Т.е. такава констатация е в ущърб не само за българите християни,но и за българите мюсюлмани,наречени помаци.

2.Турция води политика на Пантюркизъм,която досега е доста успешна.Т.е. успяха да "потурчат" хуните*,аварите, хазарите и куманите*.Да не споменавам и българите.Макар и на трите народа(с изключение на хуните) да съществуват преки наследници-българите на Дунав,аварите в Дагестан и хазарите в Афганистан.
Турската версия за помаците е,че са наследници на куманите-а априори куманите са възприети за тюрки-Т.е. помаците са побългарени тюрки.Тази теза много бързо помага за асимилирането на помаците в р.Турция-като от няколко милиона са останали няколко десетки хиляди запазили своят език.


Поздрави


*Можем в последствие да свържем хунорите с Хунзите в Пакистан,където етнонима Хунзо означава връщане на лъка.По генетична линия хунзите са най близки до съвременните европейски роми (цигани) и доскоро са били номади.Има няколко версии за произход на Хунзите-а именно да са наследници на кушаните,носещи езикът и смесили се с идващи от юг индуси.Или да са запазена местна култура и език устояла на индоевропейската инвазия в областта протекла преди 9 хил. години.

*Куманите-съществуват много хипотези на куманите,но най възприетата е поддържаната от р.Турция -тюрската.
Аз съм против тази теза поради много източници говорещи противоположното.

Има редица източници,които споменават взаимовръзка между кумани и българи през период ,когато българският език е бил писмен.
Второ куманите са обитавали райони,които са обитавани и от сърбите-а именно Галиция - куманските именна са завършвали и на "ИЧ"
Аз смятам,че наследниците на куманите са бродниците казаци-не само поради обитаването на един ареал,но поради битът им,начина на воюване и донякъде източниците.

Offline Адель

  • Member
  • **
  • Posts: 49
Продължение от 07.10.2012.  Използване на дателен  падеж / датив.
Дателната форма за единствено число за съществителни имена от м. р. и ср. р. е една и съща, окончанието е –у.
Пример: Кажи Асану да дойде и Ресиму ага йе ейтюка и нему речи.
 Съществителните от ж.р. приемат окончание –и.
Пример: Амири  сам ушила фустанъ. Уши ли щещ и Емини ?
Употребява се и склоняван член. Примери:
Стори ли щещ  детесому / дететому / детеному   смидаль?
Помогните женатахи,  женасахи, женанахи,  зам да го разгьопи боршко.
Кощасахи  требова  преправенйе.
Пататоному  требова вазриванйе.

Ударението на съществителното име в дателен може да заема различно място. Например: бик –бикот- бикотому.   Когато думата е членувана ударението се измества от първата към втората гласна. Когато думата е членувана, но е вече и склонена в датив, тогава ударението се връща върху първата гласна.
 
Дателни форми за множествено число:  Характерно е, че се употребява склоняван член. Пример:
 Клади крависем / кравитем / кравинем  логунь.
Женинем  йе принесено, ейсе принеси децамсем.
Сипах киткисем  вода, сипащам и лахнинем.
Рек ли щещ москинем  да влезот навотре?
Уйцинем сам армагане  взьола.
Има и склонени форми в датив, които не са членувани. Пример: 
Вритцем  носи селям.

Offline Адель

  • Member
  • **
  • Posts: 49
Остатъчни форми на предложен падеж/локатив.
 Окончание - ех
Пример: У Муратовцех  правет пасталь.
               У Бекиревцех  са збрахме врить.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Расате, тъй като си съгласен с тезата ми, че официалният книжовен език е в по-голямата си степен политически акт и той е необходимата норма,която предпазва от разпадане на даден език, както казваш ти, то това би се отнасяло също и за македонския език. Да, той не обединява всички говори, говорени от хора, назоваващи себе си македонци. Например мои близки от района на Лерин, Гърция говорят различно от това, което върви по телевизията като официален македонки език. На кутията с вафли, която си купувам от магазина, има информация на няколко езика за съдържанието. Там също пише /Мк/ и на македонски и къде в Скопje човек да си поръча с кашони. Понеже това е версията, която се налага за това кой е македонският език, ние работим с нея. Така и за помашкия език. Има помаци в Ловешко и Тетевенско, Велинградско и Гоцеделчевско, говорещи различно от помаците в Ксантийско, които пък от своя страна говорят като тези в Смолянско. Расате, изхождайки от най-горното, може да кажем, че помаците в Смолянско говорят на рупски говор, останалите помаци на други говори, а тези в Гърция на помашки език, тъй като това е политическата действителност. Картата на политическата действителност наложена на лингвистичната, не води до припокриване. Втората остава за лично ползване на пишещите научни трудове, а първата влиза в масова употреба и я срещаме по опаковките на вафли, които си купуваме в магазина.
Поздрави.

Адель- съвременният македонски език е политически език създаден да отдалечи македонците от Вардарско от българската езикова норма.
Ако се интересуваш от история,ще видиш,че има няколко варианта на македонски език,като ЮКП налага най-отдалеченият от българският със силно сръбско влияние.
Днес този македонски книжовен език го говори правилно една незначителна част от македонското общество(Скопско)-в повечето случай македонските говори дори и да са повлияни от него са още със силно наше влияние.
Затова не ми давай пример с македонският.

Другият вариант на българският език-павликянският-е много близък до рупският,защото населението е именно от Родопите-и то от помашките краища. ;D ;D
Т.е. искам да кажа ,че българите павликяни в Румъния и Родопските помаци са,ако не братя-то първи братовчеди. ;) .

Поздрави

Offline Адель

  • Member
  • **
  • Posts: 49
Лични местоимения 
        ед.ч.                                                         мн.ч.
1.   Йе                                                      1.   Нейе
2.   Ти                                                       2.   Вейе
3.   Той, Те, То                                         3.   Тейе

Форми на личните местоимения в дателен падеж
        ед.ч.                                                           мн.ч.
1.   Мене                                                      1.   Нам
2.   Тебе                                                       2.   Вам
3.   Нему, Нехи, Нему                                   3.   Тем

кратки форми за датива са:
ед.ч.                                                           мн.ч.
1.   Ми                                                      1.   Ни
2.   Ти                                                       2.   Ви
3.   Му, Хи, Му                                          3.   Им