Расате ти сам даваш примери за това, как политически решения влияят върху езиковото развитие. В примера с трите книжовни форми на българския език мога да кажа следното: Образуването на книжовната форма ползвана в пределите на държавата ни също е политически акт, като се дава преимущество на определен говор пред други. Модерната държава съдържа в инструментариума си т. нар. книжовен език. Това унифициране чрез повсеместната употреба на определен говор, който е получил привилегията да бъде „официален” води до изчезване на езиковото богатство съдържащи се в останалите говори след появата на „официалния”. Тъй като банатският и македонският говор чрез политически действия придобиват привилегировани позиции, успяват да съхранят в по-голяма степен своето езиково богатство. Останалите говори, които от лингвистична гл.точка са производни на книжовния език (са маргинални на говора придобил статут на „официален”) започват лека полека да чезнат. Приложено към помашкия гореописаното може да звучи така: Помашкият език в Гърция, както казваш Расате, от лингвистична гл.т. е най-вероятно е Рупски диалект, подраздел -Смолянски говор. Процесите на модернизация в Родопите (визирам българската част ) през втората половина на миналия век резултираха до това, този говор да загуби някои специфики, които се пазят отвъд южната ни граница. От политическа гл.т. обособяването на въпросният говор като помашки език в Гърция ще рефлектира по такъв начин, че най-вероятно да се съхрани езиковото богатство, което представлява. Този политически акт от гл. на лингвистиката би трябвало да положително действие, тъй като води до съхраняване на езиковото многообразие. Това съхраняване е в дневните редове на европейската политика и се говори все повече за това, поради факта че глобализацията си има и недостатъците един от който е загубата на езиковото богатство.
Помаците в Гърция са запазили своя говор, въпреки че никой не ги е учил, нито ги учи и днес в училище на майчин език /учат като майчин език друг/, въпреки, че са в гръцка езикова среда и въпреки че много от тях сигурно знаят и турски; и въпреки, че понякога пишат на него на кой както му дойде на латиница, без никакви езикови правила. Запазили са като нещо свидно и свое. Но, както вече писах веднъж в този форум, за да се повиши тяхната собствена езикова грамотност и знание спрямо собствения им говор, трябва да престанат манипулативните представи и твърдения в Гърция, че помашкият език бил смесица между славянски???, гръцки и турски. Трябва да се признае и в Р. Гърция, и в Р. Турция, ако щете, че помашкият диалект/диалекти са свързани и са част от българския език. Трябва да започнат да изучават в училище в Р. Гърция като майчин език действителния си майчин език /който иска - може разбира се да учи и турски, и всякакви други езици, но да не се учи като майчин език език, който не е майчин, нито да се обявява за такъв/. Преподаването на този майчин език - ако въобще се стигне дотам, което въобще не вярвам да е лесно и да се случи в близко бъдеще, колкото и тъжно е да се каже това - би трябвало да се извършва по специално създадени за помаците в Гърция учебници, които да отчитат спецификата и развитието на помашкия говор там. Но няма как, просто няма как да мине и без образование по българска граматика, синтаксис и пр. Защото всеки книжовен език изисква това. Диалектите нямат обикновено свои специални книжовни форми, те използват книжовната форма, разработена за съответния език. Ако пък някой иска да прави отделна книжовна форма за помашкия език - кой би могъл да е оторизиран, както се казва, да го направи? Може ли примерно един да каже: А, аз направих книжовна норма за помашкия диалект, такава ще е и такава; друг и той да се реши да се пробва, или трети. Или в Турция примерно или в Гърция хора, които твърдят в единия случай, че помаците са турци /и помаците там повечето вероятно вече и не говорят на предишни си майчин език/; или в другия, че помашкият бил смесица между славянски, турски и гръцки /което е едно ужасно неграмотно от чисто езиковедска гледна точка твърдение/, ще правят тези книжовни норми? Освен всичко друго, книжовните норми се правят от държавите, чрез съответни техни институти. Просто книжовната норма на който и да било език не е и не може да е плод на самодейност. Защото ако е самодейност, само едни ще я признават, други не - и тогава, както се казва, ще има пълна книжовна, правописна и пр. какафония.
Колкото до примера с македонския език - от македонските диалекти направиха отделен език след създаването, в рамките на Титова Югославия, и на съюзна тогава Р. Македония. Целта на тази отделна книжовна норма бе отявлен опит да се отдалечат колкото се може повече македонските българи от българския езиков корен. И да се вкара колкото се може повече сръбско лексикално, правописно и пр. влияние. В резултат на тази политика езикът, на който говорят македонците днес, се различава от този, на който са говорили техните дядовци с това, че в него е вкарвана усилено сръбска лексика, и по това, че не могат да напишат думи като кръв, сърце, смърт и пр. с всички гласни и съгласни, които се чуват в тях. Буквата "ъ" просто я няма в македонската азбука от 1945 г. насам, след като от вариантът на кирилица, който се налага с политически акт и започва да се използва в Македония оттогава, тази буква е била просто изхвърлена. Те пишат крв, срце, смрт. Това е. Политическите решения понякога си правят едни "лоши шеги" с езика и писмеността.
Казусът с помаците е по-различен от този с македонците. Но макар и по-различен, и в него има сходни моменти. А те са, че и в този случай не се признава, че помашките диалекти са, както и македонските преди това, част от българския език, не от който и да било друг балкански език. А вторият сходен момент е, че езиковите въпроси са силно свързани с разни политически въпроси. И тези политически въпроси или интереси или спекулации даже понякога не се интересуват толкова от това, дали помаците ще запазят езиковата си автентичност. Те се интересуват всеки да придърпа, така да се каже, помаците към себе си, включително и към своя езиков ареал. Но проблемът е и там, че помаци живеят в различни Балкански страни и спекулациите, от чиято и да било страна, няма да им помогнат да съхраняват и поддържат заедно своята езикова идентичност. А ако искат да създадат отделна книжовна норма на помашкия език, с която всички помашки общности да са съгласни, ще им трябва сигурно и държава, която да си направи отделни институти за това. /И да твърдят разбира се, подобно на македонците - не, че и сега това не се твърди - че помашките диалекти нямат нищо общо с българския./ Само си представете, ако можете, какво би означавало в тази връзка - в пъстрата балканска етническа, верска и пр. мозайка - едни нови граници, които няма как да се случат без кървави сблъсъци, смърт и нови потоци от бежанци.