Български > Eзик

Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !

<< < (90/102) > >>

Rasate:

--- Quote from: Адель on July 28, 2012, 00:41 ---Марияна, примерите които давате идват да покажат, че образуването на споменатите езици е политически акт, а не е  някакъв естествен ход на езиковото развитие. Ако се придържаме към идеята за „езика майка“ ригидно, то не остава място за развитието на „дъщерни езици“ или „дъщерни на дъщерните“ така че да се стигне понякога до отдалечаване, в което роднинските връзки да са се размили. Когато в една общност има комплементарност във вътрегруповите отношения. Ескалацията на напрежение може да доведе до образуване на отделни общности.  Доминираната група може да се освободи от доминантната група и да образува отделна общност, но доминиращата  ще нарочва първата за девиантна. Отнесено към нашите примери македонците и помаците биха били девианти, тъй като не ползват „оригинала“ на кирилицата или въобще не я ползват. Образуването на „новото“ поражда съпротивите у „старото“ ,борещо се за  запазване на статуквото, хомеостазата, традициите, обичаите и всякакви други подобни наративи. Та това новосъздаване на езиците все ще да е политически дефинирано и тази дефиниция ще я издават стожерите на горе споменатите наративни конструкти.  „Естественото езиково развитие“ е дефиниция идваща да покаже, че се случва нещо вън от човека, а всъщност  той, езикът, е инструмент на човека.
На практично ниво мога да кажа, че описването на помашка граматика е сложно нещо и би надхвърлило рамките (или не би паснало на рамката на форум говоренето, което практикуваме в момента) на форума ни. Все пак форумът може да е и ресурс,  стига да се договорим по какъв начин.

Поздрави


--- End quote ---

Интересна дефиниция на вътре структурното развитие на даден език,но пропускате най важното-един език е съвкупност не само от своята книжовна форма,но и от цялото си диалектическо пространство.Т.е. с две думи-българският език е съвкупност от всичките си форми били те в Банат,Македония или Скеча.
Обособяването на нов език от своят език майка не е само политически процес,а лингвистичен-т.е.  разликите между езикът майка и дъщерният език трябва вече да са непреодолими на граматическо и лексикално ниво,което не важи нито за македонският,нито за мървашкият или скечлийските южно-рупски говори.

Да дадем пример:
Например британският английски,американският английски и австралийският английски са един език,макар да имат определена лексикална и фонетична индивидуалност.Същото важи и за отделните английски диалекти характерни за Великобритания, който до средата на по миналият век бяха лексикално по отдалечени един от друг в сравнения с българските диалекти.
Друг пример е немският австрийски и германският-това са две книжовни форми на един език,макар разликите между двата да са по големи между българската,македонската и банатската книжовна форма на български език.Да не споменавам Северно-немският(Скандинавският език),който е универсум за Норвегия,Швеция и Дания-два основни диалекта-Датски(Норвешки) и Шведски- единствената разлика между датски и норвешки е произношението на отделните думи(норвежците говорят датски с шведски акцент).

Друг пример: Сърбо-хърватски език:
-При създаването на книжовната форма на сръбски език Вук Караджич използва един от херцеговските диалекти(Щоковски),който не се използва от по голямата част на населението на тогавашна Сърбия(особено важи за българите-торлаци).Това е политически избор поради стремежа на Сърбия да обедини Западните Балкани под своя власт-Велика Сърбия.Така сръбският език изкуствено се отдалечава от българският и се приближава към хърватските говори,създавайки в последствие един език -сърбо-хърватски.
В момента от лингвистична гледна точка  няма хърватски,босненски или сръбски език-тъй като между тези книжовни форми не съществуват граматически разлики,а лексикалните са минимални.Това е един език с две писмени форми-латиница и кирилица подобно на български книжовен и банатски български.

Разглеждайки всичко това от политическа гледна точка можем да говорим за сръбски,хърватски,босненски,австрийски или германски език,но от лингвистична гледна точка е недопустимо.

Поздрави

botev:
Tова са границите на Българските землище преди "великите сили" да го разбият на 5 части!

Rasate:

--- Quote from: Адель on October 07, 2012, 00:48 ---Определителен член.
Определителният член в говора на хората от Ксантийско е наставка, която се добавя след корена на дадена дума в изречението, за да се покаже, дали одушевеният или неодушевен предмет, които тя назовава, са вече познати или срещани в текста. За разлика от книжовния български език определителният член в този говор не се дели на пълен и непълен. Той има тройна членна форма. Формите се различават по категориите близост-далечност. Различават се също и по това, дали се използват за думи в мъжки, женски или среден род единствено или множествено число.
Наставките за определителен член са следните:
-ет/ат/от за м.р; - та за ж.р.; -то за ср.р; -та/те за мн.ч. с общо определително значение. Отнасят се за обекти, с които събеседникът на говорещия се намира във взаимодействие.
-ес/ас/ос за м.р; - са за ж.р.; -со за ср.р; -са/се за мн.ч.  с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството в близост до говорещия.
-ен/ан/он за м.р; - на за ж.р.; -но за ср.р; -на/не за мн.ч. с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството далеч от говорещия. Отнасят се и за трети лица, когато говорещият общува с друго лице.
Пример: Клади шупшекас на месален. Това означава, че говорещият е в близост с първия предмет шупшек, докато с предмета месаль нито говорещият нито събеседникът му са в близост. Ако събеседникът е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член
е –ет . Ако говорещият е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член е –ес.

Пример: Постави чашата на масата. При наличие на няколко маси и чаши е необходимо допълнителна информация за слушателя, за да изпълни заръката.
Употребата на тройна членна форма дава възможност за поясняване кое точно, без даване на допълнителна информация при наличието на множество.
В примерът с Постави чашата на масата. е възможно наличието на три маси и три чаши, с които говорещият, както и събеседникът му  да се намират на различни разстояния. При това положение са възможни най –много девет различни комбинации  при изпълнение на повелята.
При употребата на падеж съществителните и прилагателните имена могат да получат окончания. В тези случаи членната форма е в съчетание с падежното окончание. Пример: Прине ли щещ детесому  да йеде. Превод: Ще сервираш ли на детето да яде.
Пример: Кравинем сам клала мисирлочетина. Превод: На кравите съм поставил царевична шума.


--- End quote ---

Адель,това за което говориш е най-характерно за южните говори на рупският диалект,но се среща и при останалите  диалекти в по слаба форма,като някой от диалектите са доста по сложни от книжовната форма-Торлашки,Шопски,Рупски.

Всеки един диалект има свои лексикални и граматически особености:
Пример северняшки(плевенски говор)-Лете(сега-определено) и Летес(неопределено)-лете ще паса овците на прогъня(това лято ще паса овцете на ливадата до селото),Летес пася овците на прогъня(което и да е(или всяко) лято паса овцете на ливадата до селото).

От друга страна Книжовният български е опростяван чрез няколко езикови и писмени реформи през миналото и по миналото столетие до неговото окончателно оформяне до сегашното му състояние:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дриновски_правопис
http://bg.wikipedia.org/wiki/Иванчевски_правопис
http://bg.wikipedia.org/wiki/Правописна_реформа_на_българския_език_от_1921
http://bg.wikipedia.org/wiki/Правописна_реформа_на_българския_език_от_1945
http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html

Поздрави.

Адель:
Расате ти сам даваш примери за това, как политически  решения влияят върху езиковото развитие. В примера с трите книжовни форми на българския език мога да кажа следното: Образуването на книжовната форма ползвана в пределите на държавата ни също е политически акт, като се дава преимущество на определен говор пред други. Модерната държава съдържа в инструментариума си т. нар. книжовен език. Това унифициране чрез повсеместната употреба на определен говор, който е получил привилегията да бъде „официален” води до изчезване на езиковото богатство съдържащи се в останалите говори след появата на „официалния”. Тъй като банатският и македонският говор чрез политически действия придобиват привилегировани позиции, успяват да съхранят в по-голяма степен своето езиково богатство. Останалите говори, които от лингвистична гл.точка са производни на книжовния език (са маргинални на говора придобил статут на „официален”) започват лека полека да чезнат. Приложено към помашкия гореописаното може да звучи така: Помашкият език в Гърция, както казваш Расате, от лингвистична гл.т. е най-вероятно е Рупски диалект, подраздел -Смолянски говор. Процесите на модернизация в Родопите (визирам българската част ) през втората половина на миналия век резултираха до това, този говор да загуби някои специфики, които се пазят отвъд южната ни граница. От политическа гл.т. обособяването на въпросният говор като помашки език в Гърция ще рефлектира по такъв начин, че най-вероятно да се съхрани езиковото богатство, което представлява. Този политически акт от гл. на лингвистиката би трябвало да положително действие, тъй като води до съхраняване на езиковото многообразие. Това съхраняване е в дневните редове на европейската политика и се говори все повече за това, поради факта че глобализацията си има и недостатъците един от който е загубата на езиковото богатство.

onegavon:
От една страна е запазил своята специфика помашкия говор в Гърция, но  от друга според признанието на някои местни хора се е смесил с гърцизми и турцизми след присъединяването  на тези земи към Гърция. Така,че отдавна не е автентичния Рупски говор. С течение на времето поради модернизацията и глобализацията навсякъде в Европа диалектите отмират полека - лека. Такива са времената!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page