Български > Eзик

Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !

<< < (89/102) > >>

Svetlina:
Субигиев, ти какво очакваш да пишат турските учени?! 

Пускай си турски линкове на "тюрките", но не забравяй, че "тюрки" не означава "турци"...

Видяхме тука един "учен" как биде превъзнасян из турски сайтове за приложеното от него историческо моделиране.

Видяхме и Дж.Маккарти как  биде възхваляван и високо възнаграждаван години наред от Истанбулското историческо дружество...

Rasate:

--- Quote from: subigi kurt on July 28, 2012, 13:35 ---Az ti davam izvori s linkove. Ako ne znaesh Turski, razgleday pone kartata kydeto e pokazan pytya po koyto sa otishli v Anadola ( po more). Syshtite bulgari sa Tyurkofoni i myusulmani. Znaesh che Bulgarite sa edni ot Pyrvite Tyrki prieli Islama.

http://www.egeweb2.ege.edu.tr/tid/dosyalar/XXVI-1_2011/TIDXXVI-2011-04.pdf

--- End quote ---

Четох го,но за мен твърденията са несериозни-особено траншеята на заселване в Мала Азия-затова ти дадох извори,които да търсиш:

1. проф. д-р Неджиб Асъм - "Българи в Мала Азия". -  статията е публикувана в турския в. "Икдам" в броевете му от 27 октомври и 3 ноември 1920/21
 /Prof Nedjib Asım "Аnadoluda bulgarlar" ikdam 8842/1921 /

2."Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия през XI - XV в." доклад от проф. Ибрахим Татарлъ 1981/82

3."Въведение в общата турска история" от  Проф. Зеки Велиди Тоган
 / Prof. dr. Zeki Velidi Togan. "Umumi türk tarihine giriş". /

4.Проф. Халил Иналджик - "Изследвания и документи върху периода на султан Фатих"
 / Halil Inalcik. "Fatih devri uzerinde tetkikler ve vesikalar", Ankara, т. I, с. 144. /

5.Проф. Мустафа Акдаг -"Икономическа и социална история на Турция (1243-1453)"
 / Mufassal Osmanlı tarihi, Istanbul, 1957, Т. I, с. 157. /

6.Проф. Фуат Кьопрюлю - "Основаването на Османската държава" 
/ Prof. dr. Fuad Köprülü. "Osmanlı devletin kuruluşu", Ankara, 1959, с. 108. /


Поздрави

Subeyi Kurt:

--- Quote from: zinia on July 27, 2012, 13:51 ---
Виж добре е да преведеш текста, защото колкото и да твърдиш, че бълг. език е тюркски, аз нищо не разбирам. Защо ли? А древни българи в Анатолия няма. Тогава това е Византия.

--- End quote ---

 B превод накраце:
Автора дава пример от Махмут Кашгари, който обяснява особенностите на Булгар дили ( булгарския език)
След това обяснява как преди Идилските Булгари има други, които първо отиват в Маджаристан ( знае се че булгарите са сродни с хуните) и после се преселват в Чукурова ( Анатолия и Планината Торос. Езикът който са говорели тези Булгари е бил сроден с Огузкия и Куманския и те са могли да се разбират. Трябва да отбележим че тези Булгари са първите мюсулмани по днешния Анадол. Следователн можем да кажем че Турцизацията на Анадола започва от Чукурова.
---------------

Rasate:
"...Бурджан(Дунавска България) са потомци на Йонан син на Яфет,царството е голямо и просторно.Те воюват с ромей,сакалиби,хазарите и тюрките.Ромейте са най-върлите им противници.Между ал-Кустантинийа и страната Бурджан има 15 дни път.
На местата където работят бурджан правят огради,над които поставят дървени отвори като прозорци,оградите са като стени над рововете,селищата нямат огради.
Бурджан се прекланят пред огъня(зурванизъм),те нямат своя свещена книга.Ездатните им бойни коне винаги пасат свободни и се яхат само при война.Убиват човек ако го заварят да язди такъв кон в невоенно време..."

Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди

Тук се намират на руски много от записките на арабските хронисти:

http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/I.phtml?id=2049

Адель:
Определителен член.
Определителният член в говора на хората от Ксантийско е наставка, която се добавя след корена на дадена дума в изречението, за да се покаже, дали одушевеният или неодушевен предмет, които тя назовава, са вече познати или срещани в текста. За разлика от книжовния български език определителният член в този говор не се дели на пълен и непълен. Той има тройна членна форма. Формите се различават по категориите близост-далечност. Различават се също и по това, дали се използват за думи в мъжки, женски или среден род единствено или множествено число.
Наставките за определителен член са следните:
-ет/ат/от за м.р; - та за ж.р.; -то за ср.р; -та/те за мн.ч. с общо определително значение. Отнасят се за обекти, с които събеседникът на говорещия се намира във взаимодействие.
-ес/ас/ос за м.р; - са за ж.р.; -со за ср.р; -са/се за мн.ч.  с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството в близост до говорещия.
-ен/ан/он за м.р; - на за ж.р.; -но за ср.р; -на/не за мн.ч. с определително и показателно значение за одушевени и неодушевени предмети, които се намират в пространството далеч от говорещия. Отнасят се и за трети лица, когато говорещият общува с друго лице.
Пример: Клади шупшекас на месален. Това означава, че говорещият е в близост с първия предмет шупшек, докато с предмета месаль нито говорещият нито събеседникът му са в близост. Ако събеседникът е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член
е –ет . Ако говорещият е в близост до предмета месаль, то нужният определителен член е –ес.

Пример: Постави чашата на масата. При наличие на няколко маси и чаши е необходимо допълнителна информация за слушателя, за да изпълни заръката.
Употребата на тройна членна форма дава възможност за поясняване кое точно, без даване на допълнителна информация при наличието на множество.
В примерът с Постави чашата на масата. е възможно наличието на три маси и три чаши, с които говорещият, както и събеседникът му  да се намират на различни разстояния. При това положение са възможни най –много девет различни комбинации  при изпълнение на повелята.
При употребата на падеж съществителните и прилагателните имена могат да получат окончания. В тези случаи членната форма е в съчетание с падежното окончание. Пример: Прине ли щещ детесому  да йеде. Превод: Ще сервираш ли на детето да яде.
Пример: Кравинем сам клала мисирлочетина. Превод: На кравите съм поставил царевична шума.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page