С този Патагонски списък ми приличаш на удавник гепил сламка.
Виж колко Булгаротюрки са се заселили по Анадола преди Османлиите.
Булгарския е Тюркски език, научи го за да си поспорим по оригинално.
Махмут Агата, който е спец по тези работи, преди 1000 не е оставил нищо неизяснено за да спорим повече. Така че не се хаби излишно
Няма булгаро-тюрки , а българи на Ванад- Ванадци в Армения и българите -войнуци от Родопите и Македония преселени от Василии 2 в областта на Южният арменски тавър .Поради това са известни и две Анатолийски български княжества при разпадането на Византия-едно в областта на Анталия,другото между Ангора и Ван.
Историята на Караман "Караман Тарихи" съществува в няколко персийски и един на османо-турски вариант.В нея се споменава за компактно българско население, живяло около Булгар Да (Българската планина) в Тороските планини между градовете Ерегли,Нигде, Юргюб, Адана, Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.В историята е споменато,че българите от 1227 до 1517 г. имат своят държава-Булгаръ и над 10-хилядна войска.
В османо-турският вариант се споменава за управлението на кралицата на българите Катерина в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня и разгромът на българската войска през 1517 г. от войските на Селим преди похода му към Египет и Арабия.
Първото споменаване на българите в Анатолия дължим на професорът по история на турския език и по история на Турция в Истанбулският университет Неджип Асъм публикувал значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" в две статии в цариградския вестник "Икдам"
Особено ценни са бележките на Неджип Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня, бел. К.В.) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи.
Професор Асъм подчертава нещо много важно, което не е писано от други изследователи, нито пък става ясно от текста на "История на Караман", като изключим името на кралицата на българите от Бейшехир до Коня, Катерина, в приложението към разширения турски вариант на летописа, което говори за християнски произход:
"... езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска..." Неджип АсъмВ доклада "Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия през XI - XV в.", изнесен на III конгрес на БИД, 3-5 октомври 1981 г., Ибрахим Татарлъ прави няколко извода:
-позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в. бел. К.В.) са били популярни в Централна , Източна и Южна Мала Азия (с.389), че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава (с.389).
-позовавайки се на "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. Той отбелязва,че българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток (с.390), че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар (с.391).Т.е. по описаните сражения и действия на българите в трите клона на Тороските планини,Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. ( Татарлъ, 1982, 390).
Тук можем да споменем заключенията на Осман Туран въз основа на изворът"Данишменднаме" и на първите османски съчинения планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Булгар Да.
-Въз основа на летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар , Булгар и Анкара(Ангора)..." (Татарлъ, изд.1982, стр.387)
Поздрави