Български > Eзик

Помашки език - (Поматски език) - Pomak language - Pomakcha !

<< < (48/102) > >>

Адель:
Марияна, от коментара Ви личи, че сте   схванали  мисълта ми.  Въпросът който може да бъде поставен е: Каква е идеята  за книжовния език? Кой, по силата на какво и по-какъв начин избира да даде предимство на един говор пред  други, и тези други да придобият качеството на производни нему, бидейки обявени  за „диалекти“.

По македонският въпрос, мога да кажа следното:  Ние избираме да описваме като българи хората, описващи себе си  като македонци, без  да се съобразяваме с тяхното описание за самите тях. Тази комуникация предполага влизане в отношение на неравнопоставеност и не предполага  продължителни общи действия, напротив води до прекратяване на комуникацията. Към днешна дата различията, които македонците сътворяват в своя разсказ за себе си,  са видени от наша переспектива  като несъстоятелни, абсурдни, и т.н. , което пък води до това, тези хора да избират да продължават точно такъв разказ -за различия, на кйото ние реагираме с формулата –повече от същото, и така се заформя кръговост но този тип отношения.

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
 :) A pak nqkoi Balgari se sramuvat ot ezika si.
Eto edin primer.
Za6to li e taka?
Къде се поставя пълния член - Господари на Ефира

TURANIA:

--- Quote from: EvroPOMAK on February 02, 2012, 22:16 ---Речник на помашките-родопски думи !  :) ;) :)
http://www.napenalki.com/glossary.html

--- End quote ---

аскерска бурия   - войнишка сигнална тръба    ;D ;D ;D   Asker borusu ( тур.) - войнишка сигнална тръба


АЛЛАХЪМ СЛЕЗ И СИ ПРИБЕРИ ВЕРЕСИИТЕ  ;D

Rasate:

--- Quote from: Адель on February 11, 2012, 01:27 ---Образуването на книжовната форма на даден език често става като се даде предимство на съществуващи едновременно говори, наречени впоследствие диалекти на въпросния книжовен език. Предимството  на унифицираната  комуникация чрез използването на една езикова форма наречена книжовна е,  в някаква степен, в нейната бързина. Недостатъкът е загубата на богатството от езикови форми и отмирането на говорите по периферията в лингвистичен план, а в социален - подтисничеството от страна на владеещите въпросния институционализиран говор спрямо останалите, като ги определят като  „селяндури“.
Обявяването/признаването на помашки език  би могло да спомогне за съхраняване на по – голямо разнообразие от езикови форми. Във форума често се коментира точно на кои помаци говорът да бъде обявен за език. Към настоящият момент например в Гърция предимство е дадено на говора, който ползват помаците около Ксантийско, който до преди затварянето на границата между България и Гърция е бил подобен на говора на помаците,  намиращи се от другата страна на границата, и е обявен официално за помашки език. По сходен начин стоят нещата, между другото, и с македонския език. Хората, наричащи себе си македонци и говорещи македонски говор, са различни. Например говорът в Егейска Македония се различава от този, който е във Вардарска. Мои близки ,които са родом от Костур и Лерин, а сега живеят  в Солун, говорят различно от македонците във Вардарска Македония. Говорът се съхранява от възрастното поколение, като младото почти не го владее. Говорът на живеещите в Пиринска Македония избледнява и се оставя да бъде завладян от книжовната форма.  Македонският език възниква чрез институционализирането на говора около Скопско. По този начин успява да съхрани езикови форми, които биха изчезнали.
Запазването на  езиковото  богатство  на даден  говор  може да се случва вероятно по различни начини, но се оказва, че като че ли институционализирането му  има най-решаващ ефект. Така от лингвистична переспектива помашкият език се оказва необходимост.


--- End quote ---

Няма как да правиш сравнение между говорът в Лерин и Говорът в БЮРМ,този в БЮРМ е силно повлиян от сръбският.В миналото нещата са били къде,къде по различни-близостта на произношение в различните диалекти към българската група прави възможно разбирането между групи от населението намиращи се в различните части на българското землище.Лошото е,че след оформянето на границите езиците започват свой самобитен развой и в повечето случай поради целеустремена човешка намеса.

Например Сръбският език е създаден след Вуковата реформа-инак е типичен диалект принадлежащ към българското езиково землище-западно наречие простиращо се оттатък Шумадия до Босна.(Не случайно топонимията в Шумдия е българска)
Наистина в доста български диалекти някой звукове се изпускат,но това е поради простотата на запомняне и леко видоизменяне на някоя първоначална старобългарска дума.
Например-думата ВЪЛК,в западното наречие-шопските(турлаци,врачанье,граувци) и македонските говори в едно със сръбските-се изговаря като ВУК,в Плевенският като ВЪК-в търновско е ВЪЛК доближаващ се до старата изговорна форма.

Т.е.отсъствието на правила и на държавата,като контролиращ орган на езикът води до постепенно отдалечаване на отделните групи довеждащ чрез различни реформи да се създават нови типове езици.

Т.е. можем през спокойно да кажем,че до средата на 19 век без целенасоченото човешко вмешателство българският езиков ареал е включвал и сръбският език в своето лингвистично тяло,като сръбският се отделя не посредством естественото отдалечаване на различни диалекти,а посредством човешка намеса и политиката на тогавашното сръбско правителство.Като след редица реформи сръбският и хърватският език се доближават максимално формиращ новият сърбо-хърватски език.

Подобно е човешката намеса в създаването на Румънският език-който е типичен изкуствено създаден език,наложен на едно напълно крепостно население изместваш напълно българският влашки говор.Влашкият говор на север от Дунава е много близък до така. нар. Плевенски говор-Че мъй фате-чо фаташ-какво правиш(буквално-какво си похванал да вършиш) ;)

А и съвременният турски език е академично сътворен.

Лошото е в това,че и българският език се повлиява в различна степен от политиката на управляващите и търпи няколко реформи,които го отдалечават от същият говорен през 19 век-особено в заимстването на доста русизми и изкуственото им вкарване в книжовният език.

Ето една плевенска закачлива песен

Зън, зън, Ганке ле - Борис Машалов

Поздрави.

onegavon:

--- Quote from: Адель on February 12, 2012, 23:34 ---Марияна, от коментара Ви личи, че сте   схванали  мисълта ми.  Въпросът който може да бъде поставен е: Каква е идеята  за книжовния език? Кой, по силата на какво и по-какъв начин избира да даде предимство на един говор пред  други, и тези други да придобият качеството на производни нему, бидейки обявени  за „диалекти“.

По македонският въпрос, мога да кажа следното:  Ние избираме да описваме като българи хората, описващи себе си  като македонци, без  да се съобразяваме с тяхното описание за самите тях. Тази комуникация предполага влизане в отношение на неравнопоставеност и не предполага  продължителни общи действия, напротив води до прекратяване на комуникацията. Към днешна дата различията, които македонците сътворяват в своя разсказ за себе си,  са видени от наша переспектива  като несъстоятелни, абсурдни, и т.н. , което пък води до това, тези хора да избират да продължават точно такъв разказ -за различия, на кйото ние реагираме с формулата –повече от същото, и така се заформя кръговост но този тип отношения.


--- End quote ---

Причините са много за създаването на литературния език . Главната е комуникативна- всички изучават в училище едно и също и пишат еднакво , после като четат написаното от другите всички го разбират и не стават грешки.Модерните общества изискват стандарти за да могат да функцинират нормално същото се отнася и за мерните единици,парите и т.н.Обикновенно за основа на литературния език се избира диалекта който включва най- много общи елементи и е застъпен най-широко географски.С македонците проблема се разисква в други форуми не му е тук мястото.

Относно помашкият език кодифицирането му е чиста загуба на средства и време освен , ако не гони някакви политически цели.От научна гледна точка няма никава необходимост.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page