ВЕДА СЛОВЕНА -
http://ziezi.net/veda1/ http://ziezi.net/veda2/ I. Преселение народа утъ крайна земе на Дунавъ.
Камяну, мари Камяну!
Чула ли си, Камяну, или не си?
Вчера си ми хабар дойде утъ долна земя
Утъ долна земя презморна,
Сиву голабче ми донесе бяла книга 5
Бяла книга църну писму;
Крила си голабче трепна,
Та си ми пудаде бяла книга,
Бяла книга си напява:
Ой ти кралю, Дунавска кралю! 10
Утре рану тъкмешъ да са тъкмишъ,
Да дучакашъ млада краля Читайска.
Той си е ойскя путръгналъ,
Сасъ сите земни крале ке се бия;
Земя иска да си разшири. 15
Негува земя мощне са е наплодила;
Села си му честумъ стуятъ,
Ляха мясту и селу гуляму!
Нитъ урачи иматъ що да уратъ.
Нитъ волове паша да пасатъ. 20
Тоя молъба, кралю, Вишну Бога си услуше,
Презъ тоя земя читайска краля да помине,
Тоя земя запустена да зауре,
Той диви люде да укроти!
Лу негу мощне харну да дучакашъ, 25
Немой нящу зло да му чинишъ.