Проблемът за насилието над жените не е от вчера , корените му са много дълбоки. В миналото жената била купувана и продавана като стока, дори е имало места, където новородените бебета от женски пол са заравяни живи в земята. Жената не била считна за равна на мъжа, а за по-нисша от него. Днес всички знаем, че жената е важна колкото мъжа, тя не е на по-ниско стъпало от него.
ВНИМАНИЕ Мъжът не превъзхожда жената, тя не е по-нисша от него. Положението на жената е равностойно на положението на мъжа. Жената е пълноценен и равен партньор на мъжа. Нейната човешка природа нито е по-нисша, нито се отличава от тази на мъжа. Жената е важна за продължаването на живота, колкото е важен и мъжът. Правата и отговорностите на жената са равностойни на тези на мъжа, но това не значи, че трябва да са задължително идентични. Трябва да знаем, че равенството и еднаквостта са две съвсем различни неща. Мъжът и жената не са идентични, а са равни. Разликата между равенство и еднаквост е от огромно значение. Фактът, че мъжът притежава по-голяма физическа сила, не го прави по-важен или по-висш от жената. Това качество не му дава право да влиза в ролята на потисник, напротив, в това качество е вложена мъдрост, то е дадено на мъжа, за да пази и закриля семейството, да създава усещане за уют и сигурност, не за малтретиране и създаване на ужас в него. Проблемът за насилието над жените е съществувал винаги. Най-често насилието се среща в семейството, като то е проявено от съпруга срещу съпругата. Формите на насилие в семейството са различни: нанасяне на побой, удряне, ритане, заплахи, обиди, емоционално насилие, изразено в създаване на психически дискомфорт - унижение на жената, заплахи за физическо насилие, заплахи, че ще й вземе децата, че ще й отнеме жилището, че ще я унизи в обществото чрез клевети и др. Понякога жената е лишавана от достъп до парите. Форма на насилие е и сексуалният тормоз. Всичките тези и други форми на насилие са все средства, които насилникът използва, за да покаже превъзходство. Най-често проява на домашно насилие се среща след употреба на алкохол. В обществото се смята, че насилието се среща по-често в по-малко образованите семейства, но проучването сочи, че насилие се среща във всички слоеве на обществото. Макар за случаите да няма точна статистика, полицията смята, че на всеки четири жени една е подложена на физически или психически тормоз. Много от жените не споделят с никого, че са жертва на домашно насилие. Този проблем е смятан за "табу" и нещо срамно в общество ни. "Жертвата се срамува, че е жертва на насилие" - звучи абсурдно, но е факт. Счита се за по-правилно проблемът да не се обсъжда с никой друг освен с най-близките и доверени хора - като приятелки или родители, от които жертвата получава съчувствие и нищо друго. Получава се така, че жертвата, без да иска, прикрива насилника и насилието си продължава. Някои потърпевши казват, че с това се свиква и става начин на живот. Това е пълен абсурд, ако някой е толкова силен физически и психически, че може да свикне с насилието и се примирява с това, то той води некачествен начин на живот, основан на страданието и болезненото търпение, което не е правилно, никой не заслужава такъв живот.
От насилието над майката страдат и децата . Много са причините да се търпи насилието, най-често жените казват: "търпя заради децата", но ако в едно семайство има насилие - бащата бие майката пред децата, обижда я и я ругае, то тези деца не са щастливи от присъствието на такъв баща. Децата в такива семейства страдат, нарушава се тяхното психическо здраве, възможна е и появата на здравословни проблеми. Деца от семейства, в които има насилие, често са агресивни или затворени в себе си - депресирани, това като цяло се отразява на тяхната психика и оставя незаличими белези в личността им за цял живот. Такива деца е възможно да проявяват насилие в собствените си семейства, които по-късно създават. Деца, свидетели на насилие, често не се справят добре в училище, имат проблеми във взаимоотношенията с другите деца, напрегнати са, трудно заспиват, спят неспокойно и имат кошмари, имат нарушен апетит. Децата не могат да растат спокойни и щастливи, ако в семейството има насилие. Ако е направено всичко необходимо и въпреки това насилието не може да бъде предотвратено, по-добре е да се прояви смелост и решителност от страна на жената. По-добре с един родител, с когото децата ще са спокойни, отколкото с депресирана, изнервена, емоционално изтощена майка и баща насилник. Някои жени търпят насилието над тях, защото смятат, че ако останат сами, няма да могат да се справят от икономическа гледна точка. Други смятат, че е по-добре да се търпи, защото разводът е нещо срамно и ще посрамят рода си, ако се разведат. Изследванията сочат, че жените жертви на насилие имат по-често здравословни, психически и репродуктивни проблеми. Последиците от насилие се отразяват често в живота на няколко поколения в едно семейство.
Какво е домашно насилие? У нас през март 2005 г. парламентът прие Закон за защита срещу домашното насилие. Според закона насилие е всяко действие или опит за физическо, психическо или сексуално насилие срещу членове на семейството или между лица, които живеят заедно. Преди приемането на този закон домашното насилие можеше да се преследва по разпоредбите на Наказателния кодекс за телесни повреди. Новият граждански закон оправомощава съда да издава съдебни забрани, да отстранява от жилището за определен период от време насилника, да налага глоби. Жертвата на насилие може да се обърне за съдействие към най-близкото районно полицейско управление. Полицията и социалните работници насочват жертвите на домашно насилие към кризисните центрове. В страната ни има 15 кризисни центъра, които осигоряват помощ, подкрепа и временен подслон на жертвите на насилие.
В сравнение с преди, сега все повече жени събират смелост да се оплачат от проявено над тях домашно насилие. Жените жертви на насилие трябва да знаят, че има начини то да бъде предотвратено и в никакъв случай не трябва да се примиряват и да търпят насилие.
http://bg.zaman.com.tr/bg/detaylar.do?load=detay&link=2075&bolum=204