Eто една малка история за големия слон на Руми:
Далеч в океана на остров Мадагаскар живее едно малко птиче, колибри. Колибрито е мъничко, но то се смята за много голямо, като всяко дребно нещо на света. Мадагаскарчето си беше свило гнезденце някъде в шумата на едно тънко дърво край пътеката, която води към гората на слоновете. Гнездото беше голямо колкото напръстник, а яйцата, които птичето снесе, приличаха на ябълкови семки. Легна отгоре им колибрито и си измъти три птичета. Те бяха толкова мънички, че когато майка, им хванеше някоя мушичка, едвам я поглъщаха.
Веднъж старата птичка се дигна рано и каза на дечицата си:
— Деца, стойте мирно в гнездото и не шавайте. Аз ще се върна подир час.
— Къде отиваш? — попитаха пиленцата.
— Отивам в село Чики-Тава. Там има бананови градини. Ще ви донеса на обед бананова кашица. Бъдете ми само послушни, сгушете се и поспете малко, докато се върна.
Щом майката замина, пиленцата си завряха главичките в топлия мъх на гнездото и задрямаха. Тъкмо в туй време от гората излезе един слон. Той пристъпваше бавно, махаше хобота си и цялата земя трепереше под краката му. Отиваше надоле към реката. Когато стигна до дръвчето на колибритата, той се спря и почна да си чеше хобота. Дръвчето се залюля и една росна капка капна в гняздото. Колибритата трепнаха и се събудиха.
— Наводнение! — нададоха писък намокрените душички.
Подадоха главичките си навън и изтръпнаха от страх, като видяха слона. А слонът си чешеше дългия хобот и силно огъваше надолу дръвчето.
— Стой, дядо! Какво правиш! Ще ни изтърсиш от гнездото! — писнаха в хор трите пиленца.
— Кой бръмчи там горе? — попита слонът и дигна хобот към гнездото.
Като видя малките намокрени птиченца, той се засмя и пръхна. От силното духане едното колибри изхвърча навън, тупна на земята и рече:
— Хопла!
Слонът отмина. Подир малко се върна старата птичка. Тя грабна рожбата ей от земята, дигна я в гнездото и попита:
— Какво се е случило?
— Ах, майчице, ти не знаеш какво страшно нещо мина оттук! — забръмчаха пиленцата.
— Голямо ли беше?
— Много голямо, с две опашки: една отпред и една отзад.
— Колко беше голямо, като мене ли?
— Много по-голямо!
Тогава птичката се накокошини и почна да се надува:
— Кажете, деца, толкова ли беше?
— Още по-голямо!
— Какво, още по-голямо ли? Ох, смешни, глупави пиленца! — Тогава трябва да е било ей такова! — И тя се наду още повече.
— Не, майко, още, още по-голямо!
— Ох, деца, вие ще ме накарате да се пукна от смях. Има ли нещо по-голямо от мене? Гледайте сега, като разперя криле, цялото гнездо покривам. Когато мине втори път, искам да ми го покажете.
— Защо, майко?
— Ще го клъвна!
Птиченцата започнаха да се смеят, но за да не оскърбят майка си, закриха човки с крилцата си.
