Author Topic: Малка история :)  (Read 53784 times)

0 Members and 5 Guests are viewing this topic.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Ynt: Малка история :)
« Reply #30 on: June 05, 2009, 08:37 »
Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............

PETER

  • Guest
Ynt: Малка история :)
« Reply #31 on: June 05, 2009, 10:16 »
За полумесеца не се знае точно, има няколко версии на това.
Ако разбирате руски език, можете да видите руската версия за полумесеца под кръстта.
http://www.pravmir.ru/article_1321.html
http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html


Благодаря Абдула. Интересни линкове. Но дори и там срещаме:
Quote
Обычно считают, что такого рода кресты появляются после освобождения от татаро-монгольского владычества в ознаменование победы православия над мусульманством

Все пак символите и смисъла който се влага в тях си имат свой живот. Преди едно, сега друго - животът си върви.
Примерно свастиката. В началото се е разбирала като носеща щастие или предвещаваща добро, а днес като символ на нациска Германия.

Offline Abdula

  • Member
  • **
  • Posts: 43
  • Gender: Male
Ynt: Малка история :)
« Reply #32 on: June 05, 2009, 10:18 »
Браво! Великолепни истории! :)

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Ynt: Малка история :)
« Reply #33 on: June 05, 2009, 10:39 »
Eто една малка история за големия слон на Руми:

Далеч в океана на остров Мадагаскар живее едно малко птиче, колибри. Колибрито е мъничко, но то се смята за много голямо, като всяко дребно нещо на света. Мадагаскарчето си беше свило гнезденце някъде в шумата на едно тънко дърво край пътеката, която води към гората на слоновете. Гнездото беше голямо колкото напръстник, а яйцата, които птичето снесе, приличаха на ябълкови семки. Легна отгоре им колибрито и си измъти три птичета. Те бяха толкова мънички, че когато майка, им хванеше някоя мушичка, едвам я поглъщаха.

Веднъж старата птичка се дигна рано и каза на дечицата си:

— Деца, стойте мирно в гнездото и не шавайте. Аз ще се върна подир час.

— Къде отиваш? — попитаха пиленцата.

— Отивам в село Чики-Тава. Там има бананови градини. Ще ви донеса на обед бананова кашица. Бъдете ми само послушни, сгушете се и поспете малко, докато се върна.

Щом майката замина, пиленцата си завряха главичките в топлия мъх на гнездото и задрямаха. Тъкмо в туй време от гората излезе един слон. Той пристъпваше бавно, махаше хобота си и цялата земя трепереше под краката му. Отиваше надоле към реката. Когато стигна до дръвчето на колибритата, той се спря и почна да си чеше хобота. Дръвчето се залюля и една росна капка капна в гняздото. Колибритата трепнаха и се събудиха.

— Наводнение! — нададоха писък намокрените душички.

Подадоха главичките си навън и изтръпнаха от страх, като видяха слона. А слонът си чешеше дългия хобот и силно огъваше надолу дръвчето.

— Стой, дядо! Какво правиш! Ще ни изтърсиш от гнездото! — писнаха в хор трите пиленца.

— Кой бръмчи там горе? — попита слонът и дигна хобот към гнездото.

Като видя малките намокрени птиченца, той се засмя и пръхна. От силното духане едното колибри изхвърча навън, тупна на земята и рече:

— Хопла!

Слонът отмина. Подир малко се върна старата птичка. Тя грабна рожбата ей от земята, дигна я в гнездото и попита:

— Какво се е случило?

— Ах, майчице, ти не знаеш какво страшно нещо мина оттук! — забръмчаха пиленцата.

— Голямо ли беше?

— Много голямо, с две опашки: една отпред и една отзад.

— Колко беше голямо, като мене ли?

— Много по-голямо!

Тогава птичката се накокошини и почна да се надува:

— Кажете, деца, толкова ли беше?

— Още по-голямо!

— Какво, още по-голямо ли? Ох, смешни, глупави пиленца! — Тогава трябва да е било ей такова! — И тя се наду още повече.

— Не, майко, още, още по-голямо!

— Ох, деца, вие ще ме накарате да се пукна от смях. Има ли нещо по-голямо от мене? Гледайте сега, като разперя криле, цялото гнездо покривам. Когато мине втори път, искам да ми го покажете.

— Защо, майко?

— Ще го клъвна!

Птиченцата започнаха да се смеят, но за да не оскърбят майка си, закриха човки с крилцата си.

Offline djef

  • Member
  • **
  • Posts: 21
Ynt: Малка история :)
« Reply #34 on: June 05, 2009, 10:45 »
Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............
Да строят огромни хотели,но тези хотели изцяло са за нуждите на поклонниците по време на поклонението Хадж, през останалото време са празни и пусти.И с тези хотели се изхранва населението на Мекка.Както се казва в една поговорка "ден година храни".За останалите неща относно управниците съм абсолютно съгласен.

Offline Abdula

  • Member
  • **
  • Posts: 43
  • Gender: Male
Ynt: Малка история :)
« Reply #35 on: June 05, 2009, 10:51 »
Да, за полумесеците под кръстта мога да кажа следвъщо.- За съжаление иторията, като и средствата за масова информация, си остават мощни оръжия, в ръце на нашите политици, глобалната политика и т.н., които често не са честни хора. Това е една от причините че едва ли ще можем да намерим истина там, където са я скрили или имаме една единствена гледна точка, - няма да е обективна оценката. За това не бих говорил много за това, което не може със сигорност да бъде истина.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Малка история :)
« Reply #36 on: June 05, 2009, 12:15 »
Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Ynt: Малка история :)
« Reply #37 on: June 05, 2009, 13:57 »
Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.
Неблагодарността е едно от широкоразпространените и лоши качества на човека. Колко огорчение и болка е донесла на света, само межа да гадаем. Трябва да сме благодарни и за дребните неща.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Малка история :)
« Reply #38 on: June 06, 2009, 10:13 »
Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...

Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!



Offline bella

  • Member
  • **
  • Posts: 27
Ynt: Малка история :)
« Reply #39 on: June 06, 2009, 11:04 »
Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...

Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!




   Много хубава и поучителна история. За съжаление май повечето от нас така се отнасят към родителите си. Мислим си, че те цял живот са длъжни да се грижат за нас, да ни помагат. Когато дойде време децата да помагат на родителите си, повечето си мислят за остарелите си вече родители като за бреме - много, много жалко, но е така.
Дано такива истории като тази ни помогнат да преосмислим поведението си!

Offline mirvam

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 327
  • Gender: Male
  • Помакът си е помак!
    • Ислям
Ynt: Малка история :)
« Reply #40 on: June 06, 2009, 16:42 »
Че сме неблагодарни към родителите си е истина. Но голямата истина е, че ако родителите ни не са доволни от нас, миризмата на Дженнета няма да я усетим, камо ли да влезнем там. Така че, съветвам първо себе си, после всички вас да си направим една равносметка за отношенията ни към родителите ни. Защото когато стане късно и да искаме, втори шанс няма. С Аллах е успеха.

Offline Amina

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 51
  • Gender: Female
Ynt: Малка история :)
« Reply #41 on: June 06, 2009, 16:42 »
Благодаря mustafa_b за хубавата история. Точна така е, не винаги се отнасяме към родителите си, така както подобава, но го разбираме, или едва когато самите ние сме в ролята на дървото, или когато вече е късно да им се извиним и да им кажем колко ги обичаме. Уважавайте родителите си! Те го заслужават!

Offline Ади

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 202
Ynt: Малка история :)
« Reply #42 on: June 12, 2009, 12:37 »
 ;)

Offline saleika

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 455
  • Gender: Female
Ynt: Малка история :)
« Reply #43 on: June 12, 2009, 19:25 »
Edin vapros !


 Пророка Мохамед (сас) pita svoite pomo6tnici
Sega ste tuk pri men ako imahte tozi 6ans da pojelaete ne6to
edinstvenno ne6to ot ALLAH kakvo bihte pojelai i da znaete 4e va6eto jelanie 6te se sbadne ?


As nqma dasi kazvam mnenieto za6toto znam otgovora
A vie kakvo bihte pojelali v jivota?

Offline oruch

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 226
Ynt: Малка история :)
« Reply #44 on: June 13, 2009, 00:09 »
Салейка,
харесвам този въпрос, благодаря за неговото поставяне.В неговия отговор могат да се съдържат много неща, като това дали да пожелаем земното или отвъдното.Не може ли и от двете по малко например.Трябва ли страха от едното да води до лишение от другото.Много от сахабетата/сподвижниците/на расулюллах с.а.с.пък са се извисили до такава степен, че са и скали да раздадат почти всичко, ако не са били възпирани от Мухаммед с.а.с.Навярно има хадис в които се нормират тези желания, но в момента лично аз не мога да се сетя, поне за сега.Надявам се и други запознати с исляма да вземат отношение по въпроса.Би могло да се получи добра дискусия.