Topic: Малка история :)

[PETER]

Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.

[oruch]

Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.

А, това етнически конфликт ли е било и коя година.

[EVROPOMAK]

Ей, сигя, почвам да ми са обарковат историчките пузнания!  Далей, "проболгарете" ут Волжската равнишка и от Кавказките баирене, ни са трогнали кату муслимане и да са дошле при тракете в Новата Болгаря оттам Дунаве, кату такиве и по-нататъка след некве године, ей оня кнеза Бореса, да ги е покрастювал, клал и вазраждал да стануват преведне ристиене!  Ша требува, да фарля адно оку, връз ей ние старине фермане, да видем дале нема нещу такова да писува по тама!   

[mustafa_b]

Ето една интересна история:
 През 643 год. кан Бат-Боян (род. 617 год., 653 – 683 год.), старши син, съвладетел и наследник на кан Кубрат, приема исляма и по време на хаджилъка си в светите места, при две срещи с всемогъщия халиф Омар, договаря споразумение предотвратяващо нахлуването на арабите отвъд Кавказ. В знак на добра воля халифът изпраща като дар на стария кан Кубрат коран, книги и зелено знаме. За този грандиозен политически успех Бат-Боян, разбира се, е удостоен с прозвището Бат-Умар по името на халиф Омар.

Ей, сигя, почвам да ми са обарковат историчките пузнания!  Ъ? Далей, "проболгарете" ут Волжската равнишка и от Кавказките баирене, ни са трогнали кату муслимане и да са дошле при тракете в Новата Болгаря оттам Дунаве, кату такиве и по-нататъка след некве године, ей оня кнеза Бореса, да ги е покрастювал, клал и вазраждал да стануват преведне ристиене!  Шокиран Ша требува, да фарля адно оку, връз ей ние старине фермане, да видем дале нема нещу такова да писува по тама!  Смотан  Намигване

Има логика, а и хронологически се вписва идеално.

[PETER]

Война. През 16 в.

[Subeyi Kurt]

Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.

Zavisi otkıde i kak gledaş na neştata. Az go vijdam kato simvol na genocida nad kazanskite bulgari, tvoite bratya Petre. İvan grozni gi iskla site i malo i golemo. Sram i pozor çe ste go zabravili ili prosto se pravite na zabravili. A i sega tam na tyah im e zabraneno da se zovat bulgari.

[mustafa_b]

Прошката

Опрощението е присъщо на Всевишния, но понякога и рабите му прибягват към това възвишено качество и прощават. Дори, ако не простиш на търсещия прошка, не гледат на теб с добро око. Стига разкаялият се да е искрен и да е осъзнал грешката си.

Един ден сподвижниците забелязали, че Пратеникът на Аллах се усмихнал и го попитали:
- Каква е причината за усмивката ти, о, Пратенико на Аллах?
Тогава Пратеникът разказал това, което вижда от Отвъдното:
"-Видях двама души на колене пред Всевишния. Единият казал:
-Мой Създателю, вземи от този човек онова, което ми дължи.
Другият човек склонил глава и казал:
-Създателю мой, не ми останаха благодеяния, с какво да му се отплатя?
Другият си търсил правото и предложил:
-След като не са му останали благодеяния, нека вземе моите грехове.Да разбере какво означава да си задължен на някого.
Докато разказвал това. очите на Пратеника се просълзили:
-Този ден е толкова страшен, че хората ще търсят правата си и ако длъжниците нямат благодеяния, ще им бъдат натоварени и греховете на ищците. Така правдата ще възтържествува.
  Пратеникът продължил:
-Тогава Всевишният се обърна към търсещия правото си:
-Раб мой, вдигни глава и погледни!
 Божият раб вдигнал глава и видял неописуеми поля и дворци, гори и реки. "За кого е всичко това?" - попитал човекът. Всевишният повелил:
-Всичко това е за онзи, който прости на своя длъжник,
-Ако и аз му простя, ще получа ли прелестните неща, които виждам?
-Разбира се.
-Тогава му прощавам всичко.
И тръгнал към необятните красоти в Рая. Тогава Всевишният му повелил:
-О, пътнико към Рая, защо отиваш сам? Ела, хвани ръката на този, на когото прости, и заедно идете в Рая.
 Така заедно и щастливи отидоха в Рая. Затова се зарадвах и се усмихнах."

Да, само великите личности прощават. Печели и опрощаващият, и опростеният. Ако не му бъде простено, ще му бъде много трудно. Защото правата на човека (кул хаккъ) Всевишният не опрощава дори и на мъчениците. Докато страните не се разберат и опростят задълженията си.
Затова всеки от нас трябва да се замисли и да търси опрощение от всеки още докато е жив. Да се страхува да не накърни някого и ако е съгрешил с някого, обидил го е или го е злепоставил, нека го намери и да му поиска прошка.
Нека Всевишният опрости грешките ни!

/в-к "Заман"/
   

[mirvam]

Аллах да е доволен от теб аго Мустафа.

[muti6]

Ето още интресни истории на вниманието на всички.Приятно четене.

 Дълбока пропаст разделяща през 21 век славянския православен свят от развитите европейски общества доказва, че просветителското дело на солунските братя Константин и Методий от 9 век не постига крайната си цел да превърне славянските православни народи от вечно зависими слуги на богатите империи в напълно равноправни, равнопоставени и благоденстващи народи. Появила се призрачно от дълбините на времето, всебългарската историческа летопис “Джагфар Тарихи” /История на Джагфар/, написана във Волжка България от Бахши Иман през 1680 год., разкри неизвестни сведения за двамата братя християнски светци и като че ли мистиката обгръщаща досега техния подвиг започна да се разсейва. В “Джагфар Тарихи” се твърди, че Константин - Баксан и Методий - Банджа са правнуци на българския кан Сабин (764 - 765 год.), който от своя страна произхожда от знатния средноазиатски род Кюнграт на Орган Телес /известния в историята регент Органа/- вуйчо на кан Кубрат (593 - 653 год.). Билиг, синът на Органа, загива героично, спасявайки живота на самия Кубрат, който в знак на признателност осиновява синовете му Кубер и Лачин /Алцек/, на които по-късно кан Аспарух (634 - 602 год.) поверява западните земи на Дунавска България, включващи част от Македония с център гр. Охрид. В летописа са посочени и Баксан/Константин/  прабългарските имена на двамата братя Банджа /Методий/ (815 - 885 г и Баксан/Константин/ (826 - 869 год Но при Константин се случва още едно кръщение датирано в житията в самия край на живота му, /50 дни преди смъртта/, когато получил “откровение” и с разрешение на върховния първосвещеник /папата/ приел монашеското име Кирил /Сирил/. од.) и Баксан/Константин/ (826 - 869 год.)
“Джагфар Тарихи” разкрива неизвестни страни от прословутата хазарската мисия (858 - 859 год.) на братята. В Скития по онова време все още значима държавна сила представлява остатъчна Велика България в лицето на нейния единствен териториално съхранен първи царски регион - Черна България с култовата тангристка столица Батавил. След смъртта на владетеля и племенник на кан Крум (803 - 814 год.) /по майчина линия/, мюсулманина кан Айдар ( - 855 год.) от рода Дуло, в предкнижовна Черна България се разиграва грандиозна битка между синовете на кана, която прераства в мащабен геополитически религиозен сблъсък с намесата на Византия и на Хазария. Правата върху скитския престол на законния наследник и ревностен мюсулманин Габдулла Джилки (865 - 882 год.) са оспорени със сила от неговия брат езичника Лачин (855 - 882 год.) /счита се , именно той е Рюрик, основател на Киевска Русия/ подкрепян активно от Византия и Хазария. Започналото голямо разделение на българския скитски народ по религиозен признак, а оттам и по книжовно езиков признак, навлиза в решителна фаза. Само след няколко години ще се оформят двете нови религиозно книжовни държавни образувания - мюсулманска Волжка България със столица гр. Болгар на изток и Киевски Регион /Киевска Русия, Украйна/ със столица Киев на запад. А между тях, езическа Черна /Царска/ България с тангристката култова столица Батавил ще изчезне завинаги от политическата сцена

[Abdula]

За полумесеца не се знае точно, има няколко версии на това.
Ако разбирате руски език, можете да видите руската версия за полумесеца под кръстта.
http://www.pravmir.ru/article_1321.html
http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html

[oruch]

Абдула, Алах да е доволен от теб за линковете.

Абе казвам ви аз, в нет пространството има толкова информация, че не се знае от кой трън ще изкочи заек.

На по скоро ми допада тази версия:  Но как же трактовать эту композицию? Крест имеет для нас прежде всего христианские ассоциации; между тем полумесяц, очевидно, изображает луну, т. е. представляет собой символ несомненно языческого происхождения. Достаточно напомнить хотя бы о лунницах, т. е. подвесках в форме полумесяца, которые носили славяне-язычники; то, что на них изображена именно луна, хорошо осознавалось, как это видно из поучений против язычества. Как же в таком случае объяснить это сочетание христианской и языческой символики? Говорит ли оно о двоеверии, т. е. о функциональном объединении христианского и языческого начала? Но почему же тогда это сочетание узаконено в храмовом декоре? Почему оно настолько распространено?

Защо ли пък точно на славяно езични племена ще е символ полумесеца, и то много преди османците да се появят.

[Amina]

Ето още една случка от живота на халифа Умар /Юмер/ :

ЖАЛБАТА НА ЕДИН МЕДЖУСИ

   По времето на халифатството на Хазрети Юмер /радиаллаху анх/, командващият на източният фронт Са’д бин Еби Ваккас пожела да строи един дворец в град Куфе. Къщата на един меджуси /който се моли на огъня/ беше присъединена към парцела. Наложи се да купи това място. Меджусията не искаше да продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. И тя каза: „Те имат в Медина халиф. Отиди и се оплачи на него.” Пристигна в Медина и потърси двореца на халифа. Казаха му:
-   Той няма нито сарай, нито дворец.
-   Добре тогава, къде се намира сега?
-   Извън града е.
Тръгна да го търси. Не видя нито войници, нито охранители. Само видя един човек да спи на земята и го попита:
-   Да си видял халифа Юмер?
А всъщност този беше халифа Юмер.
-   Защо го търсиш?
-   Неговият командир иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплаквам от него на халифа.
Хазрети Юмер /радиаллаху анх/ , заедно с меджусията се върна в къщи. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщата. Видя един кокал от плешка. Върху този кокал след като каза Бесмелето написа: „ Ей Са’д, Недей да огорчаваш сърцето на бедния меджуси! В противен случай, ела веднага при мен!” Меджусито взе кокала и се върна в къщи и каза на жена си: „Напразно се уморих. Ако дам това парче кокал на командира, ще се ядоса повече, помисляйки, че се подигравам с него.”  Но поради настояване на жена си отиде при  Са’д  хазретлери. 
Са’д седнал между войниците си, говореше с радост. По това време погледът му падна върху написаното на лопатката в ръката на далечно стоящия меджуси. Позна почерка на халифа Юмер и внезапно се промени цвета на кожата му. Всички се учудиха на тази внезапна промяна. Са’д , идвайки при меджусито каза:
-   Готов съм на всичко. Но не ме изказвай пред Юмер. Защото нямам сили да понасям неговото наказание.
Меджусито като видя това състояние на командващия, прие исляма и стана мюсюлманин.  Даваше следния отговор на тези, които питаха: „Защо веднага стана мюсюлманин?”:
- Видях им халифа. Спеше върху земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях да треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е хак дин. Да се отнася справедливо към един като мен, който се кланя на огъня. Такава справедливост и такова отношение, единствено може да има у хора, които са представители на истинската вяра.

[Amina]

И въпреки, че историите в тази тема станаха доста разнородни, ще си позволя да разкажа още една. Надявам се, да ви е интересна 

ОВЧАРЯ И ДЪРВОТО

   Възрастният овчар, когато излизаше да пасе със стадото на лятното пасбище в балкана, почиваше под едно ябълково дърво, близо до върха и ако сезона е за плод, казваше му: „Хайде сине, сега е време да дадеш ябълката на този старец.” И падаше една ябълка от най-хубавите и най-зрелите. Възрастният човек нарязваше ябълката на резени и с една купичка кисело мляко, изяждаше правейки катък с хляб и след което започваше да чете Куран-и Керим, останал от баща му.
   Овчаря, когато засади дървото преди 20 години, много често го поливаше и затова използваше водата, останала от абдеста. Ябълковото дърво за много късо време порасна и започна да дава плод. По онова време беше млад и когато протегнеше ръцете, лесно откъсваше. Но с годините се беше прегърбил, а пък дървото пораснало и станало още по-високо.
   Един ден, възрастният човек когато изпълни намаза, седна под дървото, за да се нахрани. Пак поиска ябълка. Но за съжаление нищо не падна. Няколко пъти продължи да иска. Сълзите му намокриха бялата му брада и си тръгна след стадото. Детето за първи път му отказа. Вече и слабите крака на овчаря не носеха тялото му. След като събра тихомълком стадото си и се отправи към селото, за разлика от друг път, изведнъж изтръпна от гласа на езана, идващ от сиятелните минарета на Джамията. Това му припомни нещо. Радвайки се като малко дете, се върна при дървото, прегръщайки го състрадателно заплака и каза:
   - Мой миличък. Защо не припомни на този старец забраванко, че днес е първият ден на месец Рамазан.

[rhodop_girl]

Прекрасна история, Амина! Благодаря, че я сподели 

[Amina]

 
Моля!