Ето още една случка от живота на халифа Умар /Юмер/ :
ЖАЛБАТА НА ЕДИН МЕДЖУСИ
По времето на халифатството на Хазрети Юмер /радиаллаху анх/, командващият на източният фронт Са’д бин Еби Ваккас пожела да строи един дворец в град Куфе. Къщата на един меджуси /който се моли на огъня/ беше присъединена към парцела. Наложи се да купи това място. Меджусията не искаше да продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. И тя каза: „Те имат в Медина халиф. Отиди и се оплачи на него.” Пристигна в Медина и потърси двореца на халифа. Казаха му:
- Той няма нито сарай, нито дворец.
- Добре тогава, къде се намира сега?
- Извън града е.
Тръгна да го търси. Не видя нито войници, нито охранители. Само видя един човек да спи на земята и го попита:
- Да си видял халифа Юмер?
А всъщност този беше халифа Юмер.
- Защо го търсиш?
- Неговият командир иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплаквам от него на халифа.
Хазрети Юмер /радиаллаху анх/ , заедно с меджусията се върна в къщи. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщата. Видя един кокал от плешка. Върху този кокал след като каза Бесмелето написа: „ Ей Са’д, Недей да огорчаваш сърцето на бедния меджуси! В противен случай, ела веднага при мен!” Меджусито взе кокала и се върна в къщи и каза на жена си: „Напразно се уморих. Ако дам това парче кокал на командира, ще се ядоса повече, помисляйки, че се подигравам с него.” Но поради настояване на жена си отиде при Са’д хазретлери.
Са’д седнал между войниците си, говореше с радост. По това време погледът му падна върху написаното на лопатката в ръката на далечно стоящия меджуси. Позна почерка на халифа Юмер и внезапно се промени цвета на кожата му. Всички се учудиха на тази внезапна промяна. Са’д , идвайки при меджусито каза:
- Готов съм на всичко. Но не ме изказвай пред Юмер. Защото нямам сили да понасям неговото наказание.
Меджусито като видя това състояние на командващия, прие исляма и стана мюсюлманин. Даваше следния отговор на тези, които питаха: „Защо веднага стана мюсюлманин?”:
- Видях им халифа. Спеше върху земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях да треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е хак дин. Да се отнася справедливо към един като мен, който се кланя на огъня. Такава справедливост и такова отношение, единствено може да има у хора, които са представители на истинската вяра.