Най-представителен обаче е случаят с тетевенските помаци.[49] Разположени почти в центъра на българската етническа територия, те са изучавани от етнографи, историци и диалектолози още в края на XIX и началото на XX век.[50] Наскоро тяхният жизнен свят и процесите на модернизация бяха детайлно изследвани от Ива Кюркчиева[51], поради което тук ще бъдат представени само някои обобщения, отнасящи се до проблема с идентичността.
В миналото тази група е обхващала повече от 40 села, но след Руско-турската война голямата част от така наречените ловчански помаци се изселват в Османската империя. Към началото на ХХ в. остават единствено тези, намиращи се в южната част на обширния някога остров, поради което придобиват по-голяма популярност като тетевенски помаци. Днес те живеят самостоятелно в селата Галата, Градешница, Глогово и Бабинци и смесено с българи християни в Български извор (бивш Турски извор), Кирчево (по-рано Помашка Лешница), Торос и махала Асен (към Гложене). Така те формират компактна, но същевременно малка и изолирана група, разположена сред многобройно християнско население и затворена в полупланинския район на Тетевенския Предбалкан. Това засилва ролята на ендогамията като задължително условие за съхранението на общността. В предмодерната епоха те са се асоциирали с политически доминиращата турска общност, доколкото мюсюлманската религия е била достатъчен белег за това. От съседите си християни, както и от турците, те са наричани помаци. За разлика от родопските българи мюсюлмани обаче, това название е не само широко разпространен екзоним, но и ендоним. Тази особеност се оказва важна за запазването на идентичността на групата именно като помашка. На пръв поглед, противно на очакванията, религията в този случай не играе такава важна и мобилизираща роля, което впрочем се отнася и за други малки общности. Както в близкото минало, така и днес, джамия има само в с. Галата. Може да се каже, че тя е формално действаща, тъй като се посещава от малцина възрастни хора, главно по Байрямите. Сред местните няма желаещи да учат за имам, поради което се налага „командироването“ на такъв от Западните Родопи.[52] Независимо от това тетевенските помаци имат устойчива идентичност, основана на отграничаването от християнските им съседи и същевременно от турците. Както навсякъде, културата на българите мюсюлмани от Тетевенско е абсорбирала много елементи на традиционната обредност и практики, характерни за съседите им християни, но тук те са особено доловими. Тази амалгама или колаж, ако следваме Джеймз Клифърд, през последните десетилетия се обогатява от все по-засилващите се процеси на модернизация. Това обаче не им пречи да запазват „въобразените“ в смисъла на Андерсън граници на своята различност, чрез която се самоидентифицират. Сред тях съществува устойчива представа, че са своеобразна гранична общност между българите и турците, което би могло да се проследи дори в календарно-празничната система. Важен елемент от нея е уникалното празнуване на Българско четирийсет и
Турско четирийсет, свързани с деня на Св. Четиридесет мъченици. Както установява И. Кюркчиева, първият празник, отбелязван на 22 март, е особено важен, тъй като на този ден жителите на трите централни българо-мюсюлмански села излизат в местността, където се събират землищата им, „за да посрещнат пролетта“.[53] С други думи, той изпълнява функциите на вътрешно общностен празник, утвърждаващ нейната цялост и уникалност. Още по-интересен е вторият ден, отбелязван на 27 март, когато жените ходят на гробищата. Макар и определян от местните хора като турски или нашенски празник, в него могат да се проследят обредните действия като ходене на гробища, раздаване, оплакване и др., които го характеризират като разновидност на православната задушница. Нежеланието обаче той да се свързва с християнската обредност води до назоваването и възприемането му от общността като неин специфичен, мюсюлмански празник.[54] Затова и гоненията на официалната власт са насочени преди всичко срещу тази практика.[55]
http://www.librev.com/index.php/bg/component/content/article/article/23-discussion-bulgaria/614-2009-06-28-09-43-56
