Ами, да видим само един факт, че Левски, който се е борил, по свой начин, против тогавашното държавно управление, за да се осигури един по-хубав живот на всички етноси и народи в България, воден САМО от 4-четири заптиета от десетки километра до София, ДА НЯМА нито един от неговите хора който да се възпротиви и да направи засада да го освободят! 
Какво да се говори повече от това, сигурно и Пашата си е бил прав като е рекъл "ето ви и сабята, но ето си ви и народа, че аман"! 
Как пък един чорбаджия или негов авер, не си мръдна пръста да направи опит да освободи Левски в тези тъмни времена! 
Ами не е толкова елементарно, колкото ти изглежда. Една от последните версии е, че заловеният при Къкринското ханче Левски, който заптиетата са водили първо от Ловеч до Търново и после до София, въобще не е бил Левски (Васил Кунчев), а човек от неговите хора, който умишлено се представял за Левски и жертвал живота си, за да спаси Апостола. Затова никой не си е направил труда да се опита да го освободи като нападне тия няколко заптиета. Човекът, който е бил обесен в София коренно се е различавал на външен вид от Дякона.
Ето ти цялата история, която между другото звучи доста достоверно.
Заловеният в Къкринското ханче Васил е чернокос и тъмен, за разлика от Дякона
Обесен е не Левски, а негов двойник
Всъщност един човек ли е Левски или псевдоним на мнозина
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ Ст. н.с в БАН
Снимка на Васил Иванов Кунчев, правена през 1870 година в Пловдив.
След демократичните преобразувания у нас е вече време да се постави еретичният въпрос: Една отделна личност ли е Левски или под този псевдоним се крие събирателен образ? Или с други думи: Имал ли е дякон Игнатий двойници и дали в различни части на отоманската империя и в Българско не са действали под името Левски няколко революционни дейци? Външният вид на Апостола е бил непознат почти за всички и много авторитетно би било за делото някои от организаторите да се представят под това име. Такъв подход би направил залавянето на Левски много по-трудно.
Един от многото дейци под името Левски съвсем сигурно е йеродякон Игнатий от Карлово - Васил Иванов Кунчев. Но е имало и други дейци под името Левски - двойници или не! Най-малкото, Левски има още двама по-малки братя - Христо и Петър. И двамата, по мое мнение, са заедно с брата си Васил в Белград по време на втората Българска легия. И двамата са революционни дейци. Най-малкият, Петър е четник и в четата на Христо Ботев, а след това и четата на Филип Тотю. И в списъците на четите, и в писмата си до Найден Геров и до други, Петър се подписва винаги като Петър Левски или като Петър Иванов - Трети Левски. Той е приличал поразително на брат си Васил, с тази разлика, че е бил по-буен, по-як и лицето му е било сипаничаво, от прекарана като малък шарка - брусеница. Дори тетевенският революционен деец даскал Иван описва Левски пред турската комисия в София именно така - със сипаничаво лице. Е, да, но
не Васил, а Петър е със сипаничаво лице!
От друга страна, има редица революционни дейци и други българи, които много са приличали на Васил Левски. Дори самият Димитър Общи на външен вид е приличал на Апостола - рус и синеок…
Възниква в такъв случай въпросът: Кой всъщност Левски е бил обесен в София на 6-ти февруари, стар стил, респективно на 18 (а не на 19-ти!) февруари, нов стил, 1873 г.? Дяконът или някой друг Левски?
Възможно е зад масовото "предателство" спрямо обесения Левски да се крие не предателство, а нещо съвсем друго - перфектна акция за спасяване на заловения вече Васил Левски. Известно е, че преди да бъде заловен Левски в Къкринското ханче, турската полиция вече е задържала няколко лица, между които се е намирал турчин именуван Дяколевски, който наподобявал Васил Левски и се е опитвал да премине Дунав при Хърсово за към Влашко. След залавянето на "истинския" Левски, другите задържани по издирването на Апостола са освободени. Възможно е един от тях да е бил и дякон Игнатий. А вместо него на полицията да се е предал в Къкринското ханче някой друг, който се е представил под името Левски.
Налице са много детайли около залавянето на Левски при Къкрина, които будят недоумение. Левски е притежавал тескере, с пътно описание в него, на името на негов двойник от Ловеч, защо му е било нужно при срещата със заптиетата да съчинява разни небивалици, вместо да извади тескерето си? Защо му е бил необходим архивът му от преписи на негови писма, които той уж бил укрил в самара на коня на спътника си Никола Цвятков?
Тези въпросът могат да се обяснят с това, че
този Левски се е предал сам на властта -
с цел да бъде освободен заловеният вече Васил Левски. И много хора са били посветени в тази конспирация! Ето защо никой не прави опит да освободи заловения при Къкрина Левски - по дългия му път до Ловеч, после до Търново, после през Севлиево, та чак до далечна София. Ето защо всички заловени по делото за обира на хазната при Арабаконак, на брой 64 човека, почти единодушно посочват доведения по-късно и представящ се за Левски човек, че това е тъкмо той - Левски.
Самият Левски пред турското следствие твърди, че той е Васил Иванов Левски от Карлово и прочие. Този човек съзнателно е искал да се представи за Васил. Придворният фотограф на княжеството по-късно, Иван Анастасов Карастоянов, заставен от военния комендант на София Мазхар паша да "вади на кадро" всичките заловени по обира, твърди в спомените си, че на всички заловени е направил снимки за полицейските им досиета, само за Левски не бил си направил този труд. Защото ужким в последния момент дошла заповед да не се вади на кадро именно на Левски. А пред свидетел Иван твърди, че и на Левски е бил направил снимка. Ясно е, че Иван Карастоянов си противоречи сам на себе си, увърта, не иска да говори кой Левски всъщност е снимал: Дякон Левски - русокосият, синеокият или някой друг. Примерно, с черна коса, брада и мустаци, с мургаво пълно лице и с… черни очи. Човек, който изкусно се е представял за Левски, но е бил всъщност един от дейците под името Левски, а не дякон Игнатий!
Пред комисията заловеният Левски твърди, че е на 27 години. В същото време Васил Левски е на 36 години. Нима турските следователи, хора извънредно изкусни в разпита, са могли да сгрешат възрастта на лицето пред тях с цели 10 години! От протоколите по разпита на Левски личи, че Левски не е знаел, а само поназнайвал турски език и затова не разбирал добре въпросите. И Захари Стоянов твърди, че Левски не отбирал от турския език. Това е твърде любопитно като се има предвид, че майката Апостола Гина Караиванова е знаела езика перфектно и самият той се е представял за турчин при обиколките си. От протоколите на разпитите личи, че Левски първоначално отрича всичко. Когато му се направи обаче очна ставка с някой от заловените и този твърди нещо, Левски тутакси потвърждава, че така е било, че първо не бил разбрал въпроса и прочие. Явно е, че е чакал от другарите си те да му кажат кое как е било, а той да го потвърждава, за да се представя пред турците за Левски.
За да бъде освободен заловеният преди това Левски
и да му се даде възможност да премине зад граница.
Заловеният в Къкринското ханче и изправен пред Съдебно-следствената комисия в София Левски, по мое мнение, е бил т.н. от мен "Стамболски" Левски. Той е бил познат на хаджи Иванчо хаджи Пенчович, водещ член в Комисията, изпратен от Истанбул. "Стамболският" Левски поне на два пъти посещава Истанбул. Среща се там с уважавани българи. Доктор Стамболски, преподавател по анатомия във Военното медицинско училище, го представя на приятеля си и съсед по вила на остров Халки, члена на Държавния съвет х.Иванчо. Същият приютява Левски във вилата си за два-три дни. Дори, заедно с д-р Стамболски събират значителна сума пари за делото на освобождението на България и ги предават на Левски. Д-р Стамболски в своите пространни спомени описва външността на Левски, примерно така: Чернокос, с редки черна брада и мустачки и с… черни очи. Такъв го е видял и хаджи Иванчо.
Десетина години след излизането на спомените на д-р Стамболски, във връзка със стогодишнината от рождението на В. Левски, се появяват подробни свидетелски показания на очевидци на самото обесване на Левски. Особено достоверни са спомените на дядо Георги С. Потайников, публикувани във в. "Мир" през 1937 г. По време на събитията в София през 1873 г. дядо Георги Потайников е бил момче на 12 години. Баща му е имал питиепродавница в близост до Банята и в нея често е отсядал Левски и малкият Георги го е познавал на външен вид. Момчето попада край бесилката на Левски заедно със свои приятелчета турчета. И по-късно описва подробно, как е изглеждал обесеният Левски на външен вид.
Денят е бил пазарен - вторник. Било е 6-ти февруари 1873 г. стар стил. Времето е било топло, пролетно. Обесеният Левски е имал черна коса, редки черни брада и мустаци, черни вежди и е бил с отворени очи. Лицето му е било мургаво и заоблено. Подобно описание прави на "Стамболския" Левски, независимо от дядо Георги Потайников, както казахме, и д-р Стамболски. Нещата се потвърждават. Обесеният в София Левски в никакъв случай не е бил дякон Игнатий - Васил Иванов Кунчев.
Обесеният е престоял в турския зандан повече от един месец. За това време, и косата, и брадата, и мустаците му щяха да прораснат руси и да си проличи истинският им цвят. И лицето му щеше да се избели в зандана. Не, обесеният си е останал човек мургав, чернокос и… - черноок. Иначе, дядо Георги щеше да опровергае, по отношение, на цвета на отворените очи на обесения, спомените на д-р Стамболски.
А какъв е бил външният вид на Васил Левски? По този въпрос десет различни автори дават
десет различни описания.
За най-голяма достоверност ние ще приемем описанията, направени от свидетелите на младостта на Васил Левски, от неговия роден град Карлово. По думите на дъщерята на учителя на Левски даскал Райно Попович - Елисавета:
"… Със среден ръст, слаб, с дълго черно расо, дяконът беше внушителен. Той спираше за малко пред нас (ученичките), с едва доловима усмивка, изглеждаше ни продължително със сините си загадъчни очи и отиваше в черква…"
Когато Левски помолва двамата си другари да му отрежат, на връх Великден, косите - те, Хаджията и Христо Пулев го разубеждават да не прави това: "Не вземам на себе си тази тежка отговорност. Дяконе, тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти". Тогава Левски сам си отрязва косите и ги показва на другарите си - "целия златен сноп коса".
Да, косите на дякон Левски от Карлово са били руси, сякаш златни. Очите му са били сини и загадъчни. Лицето му е било възслабо и възбледо. И нищо за очи черни и лице обло и мургаво. И нищо за коса и вежди черни, и брада черна и то рядка. По мое мнение, Левски е бил по рождение голобрад. Никъде не се споменава, че заедно с остригването на косата си, когато се раздячва, той си е обръснал и брадата. Брада Левски е нямал! Само така може да се обясни факта, че при раздячването си той не се е и обръснал. Той е бил вече пълноправен монах, а за православния монах брадата е задължителен атрибут. Освен ако по рождение не е бил голобрад.
Накратко, според мен сведенията от очевидците на обесването се отнасят до черноок и чернокос мургав човек, който по-скоро би приличал на втория брат на Васил - Христо. Твърди се обаче, че Христо, братът на Васил Левски е починал от изтощение на 9 април 1871 г. в Букурещ. Дори Ботев, като негов пръв другар, жали за смъртта му.
И поет един цяла стихосбирка му посвещава, във връзка с кончината му. Да беше жив Христо до разигралите се събития в София през 1873 г. аз бих предположил, че именно той, Христо се е жертвал вместо брат си Василя. Но ето на, бил починал на тази и тази дата. Поне така се твърди. Много можем още да си говорим за тримата братя - и за Василя, и за Христа и за най-малкият брат, за Петра - Трети Левски, но не му е тук мястото…
