пишман пещерняк от галатаИсторията за този пишман пещерняк е трагикомична. Трябва да ви е разкажа за да ви стане интересно.
Август месец миналата година е събора в Малка Желязна. Този господин тръгва за там с двете си ловджийски кучета, които той ги има като най-добрите си приятели. Минал денят в съседното село и по телефона се разбрал с жена си, че си тръгва за Галата. Минало доста време за което е трябвало вече да си е у тях но него всего нямало. Женаму започнала да звъни но телефонът давал че няма сигнал. Помислила, че му е паднала батерията и че може да е решил с други познати да преспят на някоя кошара и , че на другият ден ще се появи. Да, обаче него го няма и през следващия ден. Още на обят се сформират малки групички от село за да го издирят обикаляйки голяма част между двете села но всичко било напразно. На третия ден същото обикаляне с повече хора, полиция и служители на горското стопанство и нищо. Жена му млада, плаче и нарежда и започва да се готви за погребение само господ да им помогне да намерят тялото му, да не би някое животно да е направило по-лошо. На четвъртия ден всички шансове бяха изгубени, знаехме, че само е мъртъв. На петия ден близо 200 човека с всичко възможно като техника, полиция, гражданска защита, горски служители още рано тръгнаха по други необходени места да го търсят, -да можехме кучетата да намерим казваха някои той щее наблизо, таеха надежди отчаяно селяните от Галата. След обяд към 3 часа се извика много силно, че са намерили кучетата но него го няма. Всички се събраха там които бяха наблизо и се оглеждаха за тялото някои дори уплашени и страховито. Мястото беше до някакви скали много гъсти шубраци и човешки крак с години не беше стъпвалц. Случайно някой се загледа в един отвор в скалата и и звика силно, от там се чу отговор и се разбра, че нашият човек е жив, но с чупен крак и силно обезводнен. След това се задействаха службите и от София дойдоха пещерняци и го извадиха сполочливо.
Какво искам да кажа с тази история. Може би ако не бяхме помаци от това село пълно с млади и винаги да помогнат на страдащите хора, този човек все още нямаше и да бъде открит. Защото пропаста в този тесен отвор е била 20 метра отвесно. Той след това разказа, че е знаел, че ще умре, пиел е урината си колкото да оцелее малко повече във времето. Също така и кучетата са му били наистина най-добрият приятел, те не са мърдали 5 дни и те от мястото, слизали са да пият в близкото дере вода и отново са се връщали там при него. Казваше, че си е разговарял с тях в очакване на смъртта. Накрая и полиция и всички ни благодариха, за това, че все още има села с такива отзивчиви хора. Това е е дна трагикомична история, само от едно любопитство към един отвор в скалата до къде може да се стигне.
