Ибрияна и Фицинка говорът ни е по-близък до македонския от колкото до говорът в Еленския балкан. За това мога да ви оверя. Иначе какви сме, аз си знам, но немога да ви наливам теза която вие може и да не искате да възприемете и за да я възприемете трябва малко от малко да познавате историята на България, дори на места в детайли. За това какви сме мойта теза я пише в мойта книга. Не вия налагам, но от обща култура може да я прочетете и да видите аз какво мисля за произхода ни. Незабравяйте това е виждане на един помак, а не на един шувенист, който цели да запълни демогравския сриф на българите, с нас и ви налива всякакви пропагандни измислици от рода на Време разделно и неразделно. Неказвам че в България няма и друга литература за помаците от която може да се черпят знания за помашката история. Аз например ако нямаше такава, нямаше да мога да напиша и книгата си, но е нужно да пресявате и да разграничавата истинското от лъжливото, за да може да достигнете до някаква истина.
Примери за това че езика ни е по-близак до македонския от говора в Еленския балкан. Ние не казваме първо, а прво или испускаме буквата "ъ", както правят македонците. Не казваме празнува, а празва, както го изразяват помаците от обл. Гора в Шар планина и пр. има изключително много примери, но за да ги знаете, прво требва да джумолите и на македонски или горански. При тех помаците от Гора се използват думите джуруляк, кукурус и пр. Освен това приликата ни е била и в бита. цедилото, чержетата и пр. които ги имаме много наподобяват на помашките от Пиринска Македония. Да не говорим за писаните булки, които единствено се срещали сред помаците от Пиринска и Вардарска Македония и при гораните от Шар планина. Колкото до обичаите може да се намери сходство със някой от обичаите в Еленския балкан, но по голямо е сходството с тези в Родопите. Това съм го забелязъл от нана си, която е от Доспатско, тя ги празваше, но не ги обозначаваше с миши, вълчи, вранин и змийски ден, но правише това което се прави и сред нас в Тетевенско. Също така характерното за нас помаците е че ние във фолклора си използваме байлама. Това може да се обозначи и като традиционния ни музикален инструмент. използват се и други музикални инстроменти, но байламата с тарамбука е характерна за нас. Тя единственно се използва сред Смолянските помаци, докато тези от Пиринска и Вардарска Македония използват тамбурата, която не е кой знае клко различна от байламата.
