Така е ел-фатиха в Галата е единствената действаща джамия в този помашки район. Посещава се единствено по време на байрамите и посетителите с по един двама всяка година се овеличават. Иначе като цяло не са много около 10-12 човека и те са както от Галата, така и от Градежница и Глогово. Ако тръгнем от исток на запат в Тетевенските помашки села, първото от които е Кирчево, положението там е най-критично. Джамията там била срийната от кмет българин, който оправлявал пред двама кметови помаци. По това време са сменяли имената на турците, а тетевеско насилствено са сменяли традиционното облекло на помаците. Този кмет освем че срийнал джамията и продал камъните, като кариерни, тъй като там се добиват червени плочи, нагътал и надгроните камъни на помашкото гробище и ги натрошил за чакъл с който насипал пътя. В двора на джамията и мектепа, който също бил срийнат от него, бил поставен кантар на който са теглили свинете. На същия този кмет му почина единсвения син при пътна злополука. Днес помаци и българи се борим за парцелата на помашкото гробище, тъй като една част от циганите, които приели сектанството там искат да строят евангелиска църква.
В село Български извор на джамията стоят само трите каменни стени, тъй като пак по това време бил предизвикан пожар (умишлен или неумишлен неможе да се разбере). Знае се само, че в джамията до преди пожара е живял някакъв бездомник. След пожара един от тамощните жители се помъчил да присвои някакво черчеве или нещо такова, но при падането си изкълчил раката и така останала до края на живота му.
В Глогово и градежница джамията била една, тъй като на времето селото се състояло от три махали и тя попадала в средата, но след като се разраснало и се разчленило на две отделни села джамията била и за двете села. И до днес парцелата на джамията, комшията и иска да я завладее, като твърди, че тя някога била на родът му, най-вероятно с него ще водим дела, жена му накарала един да подкопае стълбището уж за злато, но целта и била тя да се срине и замервала с камъни всеки който поискал да влезе в джамията, после същата тази жена починала, но преди това доста поритала.
цялостна е и джамията в Торос. По време на войната през 1877 г. с волски впряг и гътат минарето, но до доста дълго време тя била действаща. Вътрешната архитектура е османска. Имало е и курсие, което говори, че в селото са живеели доста учени оратори. Днес на тази джамия и липсват черчеветата и прокапала от еднта страна на тавана. Преди няколко години подобно на джамията в Галата била реставрирана. Махнати и били плочите и били поставени цигли. Реставрация се вижда и във полу срутината джамия на Глогово и Градежница, но най-вероятно тези реставрации да са станали някъде през 60-те години. Общо взето такава е картинката в района.
Последното помашко село е Бабинци, там през войната 1877 г. селото се опразва изцяло и било завладяно от българите от Тетевен. Постепенно помаците си го възвръщат, но за джамия там никаде не се е споменавало. тамощните хора най-вероятно и през османско са се кланяли в джамията на Глогово и Градежница. Днес обаче независимо, че населението е изцяло помашко, там се построи параклис, който уж бил за туристите.
