В Галата и Български извор: Животът тече далече от политикатаДа питаш хората от помашкото (според тяхното собствено определение) село Галата за разрушени паметници, полумесеци и кръстове, ислям – радикален или не, етнонапрежение, е все едно да поискаш да завържеш непринуден разговор за телевизионната цифровизация. Но пък ако много настояваш, няма да те отпратят ядосано, а търпеливо и с разбираща усмивка ще кажат, че това никого не го вълнува. Животът в селото, намиращо се на едва стотина километра от София в община Тетевен, тече много далече от политическите и медийните скандали.
"Знаем какво става в Славяново, но никой не говори за това. Не ни интересува този въпрос", казва възрастният Димитър след няколко "насочващи" въпроса. Приканва да проверим, да питаме и другите, ако не вярваме. В Галата, където живеят близо 4 хил. българи мюсюлмани, се изказват за политика, съжителство между етноси и т.н., само ако бъдат попитани. И то колкото да уверят, че "всичко е спокойно" и тези теми не са актуални. Димитър обобщава: Политиката обсъждаме само по избори,
имаме си друга по-важна работа
Наистина всичко в Галата излъчва спокойствие. Там е ведро. Нетипично за много села, навсякъде - по улиците, в училището, в двора на детската градина, има деца - малки и по-големи. Майки с бебета, добре облечени младежи по джинси, възрастни с шалвари... Направо е пренаселено.
Хората обаче са доволни именно от това, че са заобиколени от близки и познати. Това е и основната причина, която изтъкват за решението си да живеят в селото в Стара планина - на 3 километра от главния път София - Варна. Слави оценява това, че винаги има на кого да разчита, да му помогнат, да помогне. "Тук е животът." Думите са на възрастна жена, която надълго и с гордост обяснява как младите се забавляват по заведенията из центъра до 5-6 ч. сутринта, как "външни" идват да се женят в селото, показва множеството заведения, кафенета, магазини. А събота и неделя какво става... хвалят се други. Кой ще дойде да прави поразии тук? - пита риторично жената след въпрос появяват ли се хора, които да ги притесняват.
Толкова заведения и магазини - повечето нови, надали могат да бъдат видени не само в селата, но и в някои градове. Вярно е, че няма много работа, но за храна и за развлечения на младите все се намира, отбелязва с усмивка Слави. И добавя:
Никога няма да си тръгна
Училището, детската градина, къщите също са видимо добре уредени и поддържани. Кметството е разлепило навсякъде и плакати, съобщаващи, че е спечелен проект по програма "Околна среда" и съфинансиран от бюджета за реконструкция на водопровода и за канализация. Повечето къщи са с топлоизолация, измазани, с алуминиева дограма. Тук-там има и нови, големи и добре изглеждащи постройки. Парите били най-вече от работа в чужбина, където мъжете се хващали със строителство. Действително, ако човек се загледа, ще му направи впечатление, че мъже на средна възраст се срещат по-рядко – на работа са, и то на най-тежката, каквато основно могат да си намерят (дърводобив, земеделие, строителство).
Естествено село, в което има само мюсюлмани, си има джамия. Ако обаче не внимавате, спокойно можете да подминете. Няма минаре, няма езан, засилен от високоговорители – обикновена малко по-голяма къща. Младите твърдят, че
ходят в джамията по празници
По-възрастните ходели по-често, но не всеки ден.
За живота в Галата със завист в гласа говорят и хората от най-близкото село Български извор. Макар че главният път минава точно през него, има шивашко и месопреработвателно предприятие, селото е видимо по-запуснато. Голяма част от българите се изнесоха по близките градове, сега тук живеем около 2 хил. душа, българите са има-няма 80 къщи, останалото са цигани и помаци, разказва Иван. Същото е и по околните села – Гложене свърши, махала Асен - също, разходете се, вижте, останаха само малцинства, допълва той. Но и тук всичко било спокойно. Основният проблем – отново липсата на работа.
В Български извор
изключват да има политически мотив
за това, че в тяхното село не се наливат толкова пари, колкото в Галата (кметът на Български извор – избран през 2007 г. за втори мандат, е от БСП, а на Галата е от ДПС). Просто няма хора, няма деца, казват две санитарки пред детската градина. За тях всичко е екстра – достатъчно тоалетни, парно, алуминиева дограма, вода в чешмите през цялата година. Тези "луксове" ги има в градината в Галата, не и при тях. Казват ни, че нямаме деца и затова не ни отпускат пари от бюджета, коментират те. А горе в една стая спят 25 деца, чиято храна двете санитарки пренасят в пластмасови кофи от яслата от другата страна на главния път.
В училището към 13 ч. вече също няма никой – нито деца, нито учители. За първи път няма и първи клас – нямало достатъчно първолаци. Тоалетната е външна. Направили лек ремонт и сега поне има достатъчно осветление вътре.
В Български извор няма и аптека, зъболекарят идва веднъж седмично за по няколко часа. Един аналгин да трябва да си купя, трябва да отида до Галата, казва една от санитарките, докато чака дървата, с които през зимата с печки ще отоплява малките.
Съседите са успели да си оправят живота, но те се захващат за всяка предложена им работа, казват в Български извор и никой не отваря дума, че в Галата живеят по-добре, защото селото е предимно мюсюлманско.
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/10/07/796257_v_galata_i_bulgarski_izvor_jivotut_teche_daleche_ot/
