Имаше един такъв в Глогово казваше се дядо Мутки (Мустафа). Той също така беше енергичен като дядо алиман. Починал в гората, като паднал от някаква стръмнина. Той беше и фронтовак. Един път като ходел на збирка на фронтоваците, бил с едновремешните дрехи и с фес на главата. Един българин го попитал защо е стакива дрехи, а той му отговорил, че там на фронта не ги питали, кой какъв е. Аллах рахмет ейлесин, на стареца. Беше на годините на дядо Алиман. Неговата къща е не много отдаличена от селото, но е на височина и докато отиде там човек доста се уморява. На мевлида му докато отида видях доста зор. По това време беше паднал и голям сняг. Той често ми говорише за себе си приживе, страхувал се е да не го закопаят без ходжа. Страх го било че тамникой няма да отиде. Той бил и борец, за строежа на къщата си сам си е принесал матеиалите на гръб. Даваше и добри съвети, като на майтап, често ми даваше примери с разни мушици, птички, мравучки. Говореше ми че са животинки, но и те правели това и онова с цел да се оженя и задомя. Друг един старец, като дядо Алиман беше и дядо Мута (Фара). Брат на бащата на Алексей Петров. Стареца беше голям майтапчия. Той дълго време беше педседател на джамийското настоятелство на село Галата. На едно събрание в Плевен в мюфтийството някъде през 2003 г. той станал и се изказал за в селото да се доведе ходжа, тъй като досега нямало случай в който някой да се закопае без ходжа. Беше много принцепен старец. Той и аго Рамадан искаха парите отредени за къщата на ходжата да отидат по предназначение, да не се похарчат за лични цели. За това бяха едни от активистите в работата на къщата. Те имаха най-много работни дни. Дядо Рамадан беше награден с грамота от мюфтийството, ама за дядо Фар нямаше, тъй като той вече беше се поминал. И на него Аллах да муопрости греховете. За разлика от младите хора личи че по-възрасните имали друго възпитание и са живяли в други среди различни от днескашните.