fotakiev от постинга ти единствено може да се коментират иконите. Не мисли че езичниците приемали идулите си буквално. Тяхния мироглед за идулите си е бил като вашия. те ги приемали като прозорци, които им давали истенското отражение на митичните същества зад тях. Така например статуята на бог Зевс далеч не е била самия бог, според древногръцката митология бога се намирал на планината Олимп.
Тук е мястото да споменен и за траките, които се молили на подобни но каменни изображения. И до днес за икона на Св. Георги се използва каменна плоча на тракийския бог конник в параклис св. Георги намиращ се в село Заберново, М. Търново.
Това са думи на св.Йоан Дамаскин роден 680г. в Дамаск Сирия. Един от големите богослови в православието. Халифът поставил Йоан за управител на града столица Дамаск.Думите за казани по същият повод, както сега при нас ,иконата е ли идолуслужение.Хора непознаващи христианството е триабвало да им се обясни какво е иконата.Били са иконоборчески години:
"Понеже някои ни упрекват, че се покланяме и почитаме изображението на Спасителя и на нашата Владичица, както и на другите светии и Христови угодници, нека чуят, че Бог в началото сътвори човека по Свой образ (Бит. 1:27). И така, защо се покланяме един на друг, ако не поради това, че сме сътворени по Божий образ? Защото, както казва богоречивият и силен в тълкуванието на божествените въпроси Василий, "честта, въздавана на изображението, преминава върху първообраза". А първообраз е това, чийто образ се отпечатва, от което се получава копие [297]. Защо Моисеевият народ отвсякъде се покланял на скинията (Изх. 33:10), която носела образа и вида на небесните неща, дори повече от цялото творение? Наистина, Бог казва на Моисей: Гледай да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината (Евр. 8:5; Изх. 25:40). А нима и херувимите, които осенявали очистилището (Изх. 25:18), не били дело на човешки ръце? А забележителният храм в Иерусалим? Не бе ли той ръкотворен и не бе ли построен чрез човешко изкуство (вж. 3 Царств. 6 гл.) [298].
Божественото Писание осъжда онези, които се покланят на кумири и принасят жертви на демони. Елините принасяли жертви; и иудеите извършвали жертвоприношения; но елините - на демоните, а иудеите - на Бога. И жертвоприношението на елините било осъдено и отхвърлено, а жертвата на праведните била напълно угодна на Бога. Защото Ной принесе жертва и помириса Господ приятно благоухание (Бит. 8:21), одобрявайки благоуханието на благоразположението и любовта към Него. А езическите кумири, които представлявали изображения на демони, били отхвърлени и забранени.
Освен това кой може да създаде подобие на невидимия, безтелесен, неописуем и безвиден Бог? Така че да се придава форма на Божеството е крайно безумие и безчестие. Затова в Стария Завет не се употребявали икони. Но тъй като Бог по Своето добросърдечие, заради нашето спасение, наистина стана човек, не така, както някога се явил на Авраам във вид на човек, и не както се явявал на пророците, а по същество и действително стана човек, живя на земята, общуваше с хората (срв. Варух. 3:38), вършеше чудеса, пострада, бе разпнат, възкръсна, възнесе се; и всичко това се случи в действителност, бе видяно от хората и бе записано за наш спомен и за поука на тези, които тогава още не се бяхме родили, та без да видим, а като чуем и повярваме, да постигнем Господнето блаженство. Но тъй като не всички са грамотни и не всички имат свободно време за четене, отците са решили, всичко това, подобно на някои славни подвизи, да бъде рисувано на икони за кратко напомняне. Извън всяко съмнение, дори в момента да не мислим за страданията на Господа, щом видим изображението на Христовото разпятие, ще си спомним за спасителното страдание, и като коленичим, се покланяме не на материала, а на Изобразения, както се покланяме не на материала, от който е изработено Евангелието, и не материала, от който е изработен кръстът, а на това, което е изобразено чрез тях. Защото в противен случай по какво би се различавал кръст с Христово изображение от кръст без такова изображение? Същото важи и за Божията Майка. Защото честта, оказвана на Нея, се въздава на Въплътилия се от Нея. По подобен начин и доблестните подвизи на светите мъже ни подтикват към мъжество, към съревнование, към подражаване на тяхната добродетел и към прославяне на Бога. Защото, както казахме, честта, въздавана на усърдните съработници, доказва любовта към общия Владика, и честта, въздавана на образа, преминава върху първообраза. И това е неписано предание, каквото е и преданието за покланянето на изток, за покланянето на кръста и за много други подобни неща"