Помаг тук спомена за една интелигентна личност, с която аз имах честа да се опозная. Става въпроз за Росица Пиронска. За сведение жената е помакиня и е от с. Градежница. Освен нея в Галата също има една подобна личност. Тое е от мъжки пол и се казва Ибрахим Пехливанов или на кратко аго Ибчо. Роден е на 15.03.1937 г. в село Галата. През 1951 г. завършва основно образование в месното училище. От 1951 г. е започнал да се учи да свири на байлама. През 1959 г. бил повикан от директора на ОУ с. Галата да съпровожда детска вокална група. През 1960 г. е образувана певческа група към читалище “Назъм Хикмет” в с. Галата. По това време той става член на Управителния съвет на читалището, а от 1970 е председател на читалището. През 1967 г. едновременно с това взима участие в самодейния състав на читалище “Напредък” в гр. Етрополе. Също така през 1954 г. завършил и курс за спортен съдия по вдигане на тежести към спортно дружество “Урожай” гр. Плевен. Написал три стихотворения:
Стария козар
Длъги години на обед тук почивах
край рекичката със студена вода
и опазих от малка фиданка
голямо дърво наречено бук.
И тъй, това дърво живя години наред
с бури и хали в неспирна борба
но моят син с голяма брадва
взема му живота, като луда хала.
Викаха ме мен синджиря
с това име и умрях
но ще ме помнят и децата
че добър бях и със тях.
Поточето и днес клокочи тихо
във плитката долчинка и светлей
та на воля да попей
че когато скочи в мръсната река, ще занемей.
В памет на майка ми
Цял живот си ме гледала
майчице добра
с кърпи си ме повивала
хранила си ме в уста
За да расна и порасна
през сурови времена
за да имам залък сладък
покрив, ласка, топлина.
Помня ранното си детство
през размирни времена
доживях свободни дни
и възможност за всичко
що си ми отдала нежно
синовно ти благодаря.
За мира
Ех ти ветре, ветре лекокрили
що летиш навред по света
предай на всички хора мили
поздрав зов с песента
Ние раснем в години трудни
на малката земя – планета
в борбата за мир и свобода
сме всички днес заети.
Издирил историята на селото си, като според него селото съществувало през 1479 г. под името Пещера. По това време в селото са живели четирима братя и една сестра – Алчо, Перчо, Горчо, Лулчо и Джута. Aлчо бил кмет на селото, от Горчо е останала днес местността Горчов трап, от Перчо са останали Перчовите кладенци а от Лулчо местността Лулчовото, което днес също се нарича и Усойната. Има предание, че по време на османския султан Ахмед I (1603-1617), пехливанин от селото на име Хасан е надборил султанския борец. За награда султана е дал на бореца тескере (документ), който да предаде на коджабашията (кмета) на селото, с който документ трябвало да се смени името на селото, като то да се нарече Галата на името на цариградския квартал, където се провели борбите. Според други през 1770 г. в село Пещера се настанили 3 турски семейства от квартала на Истанбул Галата. След като ги наричали галатени, чрез тях и селото се нарекло Галата.
