Езическа ли е християнската религия? Вие сами се обеждавайте в това.
Най-древното здание на църква било в Едеса разрушено от наводнение през 201 г. Църквите на първо време се строяли в малък обем. Това продължавало до времето на император Галиен (218-268). С нарастването на християнските общини се увеличил размера и на християнските храмове. Архиологическите разкопки разкриват също, че върху развалините на ранните езическите храмове още през IV в. израснали християнски обители, както капилището на Митра в Рим, до което имало гроб от І в., според християнските теолози в него бил погребан апостол Петър.
Имало известни основания за празнуването на памета на мъчениците още от ІІ в. В отделни общини правили възпоменания на дните, в които пострадали бележитите мъченици. Поповод мъченическата смърт на Поликарп Смирненски, проконсула по съвет на иудеите му изгурил тялото, за да не би християните да го употребяват като предмет на поклонение, тъй като на много места върху гробовете на мъчениците християните пеели химни и правели молитви. Празнуването на паметта на мъченика се състояло първоначално в извършването на агапи.
От средата на I и II в. в цялата Римска империя се разпространил и култа към бог Митра. Има много случаи, при които един езически празник в чест на това божество се пада на деня, когато църквата чества паметта на някой светец или мъченик. Празниците от българския народен календар в началото на януари - Йордановден (06.01.), Ивановден (07.01.) и Бабинден (08.01.) - са обединени от общите и при трите празника обреди с вода. На Йордановден основен празничен ритуал е поръсването с вода на къщите, хората и добитъка, както и изваждането на кръст от река, от морето, дори от корито на чешма. На Ивановден обредното къпане продължава. Къпят се главно младоженците, ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. На Бабинден основен празничен елемент е окъпването на "бабата", родилките и пеленачетата. И при трите празника се използва здравеносната сила на водата, нейната пречистваща мощ. Всъщност характерен белег на митраизма е използването на вода, окъпването, стремежът към съвършена чистота в телесен, но и в морален аспект. През първия месец на годината един старинен празник е известен в района на Стара планина и Северна България - Южници-верижници (16.01.). Празникът е посветен на здравето на добитъка и сигурността на стадата. Тук от особено значение е датата 16, чествана всеки месец като празник на Митра до края на V в. Несъмнено отбелязването на празника Южници-верижници е далечен отглас от обредната практика на култа към Митра, който има за своя основна функция опазването на добитъка и стадата. Петльовден е изключително интересен народен празник, който се отбелязва на 20 януари. Коли се петел на вратника за здраве на момчетата в къщата. Този празник очевидно също е преживелица от култа към Митра, който е изобразяван често с петел - животното, което предвещава новия ден, възраждането на светлината. В историческото си развитие християнството присъединява към обредната си практика голяма част от "биографията" на Митра, от неговите празници, заимства дори архитектурата на митреумите и един от основните обреди причастие, който е заимстван от жертвената храна на митраистите (хляб и вино). Митраизмът като религия изчезва окончателно към края на V в., но освен неговите следи днес в образа на християнските светци са използавни черти и от други езически религии. Така напр. пророка Илия е заменил тракийския бог на грамотевиците и бурите Перва, славянския бог на гръмотевиците Перун и гръцкия бог Зевс Гръмовержец. Бог Зевс се превръща и в св. Дий. Св. Марина носи функциите и жертвеното животно на тракийската богиня Бендида (покровителка на дома и семейството, повелителка на змиите), образът на Богородица съчетава египетската богиня Изида и Хор в ролята си на младенеца, Св. Влас покровител на добитъка приел образа на славянския бог Волос и тракийския бог Хермес. Св. Трифон и свързания с него празник трифон Зарезан е вероятния приемник на тракийския бог Дионисий и пр. Освен това от траките по българските земи са останали нестинарството и кукерството.
Идеята за смърта и възкресението на Иисус е дошла от празника за смъртта и възкръсването на бог Атис, който подобно на Иисус бил роден от майка заченала девствена. Празника се чествал в Римската империя през пролетта и бил въведен по времето на император Клавдий (10 пр. Хр.—54). Колкото до идеологията, че той станал жертва, за спасението на последователите му, това вярвание било възприето от почита към бог Митра, за който също се твърдяло, че е възкръснал и неговите страдания гарантирали спасението на поклониците му.
На никой ли не му прави впечатление отношението на Хюсеин Мехмед към християнството?
Последният му постинг е причина за следващ мой.Съжалявам не ми е приятно да го пусна..не се сърдете на мен..
Йоан Дамаскин(роден 680 година в Дамаск)Назначен за управител на града от Султана.Един от стълбовете на богословието в християнството.Живял в зората на исляма...
"И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на измаилтяни
– предтеча на антихриста. То произхожда от Измаил – родения Аврааму
от Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, така
и измаилтяни. А ги назовават сарацини (Σαρακηνο†ς) като онеправдани от
Сара (Tκ τ\ς Σά„…ας κενο†ς), поради казаното от Агар на ангела: „Сара ме
празна отпрати“ (Σά„…α κενήν με Bπέλυσεν).
Те са били идолопоклонци и са се покланяли на Зорницата и на
Афродита, която на собствения си език са нарекли Хавар, което означава
„велика“2. Прочее до времето на Ираклий явно са били идолопоклонци.
Оттогава, а и до неотдавна, у тях излезе лъжепророк, наричан Мамед. Той,
след като му попаднали на ръка Старият и Новият Завет, и също, след като
пообщувал с някакъв арианин, уж монах, организирал собствена ерес. Като
придобил влияние над народа с привидно богопочитание и благочестие,
2 Преданията за прелюбодейството на Авраам и Агар върху камъка вероятно са отра-
жение на предислямската легенда, според която двама любовници, Исаф и На’ила, извър-
шили прелюбодейство в меканския храм и за назидание били превърнати в камъни. Впос-
ледствие двата камъка били поставени на хълмовете Сафа и Маруа близо до храма и с
течение на времето станали обекти на поклонение.
той започнал да разгласява, че му било изпратено от небето писание. А
след като нахвърлил в книгата си някои законоположения, достойни за
присмех, предал им религиозен култ.
Той казва, че един Бог е творец на всичко, Който нито е роден, нито
е родил някого. Казва също и че Христос е Слово Божие и Дух Божи,
тварен и раб, и че безсеменно е роден от Мария – сестрата на Моисей и
Аарон. Словото Божие и Духът – казва той – е влязло в Мария и е родило
Иисуса, който бил пророк и раб Божи. А пък юдеите, като престъпили
Закона, пожелали да Го разпънат на кръст, и като Го уловили, разпънали
Неговата сянка. Самият Христос – казва той – нито бил разпнат, нито ум-
рял, защото Бог Го взел в небесата при Себе Си, тъй като Го възлюбил.
И следното казва: че след като Христос пристигнал на Небесата,
Сам Бог Го запитал, казвайки: Иисусе, ти изрече ли „Син съм Божи и
Бог съм“? И отговори Иисус: „Бъди милостив към мен, Господи! Знаеш,
че не съм казвал това, нито презирам да бъда Твой роб, но хора-престъп-
ници написаха, че съм изричал това слово, и излъгаха против мен, и са
изпаднали в заблуждение“. И Бог му отвърна: „Знам, че Ти не изрече
такова слово“.
И разправяйки в това си съчинение много други измислени неща,
достойни за присмех, той самохвално изтъква, че то му било низпослано
от Бога. А ние пък казваме: Кой свидетелства, че Бог му е дал писание?
Кой от пророците е предсказал, че ще излезе такъв пророк? И тъй като те
се затрудняват да отговорят, трябва да разкажем как пред погледа на це-
лия народ Моисей прие Закона, когато Бог се яви на планината Синай в
облак и огън, в тъмнина и буря. И че всички пророци от Моисей и насетне
предсказваха за Христовото Пришествие, и че Христос е Бог, и че е Син
Божи, Който щеше да дойде въплътен и щеше да бъде разпнат, да умре и
да възкръсне, и че Той е съдник на живите и мъртвите. И след като кажем:
Защо не по този начин е дошъл и вашият пророк, след като други са зас-
видетелствали за него, нито пък както на Моисея на димящата планина
даде Закона пред погледите на народа, във ваше присъствие Бог не е дал
нему писание, което, казвате, че е предоставил, за да бъдете и вие увере-
ни. Тогава те отговарят, че Бог прави това, което си иска. Това и ние го
знаем, казваме, но питаме по какъв начин писанието е снизходило върху
вашия пророк. И отговарят: че когато спял, слязло писанието върху му. А
ние насмешливо се обръщаме към тях, че щом спейки е приел писанието
и не е усетил действие3, у него се е изпълнила народната притча...4
3 Божествено.
4 В известните ръкописи липсва притчата.
Като отново попитаме: Защо след като ви заповяда нищо да не пра-
вите или да не приемате без свидетели, не го попитахте: „Първом сам
докажи чрез свидетели, че ти си пророк и че си дошъл от Бога“, и също:
„Кое писание свидетелства за тебе?“, те ще замълчат посрамени. Тъй като
на вас не ви е позволено без свидетели да се жените, нито да купувате,
нито да придобивате, нито вие самите приемате без свидетел да имате
осел или добитък, притежавате и жените си, и добитъка, и ослите, и оста-
налите неща със свидетелството на свидетели, единствено обаче вярата
си и писанието имате без свидетелство, защото оня, който ви предаде пи-
санието от никъде няма потвърждение, нито е известен някой свидетел
преди него (προμάρτυρ), а и сам той в съня си го е приел.
Измаилтяните ни наричат другарстващи (Uταιριαστ@ς), понеже,
както те казват, въвеждаме другар на Бога, като казваме, че Христос е
Син Божи и Бог. На тях отвръщаме, че това ни предадоха пророците и
Писанието. Вие, както твърдите, пророците приемате. Ако прочее не-
правилно казваме, че Христос е Син Божи, те на това ни научиха и ни го
предадоха. Някои от тях казват, че ние, като сме прочели алегорично,
тия неща допълнително сме прибавили. А други твърдят, че евреите,
понеже ни мразят, са ни заблудили, като са писали от името на пророци-
те, за да погинем ние.
И отново им казваме: След като твърдите, че Христос е Слово Бо-
жие и Дух, защо ни порицавате като другарстващи? Защото Словото и
Духът са неразделни от тоя, в който са по природа. Та, ако в Бога е Негово-
то Слово, то ясно е, че и То е Бог. Ако пък То е извън Бога, то според вас
Бог е безсловесен и лишен от Дух. И тъй, избягвайки въвеждането на дру-
гар на Бога, вие Го орязахте. По-добре беше да казвате, че има другар,
отколкото да Го орежете и да го представяте като камък, дърво, или нещо
от безчувствените неща. Така че вие лъжливо ни наричате другарстващи,
а пък ние ви наричаме орезници на Бога.
Клеветят ни също като идолопоклонци, почитащи Кръста, от кой-
то те се гнусят. Ние пък им казваме: Защо прочее вие потърквате с ръка
камъка във вашия Хаватан
5 и целувате камъка, като го прегръщате?
Някои от измаилтяните казват, че върху него Авраам е обладал
Агар6, а други, че за него той привързал камилата си, когато възнамерявал
да принесе в жертва Исаака. На тях по този повод отговаряме следното:
5 От ал-Хатим (ал-Хиджр) – полукръглата незастроена част зад постройката на днеш-
ния храм. Сведението на св. Йоан Дамаскин отразява една от представите на арабите за
мястото на камъка през предислямската епоха, според което той бил долепендо стената
на храма
6.
След като писанието казва, че планината е била обрасла с гора и дървета,
от които Авраам като начупи, върху тях положи Исаака за всесъжение и
че остави ослите заедно с робите, откъде прочее ви дойде да дърдорите
тея неща? Тъй като там има гъста дъбова гора, ослите не могат да се про-
мъкнат през нея. Засрамват се. Казват обаче, че е камъкът на Авраам. Въп-
реки това ние отвръщаме: Нека е на Авраама, според както вие бръщоле-
вите. Не се ли срамувате, че го прегръщате, защото върху му Авраам е
обладал жена, или защото си бил вързал камилата, а нас корите, че се пок-
ланяме пред Кръста Христов, чрез който силата на бесовете и дяволската
заблуда бе разрушена? А тоя, дето наричат камък, е глава на Афродита, на
която се покланяха [по-рано], която наричаха Хавер; върху него и досега
при внимателно наблюдение се вижда слаба следа от релеф.
Тоя Мамед, както вече се каза, като съставил множество брътвежи,
на всеки един от тях поставил название. Например: „писание за жената“ и
в него съвсем явно законополага мъж да вземе четири жени, а наложници
– ако може и хиляда; колкото ръката му удържи да са по-ниско от четири-
те жени. А това, дето може която пожелае да освободи, а друга, ако му се
прииска, да отнесе със себе си, установил със закон по следната причина.
Мамед имал сътрудник, наречен Зеид. Той имал хубава жена, в която Ма-
мед се влюбил. Когато седели някога си Мамед казал: „Човече, Бог ми
заповяда да взема твоята жена“. А той отвърнал: „Ти си апостол, прави
както Бог ти е заповядал: вземи моята жена“! Но по-скоро, за да кажем
нещата по-отнапред, първо се обърнал към него: „Бог ми нареди, да оста-
виш жена си“. Той я оставил, а след доста дни му казал: „Но Бог ми нареди
аз да я взема“. След като я взел и прелюбодействал с нея, установил след-
ния закон: „Който иска, нека остави жена си. Ако, след като я е оставил
обаче, се върне при нея, друг да се ожени за нея. Защото не е възможно да
я вземе, ако не е била омъжена за другиго. Ако остави някой жена, нека
бъде взета от брат му, при положение, че той иска“7.
В същото писание препоръчва и следното: „Обработвай земята,
която Бог ти е дал и я облагородявай, и това прави, и по такъв начин...“, за
да не казвам, подобно на оня, всички срамотни неща.
Той написа и съчинение „За камилата на Бога“, за която говори, че
била от Бога; изпивала цяла река и не можела да премине между две пла-
нини, поради това че не се побирала помежду им. Имало народ, казва, на
онова място и един ден той изпивал водата, а на следващия – камилата. Но
докато пиела водата, хранела ги, давайки им мляко наместо вода. Онези
7 Тук авторът препраща към преданието за женитбата между Мухаммад и Зайнаб бинт
Джахш, която преди това била жена на неговия приемен син Зайд ибн Хариса. Събитието
може да бъде условно датирано към 626 година
мъже, казва, тъй като били злонравни, въстанали и убили камилата. Но тя
имала потомък – малко камилче, което, казва той, след като майка му била
убита, въздигнало глас към Бога и Той го взел при себе си.
За тея неща казваме: „Отъде се взе тая камила?“ А те казват: „От
Бога“. И продължаваме: „Свързвала ли се е друга, мъжка камила с нея?“ А
те отговарят: „Не“. „Откъде тогава – казваме ние – е родила тая камила?“
Виждаме, че вашата камила е без отец и без майка, и няма родословие. А
след като е родила, пострадала е лошо. Но нито се появява тоя, който се е
събрал с нея, а и освен това малкото камилче се е възнесло. Вашият про-
чее пророк, комуто, като казвате, Бог е говорил, поради що не научи за
камилата къде пасе и кои се хранят от нея с мляко, като я доят. Или и тя,
подобно на майка си, попаднала на зли люде и е била убита, или пък е
влязла в рая преди вас; и от нея ще ви дойде реката от мляко, за която
разказвате басни? Нали казвате, че три реки ви текат в рая: от вода, вино и
мляко. Ако е извън рая вашата предтеча-камила, явно че е била изсушена
от глад и жажда, или че други се наслаждават на нейното мляко. И напраз-
но вашият пророк се хвали, че е общувал с Бога, защото тайната на ками-
лата не му е била открита. А ако тя се намира в рая, отново изпива водата
и бивате изсушавани от жажда посред насладите на рая. И ако пожелаете
да пиете вино от преминаващата в близост река, тъй като няма вода (поне-
же цялата е изпита от камилата) бивате изгаряни, тъй като пиете виното
несмесено, и здраво се напивате, и си лягате. А от главоболието след съня
и махмурлука от виното за вас остават скрити удоволствията на рая.
Как вашият пророк не е съобразил тея работи,така че да не ви се
случват в рая на насладата? Изобщо не е помислил за камилата, къде сега
си прекарва времето. А и вие не го попитахте, когато като в съновно бъл-
нуване ви разказваше за трите реки. Ние пък съвсем открито ви известя-
ваме, че чудната ваша камила ви е предварила да влезе в душите на осли,
където и вие ще отидете като хора подобни на скотове. Там именно са
външният мрак и вечните мъки: отекващ огън, незаспиващ червей и бесо-
вете на преизподнята.
В своето съчинение „На трапезата“ Мамед отново казва, че Хрис-
тос поискал от Бога трапеза и тя му била дадена. Бог – продължава – му
заявил: „Дал съм на тебе и на тия с тебе трапеза нетленна“.
Също така той има съчинение „За малката крава“, където казва и
други измислици, достойни за присмех, които, поради тяхното множест-
во, смятам за уместно да прескочим.
За тях [измаилитите] той установил закон да се обрязват заедно с
жените си и им наредил да не почитат съботата, нито да се кръщават;
предал им също едни неща, забранени от Закона, да ядат, а от други да се
въздържат. Пиенето на вино обаче напълно забранил."
