Topic: Помаци от Тетевенско- Галата ,Градежница...

[ficinka]

Аз корана не съм го чела, това са неща разказани ми от стари хора няма как да знам дали е така или не , тук има много просветени хора нека те да отговорят, аз пиша каквото ми се разказва а ако има нещо което греша моля поправете ме, няма спор.

[ficinka]

Празнуват се и Коледа и Великден, който се изчерпва с боядисването на яйца.


По стара традиция Нова Година при помаците е Васил, на 14 януари. Тогава тръгват сурвакарите и се правят тиквеници.


След Васил се споменават Трифонците, после почват мартините съботи. Марта идва на  14 март,  което старите жени бележат, като връзват бял и червен бариш на овошките.
Мартините съботи са езически ритуали, за които не се знае откъде водят началото си. Езичеството е основано на поклонението на други богове. Идолите, които се почитат са от различно естество – муски, животни, природни сили. Езичниците са преследвани от християнската църква, тъй като за нея тези вярвания са ерес, която се отклонява от църковните догми.
Четирите поредни съботи след 14 март се наричат Мартини съботи. Последната е преди Благовец, който е на 7 април. Първата и третата събота не се излиза на полето, не се върши никаква домашна работа и най-вече не се чисти, шие, пере и преде. Втората и четвъртата Мартина събота се наричат „Прелавяне”, тоест може да се пипне нещо из къщи. Силата на празника е от девет часа сутринта до икиндия /пет следобед/, когато хората се събират на седенки по дворовете. Празнува се за да не пада гръм, да не бие град, да не влизат змии в къщата, да не нападат гъсеници овошките. В такива дни общественото мнение тежи най-много, тъй като за българомохамеданите тук Бог е преди всичко Природа и ако някой работи, му се присмиват или го проклиант, защото заради един нещастието може да сполети цялото село.

[ficinka]

Ето ви една статийка за Възродителният процес тук в Тетевенско

[ficinka]

                            Следите на “Възродителния процес”
                                  сред помаците в България
                                  (анализ на техния дискурс)

                   Моюру Мацумае, д-р на антропологическите науки, Токийки Университет


       Миналата пролет в новините по БНТ излъчиха възпоменателен митинг за инцидента в едно село близо до Гоце Делчев, Южна България, случил се преди около трийсет години. Много хора се бяха събрали около новия паметник, посветен на жертвите от съпротивата срещу кампанията за смяна на имената през 1970 година. Гостите произнасяха речи и призоваваха за религиозна и етническа толерантност в България. Но това, което ми направи по-силно впечатление, беше, че някои от селяните искаха да съдят виновните за този инцидент.
       Изглежда кампанията, бележеща началото на един процес, който властите по-късно ще нарекат “Възродителен процес” все още не е същинско минало за хората, към които е била насочена. Трябва да разгледаме тази кампания от гледната точка на тези хора. Как са преживели този процес? И как го виждат сега? В настоящата статия ще се опитам да анализирам дискурса на помаците или българоговорящите мюсюлмани в района на Тетевен, Северна България, и да изследвам тяхната гледна точка за “Възродителния процес”. С този труд искам да потърся и ключа за възстановяването на социалните контакти след конфликта.
       След края на Отоманското управление в България малцинствата често са подлагани на асимилация от страна на преобладаващата българска култура. С тази политика на интегриране в българската нация правителствата се опитват да решат малцинствения проблем. От друга страна обаче политиката им спрямо помаците е твърде променлива. През 20-ти век са проведени няколко кампании за смяна на имената на им, най-мащабните, от които са през 1960 и 1970 година. Помаците са принудени да сменят мюсюлманските/турските си имена с български с цел асимилация или “възраждане” на българската им идентичност.   По-късно по същата причина са заставени да се откажат от някои традиционни/религиозни обичаи и стил на обличане, забранено им е да носят шалвари (широка женска дреха) и фесове, които са се считали типични за исляма.

[ficinka]

       Кампаниите, проведени след 1970 година, са като клин между помаците и българите християни. Такава е гледната точка и на двете страни в Тетевенския район. Един българин християнин споделя, че оттогава помаците започнали да странят от тях, а някои помаци казват, че тези кампании са били ужасно преживяване. Първоначално част от тях отказват да сменят имената си, заради което били викани от полицията (тогава милиция) в съвета и държани там докато не се съгласят.
       Но, както често се отбелязва, кампанията тук протича по-спокойно, отколкото в Родопите, а забраната на облеклото е наложена по-късно. На тези, които отказват да си изберат нови имена, официалните власти им ги сменят без да ги питат. Смяната става постепенно, тъй като е трябвало да сменят и вторите си имена, които се образуват от първите имена на бащите. Новородените са  записвани само с български имена и е било невъзможно да се напусне родилния дом без детето да бъде записано. В същото време в ежедневния си живот хората продължават да използват старите си имена, без значение с какво ново име са били регистрирани. Постепенно по между си започват да се наричат ту с новите си български имена, ту със старите си имена. Появили се и много прякори. Тази смесена употреба на имената била един вид отпор или отговор на “Възродителния процес”.
       Що се отнася до самия процес, един информатор споделя ,че местната комунистическа власт и цивилните, които са я обслужвали, са се чувствали неудобно да прилагат насила тази политика, тъй като в района всички са се познавали като добри съседи. Всички съседи, включително и българите християни, са наричани от помаците “наши хора”, което им  помага в общуването по между им. Например , според социалистическите изисквания за ритуалите било забранено да се вика духовник за погребенията, но хората често се осмелявали и викали имам, който четял молитвата след произнасяне на официалното слово от партийното лице.
       Тук се вижда значимостта на локалната идентичност, която размива границите между религиите (или обичаите).  В едно село, в което съжителстват  помаци и българи християни, съм чувала християните също да наричат съседите си помаци “наши”. От друга страна, разбира се, думата “наши” или дихотомията “нас/тях” се използва за изразяване на контрастта между помаци и българи християни. Което ще рече, че чувството за принадлежност у хората има различни измерения и се проявява в зависимост от контекста. Чувството за локална идентичност е едно от тези измерения.

[ficinka]

Приведените примери показват, че общата локална идентичност помага на хората да се разбират.
       От друга страна разбираме, че националните политики се провеждат по начин, който извежда локалната идентичност от фунциите й и я унищожава. Що се отнася до “Възродителния процес” информаторите казват, че употребата на сила била прехвърлена върху служители на реда, преместени от други райони на страната. В средата на 80-те, в района на Тетевен, милиционерите са разпределяни в помашките села да следят дали жените носят шалвари. Тогава жените започнали да носят работнически престилки и дълги поли, като някои от тях под полите носели шалвари. Което било опасно, тъй като милиционерите ги спирали и проверявали дрехите им. Фактът, че насила някой се докосвал до облеклото им, ги карал да се чувстват подтиснати.  Много хора си спомнят как милицията идвала в селата да ги проверява даже и по празниците.
       От това могат да се направят изводи за родствена природа на “Възродителния процес” и българската национална политика спрямо мюсюлманите. Както Нюбъргър отбелязва в едно от последните си изследвания, този вид политики са опит на модерните държави да контролират “мъжкото” и “женско” население в една нация. По тази причина мъжете и жените, в частност жените, които са носели шалвари до забраната им,  говорят за процеса различно от другите. Трябва да обърнем повече внимание на националните и родови пресичания, когато разглеждаме социалната реконструкция след кампаниите.
       След промяната през 1989-1990 г. на помаците беше дадена възможност да възстановят мюсюлманските си имена и начин на обличане. В Тетевенския район повечето помаци не връщат официално старите си имена и продължават да използват и двете си имена. Новородените се кръщават основно с български имена, а по-младото поколение предпочита да се нарича с новите си имена. Ето какво споделя един 30-сет годишен информатор, “Понякога ми викат А, друг път В, самият аз кой съм.” Относно социалната памет Конертън казва, че запазваме варианти от миналото, които по-късно представяме чрез думи и образи – типичен пример са възпоменателните церемонии- и така го съхраняваме в телата си. Чрез практиките миналото се седиментира в тялото като обичай. Изучаването му е показателно що се отнася практиките на именуване  при помаците. Ежедневната им практика да се наричат с две (ново и старо) имена е нещо обичайно за тях, в което именно е съхранен “Възродителния процес”.
       

[ficinka]

       Що се отнася до облеклото, след промяната жените започват пак да носят шалвари. Много от тях обаче не ходят с шалвари в по-големите и отдалечени градове като София и Ловеч. Те обясняват това по следния начин: “Хората в града се заглеждат в нас, ако сме с шалвари”, или “ трябва да се обличаме като цивилизовани хора в града”.Това показва, че кампанията за премахване на техния начин на обличане като белег на “изостаналост” и “ другост” все още влияе върху избора им на дреха. „Без шалвари не сме по-различни от другите българи”, с което потвърждават, че шалварите са отличителен белег за помаците в този район и избират дали да носят шалвари или не в зависимост от обстоятелствата.
       Трябва да отбележим, че хората в селата имат други кодове за облеклото. Със сигурност модерното общество счита шалварите за символ на исляма, така че правителствата и институциите в един момент решават да ги забранят за да асимилират мюсюлманите. Носенето на шалвари от жените обаче е свързано и с положението им в общността – например, възраст, семейно положение, занятие, особености при работата и т.н. Религиозното и ентическо различие привлича повече външно внимание. Не трябва да се пренебрегва двойнствеността,  пораждаща се от факта, че всеки човек признава за свои идентичности, произлизащи не само от религиозна/ентическа принадлежност, а също и от други фактори като местоположение, род, класа.
       Някои по-нови изследвания показват колко е важно да се търси помашката идентичност  във всекидневния живот. Много от тези изследвания са насочени към многопластовата идентичност на помаците. Константинов отбелязва, че помашката идентичност е по-скоро съчетание на два основни пласта. Единият е диалектната имитация на официалния национален дискурс, а другият- автентичното изразяване на идентичността. Тодорова дискутира проблема на една приписана идентичност, формирана от външни групи и самоидентичност. “Възродителният процес” и националната политика спрямо идентичността карат  помашкото малцинство да имира официалния дискурс и да се опитва да контролира груповата си идентичност чрез приписаната им такава. Но се появява противоречие между (квази-)официалната идентичност и тази от тяхното ежедневие. Разбира се, двете идентичности се влияят една от друга. Помаците се противопоставят на приписването им към други етнически друпи, в частност към друг национален статус, което личи от всекидневният им живот и от приведените примери.

[ficinka]

       След края на комунистическия режим, се казва, че икономиката играе основна роля при формирането на културната идентичност. Обаче, (екс- и квази-)официалният дискурс относно етническата идентичност все още силно влияе върху опитите на хората да създадат стабилна групова идентичност. Някои от тях се чувстват несигурни след отпадането на националния регулатор на груповата идентичност.  Което дава да се разбере, че “Възродителният процес” все още не е същинско минало. Може би си струва да се направят повече проучвания на ежедневните практики на помаците и да се изследва как те виждат следите на “Възродителния процес” в днешната ситуация.
       Накрая трябва да добавя, че тези аргументи, засягащи идентичността, се проблем на една обща тема. Понятието “идентичност” претърпя парадигматична промяна през последното десетилетие. Твърдението, че идентичността е постоянна и непроменлива величина, бе опровергано. Така че изучаването от тази нова гледна точка, отсега нататък, на помашката идентичност ще бъде интересен и важен пример за нас.

[ficinka]

Ако на някой му е интересно нека да прочете и след това очаквам коментарите ви.Статията е написана от Маюру Мацумае,доктор по антропологическите науки в Токийският университет,Маюру често ни гостуваше тук в  Градежница

[Metka]

Ficinka,опредлено четивото което си публикувала е доста интересно дава ясна картина на самото антропологическо изледване .
Пожелавам ви един ден от ваша край да се появи подобен антрополог, обаче да е от помашките среди.

[abc]

Пожелавам ви един ден от ваша край да се появи подобен антрополог, обаче да е от помашките среди.

За да напише правилните писания

[Metka]

За да напише правилните писания

Не позна.
- За да може да има антрополог от Градешница , който да иде в Япония един ден, за да прави антропологически иследвания на японските помаци.

[pomak BG]

Да има логика в думите ти, но какви мюсюлмани сме като не изълняваме нищо свързано с религията ли, като казваш нищо какво точно имаш в предвид, тва че не ходим на джамия ли ,щото има много неща които ги спазваме или казано по точно слушаме твоите съвети и който иска ги следва който не неги следва, това не означава че не е мюсолманин или греша.Е аз не съм толкова компетентна ти ще кажеш, дори назнам какво пише в корана но милея за това дори и малко помашко останало в нас и ако не искаме то да изчезне за винаги мисля че някой трябва да ни насърчава а не обвинява .Ако след като не следвам религията по твоите думи не съм помакиня тогава да се покръстя ли ,не искам но мога ,има много такива тук ,но не искам понеже съм горда с нашите хора и ми харесват помашките традиций без да са поставени като решение на проблема или ги спазваш и си помак или не и не си .Както и да е аз се чувствам такава в душата и сърцето си а останалото не е от значение за мен.

За да си мюсюлманин според ислямските догми е нужно на първо място да приемеш, че Аллах е бога и да засвидетелсваш, че е така, а на второ място да приемеш че Мухаммед, е пророк и пратеник на Аллах и да засвидетелстваш това. След като го направиш ти трябва да се покаеш за греховете си искренно и смирено и да се стараеш да ги не извърваш. Като кажем грехове имаме предвид пороците - алкохол, наркотици, съблазните - от прелюбодияние, кражба както и да не опотребяваш свинско месо, тъй като тези забрани смаляват живота на човека и го водят до морално падение. След което трябва ритоално да се изкъпеш нарича се гусюл измива се остата и нусъ и цялото тяло без да остава сухо място по него. След като извършиш покаянието и ритуалното измиване постепенно трябва да се учиш на обредите в исляма. Това е общо взето. Но същественното е да засвидетелсваш че Аллах е бог и Мухаммед е пратеник на този бог.

[EVROPOMAK]

Не позна.
- За да може да има антрополог от Градешница , който да иде в Япония един ден, за да прави антропологически иследвания на японските помаци.

Ама, на някои им се струва майтап, че в Япония нямало Помаци!   
Охо-о-о, има, има и то доста много, не напразно миналият месец Японският принц и принцесата на Япония, отидоха по Родопските баире и Мугленските чукари, да си търсят корените!   
Даже се интересуваха, дей е онува място "Меврапа", дето Мугленските помаци сяка година си правят курбан, това е на адин връх, дету Помаците през 12-та са се отбранявали от "наште" ли от "ваште" ле, нимойш дъ разбереш!     

[Selcha]

pomakBG, ти практикуваш ли да превеждаш на Български език това което казваш в молитвите си, за да те разбират хората..в Девинско така правят нашите имами. Бях на едно погребение в Настан, ходжата каквто каза на арабски (естествено не го разбираме), после го каза на Български...