Ами да се върнем на темата, викам. Тук ще изложа едно въведение към моята теория. Ще се опитам да бъда пределно ясна.
В България се очертават няколко фолклорни области, които се разграничават по специфичните белези на местния си традиционен фолклор. Такава обособена фолклорна област е Северозападна България или както Васил Стоин я определя териториално - "От Тимок до Вита".
Населението живеещо в тази част на страната е етнически обособено, което намира най-ярък израз в специфичните черти на фолклорните явления - обичаи, придружени с музика, народни хора и други. За хора, които живеят в една фолклорна песенна област, пеят едни и същи или близки по устройство песни, имат общи обичаи и обреди, говорят един и същ език, естествено е да се приеме, че имат и общ произход.
В Тетевенския край - селата Градежннца, Глогово и Галата са населени с помаци. Ще се опитам на основата на фолклора в тези села, да докажа че помаците от Тетевенския край са чисти българи. Най-неопровержим аргумент за това твърдение се крие в близостта на музикалния им фолклор по отношение на метрика, ритмика, интонационно-ладова основа, музикална форма и структура, тематика, стихосложение и маниер на изпълнение с фолклора на останалото население от тази област.
От първите записи на народни песни направени в помашките села от Васил Стоин и Райна Кацарова през 1926 - 28 г. (Вж. сб. "ТВ") до моите - направени през 1978/79г е изминал повече от половин век, достатъчно време да се променят и душевността и светоусещането на тези хора, живели до Освобождението в един затворен изолиран кръг. От друга страна, зафиксирането на музикално-песенен фолклор през 1960 г (от акад. Н. Кауфман - Вж. Архив на ИМ-БАН) и 1979 г. дава възможност да се проследи и изследва по-нататъшното развитие на народната музика в тези села. Промените са значителни. Много от песните записани от В. Стоин не се помнят и от най-възрастните певици. В обръщение са не повече от 30-40 песни за "сценична изява" по време на народните събори и прегледи на художествената самодейност. Фолклорът изчезва не само от "делниците", но и от "празниците" на народа. Причината за това явление трябва да се търси в икономическите изменения, в масовото навлизане на комуникативните средства в бита на хората, в миграцията и др.
Все пак, проучванията правени върху народната музика на малцинствата у нас, на наши преселници в чужбина, неоспоримо доказват колко бавен процес е изменението на мелодиката, на маниера на пеене, и на целия песенен фонд.
Наред с основната задача за произхода на ислямизираните българи, изпъкват редица второстепенни проблеми, с изясняването на които се разрешава и крайната цел на моята работа. Такъв е въпросът за развитието на отделните жанрове и отношението към тях, настъпили ли са промени във функционалността на песните. Вероятно е, след ислямизирането на населението, ходжите да са забранили много от песните, в които особено ярко се отразява националното самосъзнание на българина. Интересна е и съдбата на християнските обреди и обичаи. Българите- мюсюлмани и днес празнуват Гергьовден, Великден, Благовец, а другите празници - помнят. Тези обичаи и празници, езически по своето съдържание и произход, възприети и проникнали в християнския църковен календар, са успели да просъществуват и след ислямизацията.
Много интересен факт е и съществуването на култ към мъртвите при помаците. Създаването на "оплаквания" във връзка с погребалните обреди (върху които явен отпечатък оставя християнската църква) и възникналите от тях "оплаквателни песни", които в последствие заживяват самостоятелен поетичен живот, днес в много краища на България е изчезнало. Въпреки, че култът към мъртвите е изрично забранен от мохамеданската религия, той е разпространен сред населението на селата Градежница, Глогово, Галата.
Вековното развитие на населението от тези села (техният бит, култура), след ислямизирането им, е само относително самостоятелно, изолирано. Несъмнено обменът на фолклорни творби, съществувал отпреди ислямизацията между хората от целия район, е продължил и след разделението им на две верски групи. Затова е благоприятствувало и честото правене на панаири в Ловешкия край, на които е звучала българска, турска и циганска музика.
Сравнението на музикалния фолклор на Тетевенските помаци и този на родопските, доказва, че фолклорният музикален първоизточник не е един и същ, и потвърждава още веднъж убеждението, че българите приели исляма от Родопите и Тетевенско не произлизат от единна етническа група, факт изтъкван и от други научни източници.
