Още за нюансите:
Магда Каменова –режисьор на филма “История с куче, без куче”:
Беше се слял с природата
Спомням си, че го извикахме от селото, в което живееше, дадох му сценария на “История с куче, без куче” и нещата тръгнаха веднага. Беше впечатляващо това, че лесно създаде великолепен контакт с момиченцето, което изпълняваше главната роля във филма и никога няма да забравя епизодите, които имаха заедно. Слабаков бе актьор на нюансите. С него се снимаше лесно. Всъщност едва ли някой режисьор е имал проблем докато са работили заедно, но аз няма да забравя следната случка: Последният епизод на филма е в едно кино с много хора и там кокершпаньолът Роро трябваше да го открие сред стотиците хора -масовка. Ние се притеснявахме дали ще се получи, но кучето прекоси залата, откри го и скочи в скута му- бяхме изумени, но такъв беше той, обичаха го всички.
Прекрасен човек, сърдечен, топъл, непретенциозен, но не и по отношение на работата си- там бе перфекционист, но не прояваваше капризи. Суетата му бе неприсъща и това се доказва от факта, че сравнително млад и в силите си той отиде да живее в малкото Севлиевско село Бериево. Направи го, защото търсеше естествения контакт с природата. Най –характерното за него бе връзката му с нея. Той сякаш се беше слял околния свят. Той не отсичаше клонка, не махаше дори храстите- смяташе, че всяка живинка има право на живот. Мисля, че имаше един спокоен и уравновесен живот в последните си години.