Author Topic: Хамид Русев, Шефкет Чападжиев, ...  (Read 11514 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
 „Живот на две разделен” е историята на Хамид Русев в едно изречение. Съдбата въпреки трудностите, на които е било подложено семейството му и той самият до 19-тата си година, е имала сериозни планове за него и днес, след 43 години, нещата са придобили друг смисъл. Мъдростта в съчетание с човечността, вярата и родолюбието, са поставили родопчанина в епицентъра на една от най-големите български общности зад граница – тази в Чикаго.
     С общественика Хамид Русев, телевизионният ни екип се срещна за първи път преди две години по време на снимките в Америка на документалния филм на БНТ – „Мечта за България”, когато той публично призова за скъсяване на дистанцията между емигрантските български общности по света и България и апелира за нов диалог на българите по света.
     Във „Воля за живот” – втория от американската поредица филми на БНТ за българската общност в САЩ, който акцентира върху демократизирането на религиозния диалог и плурализъм, той беше този, който заяви, че пътят към сближаването е вярата... „ Аз ако съм мислил да се сближим едни  други, това съм имал пред вид - да се молим задно и когато излезем, не да се гледаме накриво, а да се прегръщаме и уважаваме е аз да уважавам твоята вяра, ти да уважаваш моята вяра! Това е моето виждане за религията. Това бих желал да направя. Едно нещо, в което да бъдем едни до други, в съюз да бъдем, да бъдем в другарство, да обичаме – всички религии да обичаме” – думи на Хамид Русев.
     През погледа на Хамид Русев, едно от най-популярните български имена в Америка са минали много човешки истории и съдби. Животът го е научил да говори и много и малко, а извода за смисъла от всичко е повече от красноречив – „ Трябва да бъдеш винаги Човек, с главна буква... и да останеш човек!”.
     Където и да отиваме, трябва някъде да се връщаме, както не трябва да забравяме кои сме и откъде сме тръгнали, защото утре никой няма да си спомня за нас.

Източник:
http://rtvcblagoevgrad.com/index.php?option=com_content&task=view&id=45&Itemid=49

Аз мога само да се радвам, че този човек е произлязъл от нашите среди и е успял въпреки страданията, които е преживял!

" ЖИВОТ НА ДВЕ РАЗДЕЛЕН " 1 Хамид Русев САЩ



Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re: Хамид Русев, Шефкет Чападжиев, ...
« Reply #3 on: October 02, 2009, 20:41 »
dim 56, и трите части за живота на Хамид Русев" Живот на две разделен съм публикувал отдавна в темата" Pomaks in USA"  ;) http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1150.msg39568.html#new

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Re: Хамид Русев, Шефкет Чападжиев, ...
« Reply #4 on: October 02, 2009, 21:47 »
Nazmi, съжалявам, но преди да пусна темата, проверих с търсачката във форума на "хамид русев" - не ми показа никакъв резултат  >:(
Въпреки това, мисля че с оглед на психозата напоследък и в БГ, и тук в сайта, е полезно да се припомни историята на този човек. Също така мисля, че тази история си заслужава отделна тема много по-заслужено, отколкото многото безсмислени теми напоследък тук.
Очаквам в нея коментари и допълнителна информация за дейността на Хамид Русев - най вече от тeзи, които сте в USA  ;)
Колкото до това, че повтарям нещо пускано преди - при повторно търсене сега на латиница ми даде този резултат:

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,922.msg4812.html#msg4812

Така че не си първия  ;D  ;D

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Re: Хамид Русев, Шефкет Чападжиев, ...
« Reply #5 on: October 05, 2009, 21:12 »
Идеята ми беше в тази тема да се пише за успелите хора от нашата общност по света. Започнах с документалния филм за Хамид Русев. Сега ви предлагам интервюто на Шефкет Чападжиев, дадено преди премиерата на биографичната му книга "Чападжиев".

Шефкет Чападжиев:
Вашите бизнесмени си броят милионите, в САЩ си говорим за стотинките


Първата работа на българите в Чикаго е да си купят "Мерцедес" и скъп GSM

Шефкет Чападжиев е най-успелият български бизнесмен в Америка. Преди повече от половин век пристига в САЩ със 75 цента в джоба. Работи като сервитьор, а по-късно успява да развие печатарски бизнес, с който изкарва първия си милион. Роденият в Мадан Чапа е душата на българската емигрантска общност зад Океана, помагал е на много нашенци. У нас пък е известен с дарителската си дейност – за болници, старчески домове, благоустройствени проекти. Женен е за латиноамериканка и има 3 деца. Чападжиев е у нас и за премиерата на биографичната книга „Чападжиев” (изд. „Сиела”) от Орлин Крумов, която разказва удивителната история на собствения му живот. Днес е премиерата на изданието.

- Господин Чападжиев, вие сте богат човек, а се движите без абсолютно никаква охрана. Големите български бизнесмени са придружавани от поне десетима бодигардове. Не се ли притеснявате за сигурността си?

- От какво да ме е страх? Не мисля, че мога да се сравнявам с вашите бизнесмени, макар че ако дойдат в Америка, те няма да имат нужда от бодигардовете си. Спокоен съм, защото всеки долар, който съм спечелил, съм придобил по честен начин.

- В момента всички говорят за криза, а вие сте преживели не една през живота си. Кога най-много сте се притеснявал за бъдещето си, за утрешния ден?

- Аз мисля, че кризата в момента е най-сериозната, откакто се помня. След атентатите в Ню Йорк нещата тръгнаха зле и днес съвсем не са розови. И понеже пътувам много и се срещам с различни хора, мога да заявя, че въпреки голямата нестабилност и срива в икономиката Америка остава в по-добра позиция от останалия свят.

- Какво е да познаеш бедността?

- Беден си, ако няма какво да ядеш, не можеш да си платиш тока и наема. В Америка нещата още не са опрели до кокала, в степен, в която да можем да говорим за масово обедняване. Но там май не са свикнали много да страдат и затова им идва нанагорно. В България сякаш е естествено да се мъчиш и хората са по-спокойни.

- Кои от промените у нас най-силно ви впечатляват?

- През 1949 г. изселиха цялото ми семейство в Боринци, село в Северна България. Заварих хора, които живееха в известна форма на благополучие, за разлика от родния ми Мадан - ядяхме основно картофи, фасул и царевичен хляб. В Боринци слагаха на трапезата едни хубави бели погачи, месо в изобилие. Преди две години минах през същото това село и ме сви сърцето. Нивите пустееха, машините стояха ръждясали на двора на бившето ТКЗС. Къщите - порутени, тук там мине кокошка… някое куцо прасенце. Беднотия… Видях картина, която ме накара да настръхна.

- Каква е историята за прочутите 18 лева, които сте взели от касата на ТКЗС-то и после сте върнали със запис от Гърция?

- О, за мен се разказват какви ли не неща, но няма такова нещо. Някъде писаха, че съм заминал за Америка със 75 цента, на друго място с 65… Ще изкарат, че хептен без пари съм заминал най-накрая. Истината за случая, за който ме питате, е, че когато пристигнах в бежанския лагер в Гърция, носех със себе си ключовете от касата. Мислех да ги зарежа на граничната бразда, но после си дадох сметка, че случайно някой може да ги вземе, да отвори касата и да вземе парите. Първата ми работа, след като си оправих документите, бе да отида до пощата и да изпратя ключовете обратно.

- Смятате ли, че книгата, която описва живота ви, ще се намеси там, където измислиците надделяват над реалните събития?

- Много ми е странно, когато с мен се отнасят като към някакъв герой, някаква личност от суперкалибър. Успял в някакъв смисъл, но мнозина са по-богати хора от мен. В България има големи капиталисти, които непрекъснато си мерят милионите. Аз не съм такъв човек. В Америка не броим милионите, говорим си за стотинките. Но са наши, ние сме си ги изкарали. Тук е моментът да кажа, че винаги съм се старал да бъда точен. Да не деля хората на етнически, верски, социален или какъвто и да било друг признак. Затова и много се пазя и не искам името ми да бъде замесвано с никаква партия, да съм неутрален и да идвам тук просто като българин. Това, че се казвам Шефкет, не ме прави привърженик на ДПС например. А много пъти пишат, че едва ли не ги подкрепям. Няма такова нещо, нито съм за тях, нито против тях. За мен най-важно какъв човек си, каква душа носиш.

- Смятате ли, че българинът е склонен да залита в крайности, когато се касае за неговите форми на принадлежност?

- За България реално най-големия проблем е икономическият. Когато хората са бедни, започват да залитат и да се занимават с глупости. В Америка пък имахме развита икономика, а вижте какво се получи. Но демокрацията си остава действаща и затова хората са спокойни. Аз например не съм гласувал за Барак Обама, убеден републиканец съм. Но го приемам като президент. Това е доказателство, че вярвам в стабилността на американското общество. Това в България знаете ли кога може да се случи. Допускате ли един ден начело на държавата да застане президент ром, при това мюсюлманин! Малко съмнително.

- Следите ли политическите процеси у нас?

- Съвсем повърхностно. Когато в Америка някой дойде при мен, аз се обръщам към него като към българин. Напълно се абстрахирам кой какъв е и от каква партия е. Посрещал съм Желю Желев, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Георги Първанов, наскоро и Бойко Борисов. За мен те всички са мои сънародници, а какви са техните политически намерения и амбиции не ме интересува. В САЩ съм вече 50 години, но никой никога не ме е питал какъв си, що си, в какво вярваш, в какво не вярваш. Възхищавам се на американците, че са успели да поставят религията вън от политиката. Вярвам в силата на американската демокрация и ако един ден се окажа на нулата и трябва да започна живота си отново, ще мия чинии, но няма да напусна САЩ.

- Разбрах, че сте част от историята около заснемането на филма „Моята голяма гръцка сватба”. Разкажете ни за тази връзка.

- Главната героиня във филма играе историята на своя живот. Миа Варгалес е дъщеря на емигранти от южната ни съседка и работи в ресторанта на баща си – мие чинии, сервира. Баща й иска да я ожени за грък, но тя е влюбена в американец и в крайна сметка се вземат. Миа обаче много обича да пише сценарии за пиеси. Заминавайки за Лос Анжелис и с последните си 40 долара, тя пуска обява, че ще поставя произведението си в аматьорски театър. Съобщението попада на погледа на актрисата Рита Уилсън, съпруга на Том Ханкс. Рита, чието истинско име е Маргарита Ибрахимова, е дъщеря на мой много добър приятел, български помак от Смолян. Тя гледа представлението и решава да продуцира историята на филм. Никой не е хранил надежди, че лентата ще се получи. Но вложените 5 милиона не само че се връщат, ами „Моята голяма гръцка сватба” се превръща в най-печелившата независима продукция с приход от над 250 млн. долара. Присъствах на премиерата на филма заедно с родителите на Рита, а вечерта бяхме при Опра Уинфри. И аз там, заедно с всички гърци…

- Жителите на Балканите забравят ли за разногласията си в САЩ?

- А, там няма проблем. Не знам как се получава, но в Америка просто се прераждаш. Макар че и в САЩ има престъпност. Наскоро хванаха хората, които са вършели измами, легитимирайки се като близки до Христо Стоичков – купували коли, препродавали имоти. Разговарях с един служител на ФБР, който ми каза: Много интересни хора сте българите. Защо не правите мръсно на другите, а един на друг?

- Какви са вашите представи за лукс? Важна ли е показността на скъпите вещи като белег за статус?

- Едва ли има по-прост и евтин телефон от този, който ползвам в момента. Но ми върши работа. Прави ми впечатление, че когато дойдат в Чикаго, първата работа на българите е да си купят "Мерцедес" на старо или БМВ. Още няма пари за квартира, а лъскавото го блазни. Оправи си живота, пък тогава купувай… Не мога да си го обясня. Купуват си последните модели GSM и хоп - демонстративно сядат на масата и ги слагат отгоре. По колите, паркирани отвън, можеш да намериш и нашите заведения.

- Платихте 200 000 долара за полет в Космоса. Нетърпелив ли сте за това пътуване?

- Полетът ще трае около 3 часа. Докато обядваш, и се връщаш. Не е чак толкова голяма работа, колкото писаха вестниците. Това не е нито мечта, нито каприз. Обиколил съм със самолет „Конкорд” цялото земно кълбо. Просто обичам да пътувам, а космическата разходка е поредното ми подобно изживяване.

Източник:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=TWprNE1Ec3pNQT09OzMy&mater=Mjk4MDszMA==

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Хамид Русев, Шефкет Чападжиев, ...
« Reply #6 on: January 01, 2010, 12:18 »
                   
                        Ако не си умен, ако си мързелив и щедър, ще успееш. Аз успях!



   
Шефкет Чападжиев, първият българин, който ще полети с туристическия космически кораб „Белият рицар“ на известната Върджин Галактик, е роден в Мадан

Най-важно е парите да бъдат спечелени честно, казва Шефкет Чападжиев, най-успелият българин в Америка

Отначало продава олио за $1.25 на час. Отваря ресторант и се проваля. Сервитьорства в Международния валутен фонд. През 1966-а започва работа в печатница. 10 г. по-късно решава да започне собствен бизнес. Залага двете си коли, тегли заем от 10 000 долара и купува три машини на старо. През 1979-а е вече собственик на фабрика. Продава бизнеса си през 1993 г. В момента менажира собствените си недвижими имоти. Инвестира на фондовите борси в Ню Йорк и Чикаго част от спечеленото през 37-годишния си емигрантски живот. Годишният доход на родопчанина надхвърля няколко пъти заплатата на американския президент. Чападжиев се връща се всяко лято в родния край през последните 20 години. Дарил щедро пари за джамия, църква и болница в родния си град. Последното му дарение е чешмата край Пампорово. Мечтата му е да види България ако не над, поне не под всички европейски държави. Хобито му са пътешествията. От които разбира, че по-свойски хубава от България няма.

И преуспелият си има мъка - нито една от щерките му няма мерак за бизнес. И София, и Сабрина, се занимават с музика и театър.

Животът на Шефкет Чападжиев е идеален сценарий за холивудски филм как се осъществява американската мечта. С много труд и пот момчето от родопското градче Мадан се превръща в един от най-преуспелите българи отвъд океана. Началото на приказката е мрачно. През 1949-а семейство Чападжиеви е изселено от Мадан. Бащата върти магазин, а времената са мътни.

ВЛАСТИТЕ ПОДОЗИРАТ ВСИЧКИ ПО-ЗАМОЖНИ ХОРА В РАЙОНА

за потенциални чужди агенти и помагачи на върлуващите банди на прочутите капитани Яшар, Фортуна, Ахмед Бейски. Така, без вина, семейството се озовава от Родопите в другия край на България, в Балкана. В селцето Боринци бъдещият бизнесмен получава първия сериозен урок: В изгнание човек е принуден да разгъне всичките си качества - разчита само на себе си, за да оцелее.

Междувременно новата комунистическа власт се е утвърдила, издигнала е мрежи по южната граница. Така през 1954-а семейство Чападжиеви са върнати обратно в Мадан. Съдбата се усмихва на Шефкет - работи в печатницата на вестник „Родопски устрем“, записва вечерна гимназия. Една книга преобръща живота му - Алековата „До Чикаго и назад“. Изведнъж планът за бъдещето му става ясен - напред към Чикаго.

Първите два опита за бягство са неуспешни. През лятото на 1963-а обаче Шефкет и приятелят му Хамид Русев минават в Гръцко. Само те си знаят как се минават телените заграждения, как избягват хитрите капани и страховитата разорана мъртва зона. С няколко шоколада в джоба и с по един нож срещу глигани, голяма напаст по онова време.

Също като на филм ги поема американското разузнаване. Следват изнурителни разпити, в се повтаря до втръсване дежурният въпрос „Комунист ли си?“. В лагера Лаврион край Атина на Чападжиев най-сетне му олеква на сърцето - изпраща по пощата в родния Мадан ключа от сейфа на местното ДЗС. Касиер е, поверени са му милиони, от които не е пипнал лев. При бягството катинарчето остава в джоба му. Исках да съм чист пред хората, както и пред съвестта си, казва след години емигрантът.

Бегълците потеглят за Америка с кораба на магната Аристотел Онасис „Олимпия“, най-луксозния навремето. Билетите плаща Католическа църква в Ню Йорк. Това е първият борч, който Шефкет плаща, като си стъпва на краката. Дотогава обаче минава доста време. Със 75 цента в джоба Чападжиев и Русев пристигат в Ню Йорк. Новият живот за тях започва на 30 юни 1964-а. Битката за оцеляване започват в Чикаго. Първата работа, която си намират, е продавачи на нискокалорично олио по домовете. Плувнали в пот, емигрантите търчат с преметнати през рамо каси с по 24 бутилки. Тичат и крещят „Криско ойл“ за по долар на час.

Следва фабриката за шмиргели, където бъхтят по две смени, включително събота и неделя. За по долар и осемдесет и пет цента на час. Пестят всичките пари. Месеци наред младоците спазват желязното правило - харчат само по пет долара на седмица. Единственият лукс, който си позволяват, е по една кола, от време на време.

Следва първият успех на американска земя - купуването на първата кола, олдсмобил, марка 59. Шефкет знае едва няколко английски думи, а трябва да вземе книжка. Намесва се оправният бай Киро шивача, който урежда нещата с листовките и кормуването с връзки и рушвет. Почти по български.

След успеха с колата Шефкет и Хамид се залавят с ресторантьорство. Експериментът с Eaten time трае само година. Двамата се пробват и като сервитьори в лъскав ресторант от веригата Мериът във Вашингтон. Прислужват на дипломати, политици, бизнесмени, чиновници от Международния валутен фонд.

Младостта си иска своето. На курса по английски

ШЕФКЕТ СЕ ВЛЮБВА В ЕКЗОТИЧНАТА ЕКВАДОРКА МАГДАЛЕНА БУЕНО.

Двамата сключват брак през ноември 1966-а. Купуват къща на изплащане. Синът им е болнав и се ражда преждевременно. Сметките и отговорностите се трупат.

Тук Чападжиев прави изненадващ ход - напуска добрата си работа като началник-склад на книжарски стоки. И започва от нулата - на печатарска преса. Решението му е категорично - без колежанска диплома и добър английски занаятът е единственият му шанс да успее в Америка.

Битката е жестока - яко бачкане по 12 часа на ден. В почивните дни Шефкет прави хамбургери за закусвалня. Понякога му се събират по 79 часа на седмица. Работех нонстоп, нямах време да си изям сандвича, признава емигрантът. За три години надницата му скача от два на шест долара за час.

Така неусетно извърта десет години в печатарско-книговезкия бизнес. Чападжиев има къща, кола. Иска обаче да направи нещо повече от средния янки. Тласък му дава телевизионно интервю с основателя на прочутата хотелска верига Холидей Ин. Тръгнал от нулата и стигнал до впечатляваща империя от 2500 хотела.

Дошло е времето родопчанинът от Мадан да достигне американската си мечта.

Чападжиев се развихря. През март 1976-а регистрира първата си фирма Chap’s Bindery Corp. за печатарска и книговезка дейност.

ЗАЛАГА ШЕВРОЛЕТА И ФОЛКСВАГЕНА, ТЕГЛИ ЗАЕМ ОТ 10 000 ДОЛАРА,

с който купува на старо първите три машини, монтира ги в наетия за целта гараж. Поръчките постепенно заваляват, бизнесът се разраства. През 1978-а момчето от Мадан печели 500 000 долара.

Успоредно с новите машини влага много средства в недвижими имоти. Купува собствена фабрична сграда, после още две. Строи три собствени производствени сгради. Купува къщи, апартаменти.

Бизнесът му набъбва с 30-40 на сто годишно. Дневната продукция брошури, които бълва фирмата, достига 50 млн. екземпляра.

Цифра, която надвишава продукцията от подобен род на цяла Западна Европа, недостижима дори за акулите в бранша от САЩ и Япония. Годишната печалба преминава в седемцифрени числа.

УСПЕХЪТ ИМА ВИСОКА ЦЕНА

За да е пръв в областта на новите технологии, Чападжиев става редовен абонат на всяка голяма печатарска изложба. Той е неизменен посетител, независимо къде е експото - в Германия, Англия, Швейцария, Щатите. Така е винаги с месеци преднина пред конкурентите. Няма фабрика в бранша с по-модерни машини от неговите в периода 1986-1993 г.

Убийствено трудно се прави първият милион, нататък е лесно, обича да се шегува Чападжиев.

Сред редовните клиенти на Чападжиев са автомобилните гиганти Дженерал мотърс, Крайслер, Форд. Фирмата на българина Continental Bindery изработва рекламните списания и брошури на големите търговски компании Сиърс и Монтгомъри Уърд.

Чападжиев удивлява конкуренцията и с друго - грижата за работниците и клиентите. Всеки негов служител е с максимални пенсионна и здравна осигуровки. Прочути са коледните партита на фирмите му - едно за клиентите, второ за персонала. В луксозен ресторант, с шоу и томбола, в присъствието на съпрузите и съпругите.

ЗА КОЛЕДА ВСЕКИ РАБОТНИК ПОЛУЧАВА 3 КГ ШУНКА,

за Деня на благодарността - приготвена пуйка.

През 90-те Чападжиев открива нови възможности за бизнес - започва игра на борсата в Чикаго и Ню Йорк с част от спечелените пари.

След като едва не го обират и пребиват в центъра на София, бизнесменът се отказва от преки инвестиции в родината. Големият бизнес се върти по мошенически начин, не се спазват правилата на честната игра, възмущава се Чападжиев в средата на 90-те.

Често получава писма и факсове от България с молба за помощ. И тук го очакват неприятни сюрпризи. Иска му спешна помощ от 60 000 долара човек, който лично пречил на баща му да получи виза и да го посети в Америка.

При едно от редовните си посещения в родината посещава Тодор Живков. Бившият Първи черпи емигранта с марково уиски.

ЗНАЧИ ИЗБЯГА ПРЕЗ РЕЖИМА НА ТОДОР ЖИВКОВ,

шегува се Тато. Ако ме бяха хванали на границата, нямаше да си пием уискито, не му остава длъжен бизнесменът.

Един от звездните ми мигове. Така Чападжиев определя триумфа на българския тим на световното по футбол през 1994-а. Кани целия тим на коктейл в небостъргача Джон Хенкък Сентър. Там пламва приятелството с футболния ас Христо Стоичков. Двамата се срещат редовно и досега. Футболистите направиха повече за имиджа на България, отколкото политиците и дипломатите, категоричен е спонсорът.

Обиколил е света. Никъде обаче не е открил магията на родните Родопи. Все го тегли българският корен. Чападжиев е главен инициатор за създаването на българския клуб „Балкан“ в Чикаго. Мъка му е, че още не може да види България ако не над, то поне на едно ниво с европейските държави. Мечтае да види българските феномени - Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, Чудните мостове, превърнати в атракции по американски маниер.

Засега обаче се задоволява с по-прости неща. Последният му жест е чешмата край Пампорово, изградена с негови пари от смолянския учител Симо Моллов. Преди да замина за Чикаго, седнах край чешмата. Никой не ме познава. Гледах как се радват пътниците на ледената вода, как почиват и ми стана драго. И си викам: Чап, не си сбъркал. Споменът за родопската чешма просълзява един от най-преуспелите българи.

http://www.struma.com/bulgariya/ako-ne-si-umen-ako-si-murzeliv-i-shtedur-shte_4532/#addcomment